Хебилкьой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хебилкьой
Χλόη
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Козлукебир
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 740 m
Население 426 души (2001)

Хебилкьой (на гръцки: Χλόη, Хлои) е село в Гърция, разположено на територията на дем Козлукебир (Ариана), област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на южните склонове на връх Гаазилер в Ютоизточните Родопи, на много живописно място. Под пътя за с. Мехрикос има стара воденица, която още работи. В центъра на селото има голям врис с две корита в основата на нова къща. До него се слиза по стълби, а над коритата, в които изворната вода бълбука с голям дебит, има надпис на арабица. Селото е богато на студена планинска питейна вода. С. Хибилево е дало заселници в много по-близки и по-далечни помашки селца в Гюмюрджинско и Суфлийско. Населението му взема дейно участие в кланетата на българите християни през 1913 г. Пътят до селото не е асфалтиран, но местните помнят, че това е "булгарскет пать", прокаран от българските власти през 40-те години на ХХ век, по направление гр. Крумовград – с. Аврен – гр. Дедеагач. Трасето е асфалтирано до с. Харадра (Сливовица).

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Любомир Милетич към 1912 година в село Хебилкьой (Хибильево) живеят 180 помашки семейства. Заедно с мехрикосци, хебилевци вземат дейно участие при унищожението на околните български християнски села през 1913 г., данни за което се откриват в книгата на Л. Милетич "Разорението на тракийските българи през 1913 година" С., 1918.[1] Към 1942 година в Хебилкьой живеят 562 помаци.[2]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Митринов, Г. Из Южните Родопи (Гюмюрджинско). Втора част. – Родопи, 2009, кн. 1-2.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 299. (на български)
  2. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Западна Тракия. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-930-851-0. с. 135. (на български)