Хебризелм
| Хебризелм | |
| цар на Одриското царство | |
| Роден |
V в. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | ок. 384 / 383 г. пр.н.е.
|
| Управление | |
| Наследява | Амадок I (или Севт II) |
| Наследник | Котис I |
| Титла | Цар на одрисите |
| Семейство | |
| Баща | Амадок I, Севт I |
Хебризелм (Аброзелм, Евризелм) (на Шаблон:Ез-el; на Шаблон:Ез-la) е владетел на Одриското царство в Тракия, управлявал в периода от около 387/386 г. пр.н.е. до 384/383 г. пр.н.е. Преди да заеме престола, той развива активна дипломатическа дейност като пълномощен пратеник и посланик на парадинаста Севт II.
Дипломатическа кариера и възкачване на престола
[редактиране | редактиране на кода]За раните години на Хебризелм се съди по косвени данни от античните автори (Ксенофонт). В края на V в. пр.н.е. и началото на IV в. пр.н.е. Одриското царство е разтърсено от вътрешни борби между върховния владетел Амадок I (Медок) и неговия южен подвластен владетел (парадинаст) Севт II. В този конфликт Хебризелм действа като висш дипломат на Севт II, уреждайки отношенията с гръцките наемници и полиси.
След смъртта или отстраняването на Амадок I и Севт II (около 389–387 г. пр.н.е.), Хебризелм успява да консолидира властта в централните и южните части на Одриското царство. Неговото име е тясно свързано с река Хеброс (Марица), което кара някои изследователи да предполагат, че той произхожда от клон на династията, трайно укрепен в Югоизточна Тракия.
Външна политика и съюз с Атина
[редактиране | редактиране на кода]Основен извор за управлението на Хебризелм е частично запазен атински почетен декрет (IG II² 31), датиран точно в архонтството на Мистихид (386/385 г. пр.н.е.). Надписът, открит на Акропола в Атина, свидетелства, че Хебризелм изпраща пратеници в Атина, за да поднови традиционния съюз между Одриската държава и атинския полис, датиращ още от времето на царете Терес I и Ситалк.
Декретът узаконява следните политически и икономически реалности:
- Атиняните признават Хебризелм за законен наследник на одриската корона и му гласуват почести, каквито са отдавали на неговите предци.
- Възстановяват се преференциалните търговски взаимоотношения, жизненоважни за атинския внос на зърно, дървен материал и метали от Тракия.
- Двете страни се ангажират с взаимна военна помощ в контекста на Коринтската война (395–387 г. пр.н.е.) и укрепването на втория атински морски съюз.
Вътрешна политика и териториално разширение
[редактиране | редактиране на кода]След уреждането на отношенията с Атина, Хебризелм предприема мащабни военни кампании за възстановяване на централната одриска власт над отцепили се или неподчинени тракийски племена. Неговите усилия са насочени главно на юг и югозапад по течението на река Мелас (Манавгат / Черна река, намираща се на Галлиполския полуостров), където местните общности традиционно гравитират към автономия или съюзи с егейските гръцки градове. Чрез тези действия той стабилизира границите на царството в непосредствена близост до стратегическите Проливи.
Монетосечене
[редактиране | редактиране на кода]Хебризелм е сред първите одриски владетели, които организират масово и държавно регулирано монетосечене от бронз, което показва интензивния стоково-паричен обмен в царството му. Неговият монетен двор се намира в стратегическия град Кипсела (днес Ипсала, Турция), разположен на левия бряг на долното течение на река Марица.
Нумизматиката класифицира четири основни типа бронзови монети, емитирани под негово име, отличаващи се с изключително прецизна и професионална изработка, силно повлияна от класическото гръцко изкуство:
- Тип с Кибела/Великата майка на боговете: Най-разпространената, тежка и представителна емисия. На аверса е изобразена глава на богинята с крепостна корона (тиара), а на реверса – легнал лъв или котка, символи на царската власт и божествения закрилник на династията.
- Тип с Медуза (Горгонейон): На лицевата страна е изобразена отрязаната глава на Горгона Медуза. Тази престижна емисия се свързва директно с победите на царя и сключването на съюза с Атина, където Горгонейонът е чест символ.
- Тип с двойна брадва (Лабрис): Използва традиционния за одриската династия символ на религиозна и политическа суверенност.
- Тип с изправен кон: На реверса е изобразен препускащ или изправен кон – референция към тракийската аристократична култура и прочутото тракийско коневъдство.
Върху всички монети ясно се чете гръцкият надпис ΕΒΡΥЗЕΛΜΙΟΣ или ΕΒΡΥ, което доказва пълната суверенност на неговата власт в региона на Кипсела.
Край на управлението
[редактиране | редактиране на кода]Точните обстоятелства около края на управлението на Хебризелм остават неясни. Липсата на по-късни епиграфски паметници и исторически извори кара учените да предполагат, че неговото царуване приключва внезапно около 384 – 383 г. пр.н.е. Възможно е той да е станал жертва на вътрешнодинастически преврат или заговор, организиран от неговия амбициозен наследник – Котис I (384–359 г. пр.н.е.), който извежда Одриското царство до неговия най-голям политически и военен разцвет през IV в. пр.н.е.
Източници и литература
[редактиране | редактиране на кода]- Топалов, С. Племена и владетели по земите на Одриското царство в края на V и първата половина на IV в. пр.н.е. Приноси към проучване монетосеченето и историята на Тракия. София, 2010.
- Попов, Димитър. Тракийска реалност. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2004.
- Юрукова, Йорданка. Монетите на тракийските племена и владетели. София, 1992.
- Данов, Христо. Древна Тракия. София, 1969.
- Archibald, Z. H. The Odrysian Kingdom of Thrace: Orpheus Unmasked. Oxford Monographs on Classical Archaeology, Clarendon Press, 1998.
- Tod, Marcus N. A Selection of Greek Historical Inscriptions: Volume II: From 403 to 323 B.C. Oxford University Press, 1948 (Inscription No. 117 – Decree for Hebryzelmis).
| Амадок I / Севт II | → | Цар на одрисите (ок. 387/386 пр.н.е. – ок. 384/383 пр.н.е.) |
→ | Котис I |