Хейке Камерлинг Онес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хейке Камерлинг Онес
Heike Kamerlingh Onnes
нидерландски физик

Роден
Починал
Лайден, Нидерландия
ПогребанНидерландия

Националност Нидерландия
Учил вХайделбергски университет
Гронингенски университет
НаградиНобелова награда за физика (1913)[1][2]
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приРоберт Бунзен, Густав Кирхоф
Работил вЛайденски университет
Видни студентиПитер Зееман Nobel prize medal.svg
НаградиNobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1913)
Хейке Камерлинг Онес в Общомедия

Хейке Камерлинг Онес (на нидерландски: Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1853 г. в Гронинген, Нидерландия. Завършва университета в Гронинген и Хайделберг. През 1882 г. става професор в университета в Лайден, а през 1894 година създава криогенна лаборатория в същия град. През 1908 г. успява за първи път да получи течен хелий и да достигне температура от 0,9 К. Най-значимото си откритие прави през 1911 г., когато открива, че при свръхниски температури в някои метали електрическото съпротивление изчезва почти напълно. Това поведение на металите по-късно става известно като свръхпроводимост.

През 1887 г. се жени за Елизабет Билефелд. Има един син.

Онес умира на 21 февруари 1926 г. в Лайден.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Biography. // Nobelprize.org. Посетен на 13 юни 2008.
  1. а б The Nobel Prize in Physics 1913. // Посетен на 3 август 2015 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 4 февруари 2021 г.. (на английски)