Хейке Камерлинг Онес
| Хейке Камерлинг Онес Heike Kamerlingh Onnes | |
| нидерландски физик | |
 | |
| Роден |
21 септември 1853 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 февруари 1926 г.
Лайден, Нидерландия |
| Погребан | Нидерландия (Карта) |
| Националност |  Нидерландия |
| Учил в | Хайделбергски университет Гронингенски университет |
| Работил в | Лайденски университет (3 септември 1882 – 15 септември 1924)[1] |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Учил при | Роберт Бунзен, Густав Кирхоф |
| Видни студенти | Питер Зееман  |
| Награди |  Нобелова награда за физика (1913) |
| Хейке Камерлинг Онес в Общомедия | |
Хейке Камерлинг Онес (на нидерландски: Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 21 септември 1853 г. в Гронинген, Нидерландия. Завършва университета в Гронинген и Хайделберг. През 1882 г. става професор в университета в Лайден, а през 1894 година създава криогенна лаборатория в същия град. През 1908 г. успява за първи път да получи течен хелий и да достигне температура от 0,9 К. Най-значимото си откритие прави през 1911 г., когато открива, че при свръхниски температури при живака (Hg) електрическото съпротивление рязко намалява. Това поведение на металите по-късно става известно като свръхпроводимост.
През 1887 г. се жени за Елизабет Билефелд. Има един син.
Онес умира на 21 февруари 1926 г. в Лайден.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Biography // Nobelprize.org. Посетен на 13 юни 2008.
| |||||||||||||||||||||||
|
