Хейке Камерлинг Онес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хейке Камерлинг Онес
Heike Kamerlingh Onnes
нидерландски физик

Роден
Починал
Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия
Научна дейност
Област Физика
Образование Хайделбергски университет, Гронингенски университет
Учил при Роберт Бунзен, Густав Кирхоф
Работил в Лайденски университет
Видни студенти Питер Зееман Nobel prize medal.svg
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1913)
Хейке Камерлинг Онес в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Хейке Камерлинг Онес (на нидерландски: Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1853 г. в Гронинген, Нидерландия. Завършва университета в Гронинген и Хайделберг. През 1882 г. става професор в университета в Лайден, а през 1894 година създава криогенна лаборатория в същия град. През 1908 г. успява за първи път да получи течен хелий и да достигне температура от 0,9 К. Най-значимото си откритие прави през 1911 г., когато открива, че при свръхниски температури в някои метали електрическото съпротивление изчезва почти напълно. Това поведение на металите по-късно става известно като свръхпроводимост.

През 1887 г. се жени за Елизабет Билефелд. Има един син.

Онес умира на 21 февруари 1926 г. в Лайден.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Biography. // Nobelprize.org. Посетен на 2008-06-13.