Хейке Камерлинг Онес
Хейке Камерлинг Онес Heike Kamerlingh Onnes | |
---|---|
нидерландски физик | |
![]() | |
Роден |
21 септември 1853 г.
|
Починал | 21 февруари 1926 г.
Лайден, Нидерландия |
Погребан | Нидерландия |
Националност | ![]() |
Учил в | Хайделбергски университет Гронингенски университет |
Награди | Нобелова награда за физика (1913)[1][2] |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Учил при | Роберт Бунзен, Густав Кирхоф |
Работил в | Лайденски университет |
Видни студенти | Питер Зееман ![]() |
Награди | ![]() |
Хейке Камерлинг Онес в Общомедия |
Хейке Камерлинг Онес (на нидерландски: Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 21 септември 1853 г. в Гронинген, Нидерландия. Завършва университета в Гронинген и Хайделберг. През 1882 г. става професор в университета в Лайден, а през 1894 година създава криогенна лаборатория в същия град. През 1908 г. успява за първи път да получи течен хелий и да достигне температура от 0,9 К. Най-значимото си откритие прави през 1911 г., когато открива, че при свръхниски температури в някои метали електрическото съпротивление изчезва почти напълно. Това поведение на металите по-късно става известно като свръхпроводимост.
През 1887 г. се жени за Елизабет Билефелд. Има един син.
Онес умира на 21 февруари 1926 г. в Лайден.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Biography. // Nobelprize.org. Посетен на 13 юни 2008.
|
|
- ↑ The Nobel Prize in Physics 1913. // Нобелова фондация. Посетен на 3 август 2015 г. (на английски)
- ↑ Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 4 февруари 2021 г. (на английски)