Хейке Камерлинг Онес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хейке Камерлинг Онес
Heike Kamerlingh Onnes
нидерландски физик

Роден
Починал
Лайден, Нидерландия

Националност  Нидерландия
Учил в Хайделбергски университет
Гронингенски университет
Награди Нобелова награда за физика (1913)[1][2]
Научна дейност
Област Физика
Учил при Роберт Бунзен, Густав Кирхоф
Работил в Лайденски университет
Видни студенти Питер Зееман Nobel prize medal.svg
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1913)
Хейке Камерлинг Онес в Общомедия

Хейке Камерлинг Онес (на нидерландски: Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1853 г. в Гронинген, Нидерландия. Завършва университета в Гронинген и Хайделберг. През 1882 г. става професор в университета в Лайден, а през 1894 година създава криогенна лаборатория в същия град. През 1908 г. успява за първи път да получи течен хелий и да достигне температура от 0,9 К. Най-значимото си откритие прави през 1911 г., когато открива, че при свръхниски температури в някои метали електрическото съпротивление изчезва почти напълно. Това поведение на металите по-късно става известно като свръхпроводимост.

През 1887 г. се жени за Елизабет Билефелд. Има един син.

Онес умира на 21 февруари 1926 г. в Лайден.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Biography. // Nobelprize.org. Посетен на 13 юни 2008.
  1. а б The Nobel Prize in Physics 1913. // Посетен на 3 август 2015 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 4 февруари 2021 г.. (на английски)