Хелга М. Новак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хелга М. Новак
Helga M. Novak
Родена 8 септември 1935 г.
Починала 24 декември 2013 г. (78 г.)
Рюдерсдорф край Берлин, Германия
Професия писателка
Националност Флаг на Исландия Исландия
Жанр поезия, проза
Награди Бременска литературна награда (1968)
Награда Дросте (2012)
Уебсайт

Хелга М. Новак (на немски: Helga M. Novak) е литературен псевдоним на немско-исландската писателка Мария Карлсдотир, автор на поезия и проза.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хелга М. Новак е родена през 1935 г. в Берлин. Израства като осиновено дете. Против волята на родителите си встъпва в редовете на комунистическия „Съюз на свободната немска младеж“ и учи в държавен интернат в близост до Берлин. През 1954 г. полага там матура и до 1957 г. следва журналистика и философия в Лайпцигския университет. После се издържа като монтьор, лаборантка и книжар.

През 1961 г. заминава за Исландия, където се омъжва за исландец. От този – по късно разтрогнат брак – има две деца.

Новак работи временно във фабрика за преработка на риба и в тъкачница за килими. Наред с това предприема пътувания във Франция, Испания и САЩ.

През 1965 г. се завръща в ГДР и следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг. През 1966 г. ѝ е отнето източногерманското гражданство поради разпространяване на изготвени и размножени от нея критични за режима текстове.

Отначало се установява отново в Исландия и през 1966 г. взима за първи път участие в заседанието на свободното писателско сдружение „Група 47“, проведено в Принстън.[1]

През 1967 г. се преселва във Федерална република Германия. Живее с редуване в Берлин, Югославия и Франкфурт на Майн. Има исландско гражданство.

Новак започва като автор на политически ангажирана поезия, в която се изобличава тоталното вмешателство на източногерманската държава в личния живот на гражданите. По-късно преминава към реалистична природна лирика.

Нейната проза има отначало документален характер. От значение са трите ѝ ранни автобиографични романа. Създава и голям брой радиопиеси.

Въпреки обемистата си, най-често позитивно оценена от критиката дейност, Новак заема в съвременната немскоезична литература позицията на аутсайдер. Писателят Волф Бирман я определя като „най-голямата поетеса на ГДР“.[2]

От 1972 г. Хелга М. Новак е член на Съюза на немските писатели, а от 1971 г. – на немския ПЕН-клуб.

През 1991 г. официално оповестява бившата си дейност като таен сътрудник на ЩАЗИ.[3]

От 1987 г. живее в Легбад, Тухолски окръг в северна Полша, а от средата на 2000-те години – в Еркнер край Берлин.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ostdeutsch, 1963
  • Ballade von der reisenden Anna, 1965
  • Colloquium mit vier Häuten, 1967
  • Das Gefrierhaus. Die Umgebung, 1968
  • Geselliges Beisammensein, 1968
  • Wohnhaft im Westend, 1970
  • Aufenthalt in einem irren Haus, 1971
  • Seltsamer Bericht aus einer alten Stadt, 1973
  • Die Ballade von der kastrierten Puppe, 1975
  • Balladen vom kurzen Prozess, 1975
  • Die Landnahme von Torre Bela, 1976
  • Margarete mit dem Schrank, 1978
  • Die Eisheiligen, 1979
  • Palisaden, 1980
  • Vogel federlos, 1982
  • Grünheide Grünheide, 1983
  • Legende Transsib, 1985
  • Märkische Feemorgana, 1989
  • Aufenthalt in einem irren Haus, 1995
  • Silvatica, Gedichte, 1997
  • Solange noch Liebesbriefe eintreffen. Gesammelte Gedichte, 1999, 2008
  • Wo ich jetzt bin. Gedichte, 2005
  • Liebesgedichte, 2010
  • Lebendiger Fund. Eine Erzählung, 2010
  • Im Schwanenhals, Main 2013
  • Poesiealbum 320, 2015[4]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]