Хеликон (литературна награда)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хеликон.

Награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“
Присъждана за книга с художествена проза от български автор, издадена през годината (не по-късно от 30 октомври)
От „Хеликон“ АД
Място София
Държава България
Връчена за първи път 2002 г.
Официален
уебсайт
nagrada.helikon.bg

Наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ е учредена през 2002 г. от веригата книжарници „Хеликон“.

Наградата си поставя за цел да поощрява съвременни български писатели и художествените достойнства на тяхното творчество. Наградата включва скулптура, изобразяваща орел (изработка на скулптора писател Евгени Кузманов), и сума от 3 000 (три хиляди) лева. Връчва се от петчленно жури за издадено през годината художествено произведение.[1]

През 2007 г. извънредна награда за документалистика е връчена на Веселин Бранев за книгата „Следеният човек“.[2] На следващата година се допуска още една извънредна награда за документалистика - връчена на журналистката от БНР Ивайла Александрова за книгата ѝ „Горещо червено“.[3]

Носители на наградата[редактиране | редактиране на кода]

Година Жури Лауреати
1 2002

Жури с председател Михаил Неделчев и членове Бойко Ламбовски, Митко Новков, Пламен Дойнов и Марин Бодаков[4]

  • сборника с разкази „Ниво за напреднали“ на Алек Попов
2 2003

Жури с председател Бойко Ламбовски и членове Георги Борисов, Алек Попов, Кръстьо Кръстев и Георги Чаталбашев[5]

3 2004

Жури с председател Бойко Ламбовски и членове Георги Борисов, Алек Попов, Кръстьо Кръстев и Георги Чаталбашев[6]

  • сборника с разкази „Господи, помилуй“ на Деян Енев
4 2005

Жури с председател Георги Борисов и членове Бойко Ламбовски, Алек Попов, Кръстьо Кръстев и Георги Чаталбашев[7]

5 2006

Жури с председател Георги Борисов и членове Деян Енев, Бойко Ламбовски, Галина Спасова и Йордан Ефтимов.[8]

6 2007

Жури с председател Георги Борисов и членове Милена Кирова, Галина Спасова, Владимир Трендафилов и Йордан Ефтимов[11]

7 2008

Жури с председател Боряна Христова и членове Николай Аретов, Петър Волгин, Румяна Пашалийска и Йордан Ефтимов[14]

8 2009

Жури с председател Цветан Ракьовски и членове Иво Сиромахов, Златомир Златанов, Михаил Вешим и Йордан Ефтимов[16]

9 2010

Жури с председател Юри Лазаров и членове Цветан Ракьовски, Аглика Георгиева, Бойко Ламбовски и Йордан Ефтимов[18]

10 2011

Жури с председател Георги Лозанов и членове Ани Илков, Юри Лазаров, Йордан Попов и Йордан Ефтимов[22]

11 2012

Жури с председател Юри Лазаров и членове Калин Донков, Кристин Димитрова, Андрей Захариев и Йордан Ефтимов[24]

12 2013

Жури с председател Калин Донков и членове Юри Лазаров, Кристин Димитрова, Андрей Захариев и Бойко Ламбовски[27]

13 2014

Жури с председател Калин Донков и членове Юри Лазаров, Кристин Димитрова, Андрей Захариев и Бойко Ламбовски[29]

14 2015

Жури с председател Калин Донков и членове Веселина Седларска, Бойко Ламбовски, Светлозар Желев и Юри Лазаров[32]

15 2016

Жури с председател Димитър Шумналиев и членове Албена Стамболова, Катя Атанасова, Анри Кулев и Юри Лазаров[34]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Наградата „Хеликон“. // helikon.bg. Посетен на 11 януари 2008.
  2. Емил Андреев и Веселин Бранев спечелиха наградите „Хеликон“ за 2007 г.. // Нет Инфо.БГ, 2007. Посетен на 11 януари 2008.
  3. „Наградата Хеликон“, в. „Култура“, бр. 43 (2526), 12 декември 2008 г.
  4. Жури 2002, сайт на Награда „Хеликон“
  5. Жури 2003, сайт на Награда „Хеликон“
  6. Жури 2004, сайт на Награда „Хеликон“
  7. Жури 2005, сайт на Награда „Хеликон“
  8. Жури 2006, сайт на Награда „Хеликон“
  9. „Читателска група 31 - Елена Алексиева“, електронен бюлетин „Аз жената“, 8 декември 2006 г.
  10. „Писателката Елена Алексиева: Заинатила съм се на тема щастие!“, интервю на Таня Джоева, сп. „Ема“, 3 януари 2007 г.
  11. Жури 2007, сайт на Награда „Хеликон“
  12. Румен Леонидов, „Емил Андреев е първият белетрист, който след „Вик“ получава и наградата „Хеликон“, в. „Класа“, 19 декември 2007 г.
  13. „Мръсниците и политиците също мечтаят за любов, казва носителят на „Хеликон“, интервю на Искра Крапачева, в. „Стандарт“, 2 януари 2008 г.
  14. Жури 2008, сайт на Награда „Хеликон“
  15. „Писателят Момчил Николов, носител на „Хеликон“: Българската книга се измъкна от задънената улица“, интервю на Людмила Габровска, в. „Монитор“, 15 декември 2008 г.
  16. Жури 2009, сайт на Награда „Хеликон“
  17. „Награди Хеликон за осми пореден път“, „ViewSofia“, 4 декември 2009 г.
  18. Жури 2010, сайт на Награда „Хеликон“
  19. Венета Павлова, „Росица Ташева с литературната награда „Хеликон“, БНР, Радио „България“, 28 декември 2010 г.
  20. „Скрита фаворитка спечели „Хеликон“, в. „Сега“, 11 декември 2010 г.
  21. „Росица Ташева: Последният ни премиер е най-екзотичният екземпляр от Освобождението насам“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 30 декември 2010 г.
  22. Жури 2011, сайт на Награда „Хеликон“
  23. „Васил Георгиев, носител на „Хеликон“ 2011: Аз съм писател в правото и адвокат в литературата“, интервю на Теодора Мусева, в. „Дневник“, 17 декември 2011 г.
  24. Жури 2012, сайт на Награда „Хеликон“.
  25. „Христо Карастоянов печели наградата „Хеликон“ за 2012“, БГНЕС, 12 декември 2012 г.
  26. „Награда „Хеликон“ за „Името“ от Христо Карастоянов“, Vesti.bg, 13 декември 2012 г.
  27. Жури 2013, сайт на Награда „Хеликон“.
  28. Слово на председателя на журито, сайт на Награда „Хеликон“.
  29. Жури 2014, сайт на Награда „Хеликон“.
  30. Победител 2014, сайт на награда „Хеликон“.
  31. „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов спечели наградата „Хеликон“, bulgaria.utre.bg, 12 декември 2014 г.
  32. Жури 2015, сайт на Награда „Хеликон“.
  33. „432 херца“ на Недялко Славов с наградата „Хеликон“, lira.bg, 14 декември 2015 г.
  34. Жури 2016, сайт на Награда „Хеликон“.
  35. Боряна Благоева, „Недялко Славов е носител на наградата „Хеликон“ за 2016 г.“, БНТ, 15 декември 2016 г.
  36. „Недялко Славов с наградата „Хеликон“ за втори път“, в. „Марица“, 16 декември 2016 г.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]