Хелиограф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хелиографът служи за определяне на продължителността на слънчевото греене и работи на няколко принципа:

  • фотохимично действие на слънчевата светлина върху светлочувствителна хартия (хелиограф на Джордан);
  • топлинно действие на слънчевата радиация (хелиограф тип “Кембъл-Стокс” и тип “Меринг-Марвин”);
  • фотоелектрично регистриране на слънчевото греене (по Бюрото за времето в САЩ).

Хелиографът на Кембъл-Стокс има следния принцип на действие: масивна стъклена сфера фокусира слънчевите лъчи върху специална разграфена на часове и половин часове картонена лента, вследствие на което върху нея се образуват последователни прегаряния, дължината на които съответства на интервалите на свободно греене на Слънцето. Лентите са подходящо оцветени - черни, сини, зелени.

При инсталирането на уреда се спазват няколко изисквания:

  • максимална откритост на хоризонта и липса на засенчване; монтира се стабилно на стълб с височина 2 м или на покрив;
  • строго хоризонтално положение на основата;
  • фиксиране на вертикалния стоеж на хелиографа съобразно географската ширина на мястото, чрез скала в градуси и индекс, както и фиксиращ винт;
  • ориентиране на уреда точно на юг; за целта в ясен, слънчев ден в момента на истинското пладне хелиографът с отговаряща на сезона лента се нагласява така, че лъчите да се фокусират върху делението, съответстващо на 12 часа (при правилно ориентиран уред прегорената ивица върху всекидневните ленти-хелиограми е успоредна на средната им надлъжна линия.)

Хелиографът е относително точен уред. Обгарянето на лентата започва, когато интензивността на радиацията надхвърли определена граница (150-250 W/m²), в зависимост от качеството на хартията, която е със специален химичен състав и изгаря само в мястото на фокуса на лъчите. Следователно уредът започва да работи малко след изгрева и престава малко преди залеза.