Хелиостат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хелиостатът (от гръцки: Ηλιος, helios – слънце, и на гръцки: στατός, statos – стоящ, неподвижен) е уред, който завърта монтираното към него огледало така, че насочва слънчевите лъчи постоянно в едно направление, въпреки видимото денонощно движение на Слънцето.

Хелиостат, изработен от виенския майстор на научни инструменти Йохан Еклинг (ок. 1850)
"Solucar PS10“, първата слънчева електроцентрала в света. По време на снимката във въздуха е имало прах, който прави видима насочваната от хелиостатите светлина.