Хелманд (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хелманд
Helmandrivermap.png
Топографска карта на речния басейн на Хелманд
Общи сведения
МестоположениеFlag of the Taliban.svg Афганистан
Flag of Iran.svg Иран
Дължина1150 km
Водосб. басейн500 000 km²
Отток400 – 500 m³/s
Начало
Мястохребет Кох-и Баба
(Средноафгански планини)
Координати34°39′30.24″ с. ш. 68°40′51.6″ и. д. / 34.6584° с. ш. 68.681° и. д.
Надм. височина4376 m
Устие
Мястоез. Хамун, Иран
Координати31°07′19.2″ с. ш. 61°20′21.84″ и. д. / 31.122° с. ш. 61.3394° и. д.
Надм. височина477 m
Хелманд в Общомедия

Хелманд или Хилменд (на дари: هلمند; на пущунски: هلمند‎; на персийски: هيرمند‎) е голяма река в Афганистан и Иран. Дължината ѝ е 1150 km, което я прави най-дългата река в Афганистан. Извира от хребета Кох-и Баба, съставна част на Средноафганските планини. Водосборен басейн около 500 хил. km²[1].

Река Хелманд води началото си от южния склон на хребета Кох-и Баба, най-високата част на Средноафганските планини, на 4376 m н.в., на около 40 km западно от столицата Кабул[2] В горното и средното си течение тече в югозападно направление между хребетите на Средноафганските планини. На около 40 km преди град Гиришк излиза от тях и навлиза в пустинни територии между пустинята Дащ-е Марго на север и пустините Регистан на югоизток и Гармсер на юг. В долното си течение завива на запад, а след това на север. При навлизането си на иранска територия образува обширна делта, ръкавите на която са подложени на чести премествания и на около 15 km северозападно от иранския град Забол се влива във временното езеро Хамун. Основните си притоци получава в Средноафганските планини, като по-големите са: леви – Навай-и Батур, Тарин, Аргандаб (най-голям); десни – Шахристан, Мусакала, Наузад. Подхранва се предимно от топенето на снеговете и ледовете в Средноафганските планини. Има ясно изразено пролетно-лятно пълноводие и зимно маловодие, прекъсвано понякога от повишаване на нивото ѝ в резултат на епизодични затопляния. Средногодишен отток 400 – 500 m³/s, при пълноводие – 1500 – 2000 m³/s, максимален над 15 000 m³/s, през зимата – 50 – 60 m³/s. В средното си и долното си течение се използва за напояване на земите между пустините Регистан и Дащ-е Марго. Макар натрупването на минерални соли да е намалило пригодността ѝ за напояване, в голяма част от течението си тя е сладководна.[3] Районът на делтата на реката е гъсто населен. По ръкавите ѝ са построени няколко язовира, най-голям от които е Систанският. Счита се за една от най-важните реки в страната.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Гильменд, т. 6, стр. 522
  2. HELMAND RIVER i. GEOGRAPHY – Encyclopaedia Iranica. // Посетен на 14 юни 2020.
  3. Helmand River. // Посетен на 16 юни 2020.
  4. Helmand River. // Encyclopædia Britannica, 12 февруари 2012. Посетен на 22 юни 2020.