Хелмолд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Хелмолд Босауски
германски историк
Papłoński Helmolda Kronika Słowiańska.jpeg
Роден
около 1120 г.
Починал
1177 г. (57 г.)
Научна дейност
Област История

Хелмолд Босауски е немски историк от 12 век, немски свещеник в Босау край Пльон и хронист.

Приятел на 2-та епископи на Оленбург Холщайнски - Вицелин (умрял 1154) и Геролд (умрял 1163), които развиват активна дейност по християнизацията на славяните. Хрониките на Харолд са важен извор за бита и митологията на западните славяни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хелмолд израства в Холщайн. През 1134 г. постъпва в новоснования манастир Зегеберг. Манастирът е затворен през 1137 г. след нападение на ободритския княз Прибислав. От 1139 до 1142 г. учи Брауншвайг при Геролд, бъдещия епископ на Олденбург (1139-1142). По-късно минава под опеката на Вицелин, апостола на вендите, първо в августинския манастир във Фалдера (около който по-късно се оформя Ноймюнстер), (1147-1153), където става дякон. В 1156 Хелмолд става свещеник в Босау на Пльонското езеро.

По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята Chronica Slavorum (Славянска хроника) - история на завоеванието и покръстването на полабските славяни от времето на Карл Велики (около 800 г.) до 1171 година. Целта на хрониката е да се покаже как християнизацията и германизацията постепенно успяват да спечелят почва сред вендите, особено в източната част на Холщайн. Като пряк свидетел Хелмолд описва мисионерската дейност на Вицелин, основаването на Олденбургската епископия, преместването ѝ в Любек, когато този град се превръща в по-важен търговски център от Олденбург, нарастването на германското влияние сред вендите, безмилостното им подчиняване и унищожаване, раздаването на земите им на чужди заселници - вестфалци и нидерландци. Трудът е разделен на две части - първата покрива периода до 1168 година, а втората продължава до 1171 и е писана след 1172 година.

За по-ранните периоди Хелмолд използва църковната история на Адам Бременски и саксонските хроники за Хенрих IV, както и житието на Вилехад, списъкът на Ансагрий, и може би също така житие на Вицелин, но резюметата му на тези трудове са несигурен източник. Но за собствения му период Хелмолд е един от най-важните исторически извори, базиран на устната информация, получена от Вицелин и Геролд. Информираността му става очевидно много по-слаба за периода след смъртта на Геролд в 1163 година.

Достоверността на Хелмолд е оспорвана през 19 век (вижте Sehirren, Beiträge zur Kritik holsteinischer Geschichtsquellen, Leipzig, 1876), заради омразата му към архиепископите на Бремен и пристрастността му към собствената му епископия Олденбург-Любек, но не може да се предполага, че има целенасочено фалшифициране на факти. Хрониката е публикувана за пръв път в 1556 във Франкфурт на Майн, а по-късно в Monumenta Germaniae Historica: Scriptores, XXI (1868), 11-99, и в "Script. rer. Germ."

Саксонският херцог Хенрих Лъва е патрон на Хелмолд. Хрониката е продължена до 1209 г. от абат Арнолд Любекски.

Източици[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Bautz: Helmold. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 706–706.
  • Wilhelm Wattenbach: Helmold von Bosau. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 702 f.
  • Karl Jordan: Helmold von Bosau. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 502 (Digitalisat).
  • E. Engel: Helmold. In: Karl Obermann, Heinrich Scheel, Helmuth Stoecker u.a. (Hrsg.): Biographisches Lexikon zur Deutschen Geschichte. Von den Anfängen bis 1917. Deutscher Verlag der Wissenschaften, Berlin 1967, S. 204f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]