Хендрик Лоренц
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
За другия нобелов лауреат със същата фамилия вижте Конрад Лоренц. За други значения вижте Лоренц.
| Хендрик Антоон Лоренц Hendrik Antoon Lorentz | |
| холандски физик | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 февруари 1928 г.
Харлем, Холандия |
| Погребан | Харлем, Нидерландия |
| Националност |  Нидерландия |
| Учил в | Лайденски университет |
| Работил в | Лайденски университет (17 ноември 1877)[1] Лайденски университет (25 септември 1912 – 17 септември 1923)[1] |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Учил при | Хейке Камерлинг Онес  |
| Известен с | Теория на електромагнитното лъчение |
| Награди | Нобелова награда за физика (1902) |
| Хендрик Антоон Лоренц в Общомедия | |
Хендрик Антоон Лоренц (на нидерландски: Hendrik Antoon Lorentz) e холандски физик, изследвал електромагнитното излъчване и работил върху математическото му описание. През 1902 година получава Нобелова награда за физика заедно с Питер Зееман.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Лоренц е роден на 18 юли 1853 година в Арнем, Холандия, в семейството на Герит Фредерик Лоренц (1822 – 1893) и Гертруда ван Гинкел (1826 – 1861). През 1862, след смъртта на съпругата, бащата се жени повторно за Луберта Хупкес. От 1866 до 1869 Хендрик посещава гимназия в Арнем. През 1870 година държи изпити по класически езици (необходими за кандидатстване в университет) и записва да учи физика и математика в университета в Лайден при професора по астрономия Фредерик Кайзер, който оказва решаващо влияние за професионалната му ориентация. След получаване на бакалавърска титла се завръща в родния си град, където започва да преподава математика в местната гимназия, продължавайки успоредно с преподаването и следването си в Лайден. През 1875 година защитава докторска дисертация при Питер Райке на тема „Относно теорията на отражение и пречупване на светлината“, където той доразработва електромагнитната теория на Джеймс Клерк Максуел.
През 1881 година се жени за Алета Катарина Кайзер, племенница на преподавателя си Фредерик Кайзер. Алета е дъщеря на Йохан Вилхелм Кайзер, професор по изящни изкуства, по-късно директор на националната галерия (Rijksmuseum) в Амстердам. Най-възрастната дъщеря на Хендрик и Алета също става физик.
В специалната теория на относителността преобразуването на координатите и времето на събитието при преход от една инерциална отправна система в друга се използват Лоренцовите трансформации (1904).
Умира на 4 февруари 1928 година в Харлем на 74-годишна възраст.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Публикации на Хендрик Лоренц, History Of Science
- ((en)) Теория на електроните, пълен учебен курс за Колумбийския университет (pdf)
- Лоренцовите трансформации – сърцето на релативизма // offnews.bg, 9 януари 2015. Посетен на 1 юли 2015.
|
| |||||||||||||||||||||||
