Хени Лорер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хени Лорер
българска биохимичка
Родена
Починала
11 ноември 2021 г. (92 г.)

Учила вСофийски университет
Семейство
Други родниниДаниел Лорер (внук)

Хени Жозеф Челибонова-Лорер е българска биохимичка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 6 декември 1928 г. в Казанлък. През 1950 г. завършва химия в Софийския университет. Специализира в Института по биохимия в Прага през 1963 г. и в Раковия институт в Париж през 1967 – 1968 г. От 1967 г. е кандидат на науките, а от 1982 г. – доктор на науките. През 1959 г. става научен сътрудник, а през 1968 г. – старши научен сътрудник в Института по сравнителна патология на животните. Преподава във Висшия ветеринарномедицински институт.[1]

През 1969 г. е удостоена с медал „100 години БАН“.[1]

Неин внук е Даниел Лорер.[2]

Починала на 11 ноември 2021 г.[3][4]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Процеси на преанимиране в дългите кости на пилета. ИИСПЖ, 11, 1965, с. 113 – 116;
  • Химически състав и физически строеж на нормална и регенерираща костна тъкан у пилета. ИИСПЖ, 12, 1967, с. 199 – 207;
  • Биологична роля на цикличния аденозинмонофосфат (съавторство). София, 1967;
  • Горещи точки на биохимията (съавторство). София, 1980;
  • Ефект на колхицина върху съдържанието на нуклеозидтрифосфати и върху биосинтеза на гликоконюгати в черен дроб и хепатом Мс-29 при пилета. ВВА, 1982, № 1, с. 24 – 33.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]