Хенрик Добжански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Хенрик Добжански
Посмъртно полковник
Хенрик Добжански, 1939
Хенрик Добжански, 1939
Информация
Служба 1914 – 1940
Прякор Хубал
Служил на Flag of Poland.svg Полска република
Род войски Flag of the Polish Land Forces.svg Полска кавалерия
Войни Първа световна война
Полско-украинска война
Полско-съветска война
Втора световна война
Битки Битка за Лвов (1918)
Бой за Гродно (1939)
Отличия Virtuti MilitariKrzyż i Medal NiepodległościKrzyż WalecznychMedal Dziesięciolecia Odzyskanej NiepodległościVirtuti MilitariKrzyż Polonia RestitutaMedal Pamiątkowy za Wojnę 1918 – 1921

Роден
22 юни 1896 г.(1896-06-22)
Починал
30 април 1940 г. (на 43 г.)
Подпис POL COA Leliwa.svg
Портал  Портална икона   Биографии
Хенрик Добжански в Общомедия

Хе́нрик Добжа́нски (псевдоним „Хубал“) (на полски: Henryk Dobrzański „Hubal“, 22 юни 1896, Ясло – 30 април 1940, Анелин под Опочно) – полски офицер и спортист. Герой от Първата и Втора световни войни. Считан е за първия партизанин през Втората Световна[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хенрик Добжански е роден в полско шляхтичко семейство от герб Лелива и е пряк потомък (XV коляно) на знаменития рицар Завиша Черни[2].

В Първата световна война той участва като доброволец във формиращите се в Австро-Унгария Полски легиони, като в състава на 2-ри улански полк участва в боевете при Стравчани и при Раранчи. След създаването на независима Полша постъпва в полската армия. Командва взвод от кавалерията в боевете против украинската армия за Лвов. По време на полско-съветската война 1919 – 1921 се сражава против Червената армия. За храбростта си е награден с най-почетния полски военен орден Virtuti Militari (сребърен кръст).

В мирно време не оставя военната служба. Като опитен ездач участва в полския национален отбор по конен спорт, с който получава 22 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала. През 1925 в Лондон завоюва званието най-добър ездач, а през 1928 е резерва за Олимпиадата в Амстердам.

През 1927 получава звание майор, а през лятото на 1939 е назначен за заместник командир на 110-те резервен улански полк.

Начало на войната[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1939 след началото на Втората световна война майор Добжански се сражава с немските и съветските войски – в частност отбраната на Гродно. След предаването на града на 23 септември защитаващите го полски войски се оттеглят в неутрална Литва. Единствено 110-ти улански полк отказва да се оттегли и се отправя на помощ на обсадената Варшава. Обкръжени по пътя от Червената армия, те си пробиват път с цената на големи загуби. Полковник Йежи Домбровски разпуска подразделението, но около 180 бойци начело с Добжански продължават към столицата. Варшава обаче капитулира на 27 септември. Добжански с около 50 човека се отправя на юг с идея да си проправят път към Франция. На 1 октомври преминават Висла и встъпват в бой с немци, което ги задържа в Свентокшиските планини в очакване на настъпление на съюзниците с надежда това да стане през пролетта на 1940.

Към 5 октомври полската армия е окончателно разбита и Добжански става в пълния смисъл на думата партизанин. Той организира „Специален отряд на Полската Войска“ и поема неговото командване под псевдонима „Хубал“ (по прозвището на тази част от рода Добжански, към която принадлежал Хенрик). В началото на ноември отряд удържа първа победа над немците при Цисовник. Местните жители помагат на партизаните да избегнат засадите, но в отговор немците провеждат репресии против гражданското население. Във връзка с това неофициалното ръководство в лицето на генерал Стефан Ровецки-Грабица нарежда на Добжански да разпусне отряда си и да премине в нелегалност, но майорът отвръща[3]:

Никакви Грабици не знам и не искам да знам. Бърша се отзад сега с такива заповеди и в бъдеще няма да ги приемам.

Контактите с мирните жители Добжански все пак свежда до минимум.

Изход от борбата и гибел[редактиране | редактиране на кода]

Германци с трупа на Хубал

Продолжавайки да се сражава, Добжански съумява да нанесе значителни загуби на немците. В март 1940 разбива пехотен батальон на Вермахта при Хуциски, с няколко дни по-късно и при Шаласи. За да унищожи отряда на „Бесния майор“, немците сформират специална антипартизанска група от войници на SS с пехотна и танкова част. В операциите срещу тези 300 партизани, немците задействат 8000 човека. На 30 април 1940 отрядът на Добжански е обкръжен при Анелин и след тежко сражение е разбит, а Добжански сам загива с оръжие в ръка. Немците поругават трупа му и го излагат за публично назидание, а след това и го изгарят. Погребението на Добжански не е известно. Оцелели партизани от отряда на Хубал се сражават до 25 юни 1940.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметник в чест на майор Хубал

През 1966 на Добжански посмъртно е присвоено звание полковника и е награден с орден „Virtuti Militari“ (златен кръст). Заснет е и филма „Хубал“ (1973), написани са няколко книги.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zygmunt Kosztyła, Oddział Wydzielony majora Dobrzańskiego, „Hubala“, Warszawa 1987.
  2. M.J. Minakowski: Genealogia potomków Sejmu Wielkiego. [dostęp 28 października 2009].
  3. Łukasz Ksyta, Major Hubal – historia prawdziwa, Iskry, Warszawa 2014
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Добжаньский, Хенрик“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.