Хенрих Дембицки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иполит Дембицки
Hipolit Napoleon Dębicki
полски художник
Роден
Починал
23 януари 1906 г. (75 г.)

Националност поляк
Иполит Дембицки в Общомедия

Иполит Дембицки или Наполеон Дембѝцки[1] (на полски: Hipolit Napoleon Dębicki) е полски художник и военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иполит Наполеон Дембицки (роден във Варшава на 15 август 1830 г., починал в Румъния в град Бржила на 23 януари 1906 г., писател, график и художник, действащ в Полша, в Сибир в Томск, а след това в Румъния. Той беше внук на варшавски готвач, вероятно работещ за Станислав Август Понятовски. Дядо му Войчех (Ян Лоранти?) Дембицки умира в Санкт Петербург. Бащата на художника, Якуб, е роден в Гродно през 1795/1796 г. По -възрастен от Якуб, чичо Францишек е роден около 1792 г. във Варшава. Вдовицата баба Елеонора, родена Езиерска, се завръща във Варшава. Бащата и чичото на Иполит са отгледани от втория си баща, готвач, варшавянин, Павел Венцковски. Чичо Францишек става готвач, вероятно работи за царския управител, погребан е в колумбариума във Варшава Повонзки през 1858 г. Родителите на художника, Якуб и Марциана Бозницка от село Липа, дъщеря на иконом, женен във Варшава през 1827 г. Бащата на художника, Якуб, е търговец, чиновник, писател, той умира рано, през 1842 г. Под името Наполеон Дембицки той дебютира като писател през 1851 г., като отпечатва фантастичен разказ „Фрагмент от живота на двама известни личности“ и стихотворението „Muzyka (Музика)“ в сборника „Pamiętnik Literacki -Dzieło zbiorowe“, публикуван от Зенон Раппапорт. След това, през 1856 г., под свое име, той публикува стихотворението „Trzy Łzy (Три сълзи)“ в „Gazeta Codzienna" № 313. Под собственото си име той публикува през 1858 г. три поредици от карикатурни албуми, озаглавени „Sceny z życia (Сцени от живота)“, а през 1862 г. четири серии, озаглавени „Пътуване към ада, от нотите на моден турист“. Той също така публикува анонимно, в „Kurier Niedzielny“ в No 8 от 1862 г., дава неподписано, но подписано допълнение, рисунки, озаглавени „Sceny z Othello“, което е свързано с прочутата премиера на „Отело“ с Айра Олдридж, която се състоя във Варшава на 23 май 1862 г.). В сборника „ВАМПИРСКИ СПОМЕНИ ИЛИ ВАМПИРИ В ХУДОЖНИТЕ И ЛИТЕРАТУРНИТЕ СВЕТИ“, публикуван от първия му издател, роден в Лвов през 1830 г., син на Йоаким и Амалия, роден Ректор, от връстник, може би приятел от гимназията, Зенон Раппапорт, дава неподписани, но подписани чертежи "ND", чиято главна героиня е Анна де Ла Гранж (1825-1909), световноизвестна певица, сопран, която също се изявява във Варшава. В седмичника "Czytelnia Niedzielna" той разказва кратки разкази: "Пръстенът" (No 39 от 1858 г.) и "Ръката на провидението" (No 8 от 1860 г.), а вероятно и няколко други, отпечатани анонимно. Той работи и като журналист, в 34 -ия брой на 1861 г. на същата „Gazeta Codzienna“ откриваме неговата бележка, интересни факти от чуждестранната преса. Наполеон Дембицки е свързан със семейството на лекарите в Ландовски, защото те помагат при акта за раждане на дъщеря му седмица преди въстанието. Може би е част от въстаническото сатирично списание „Коса“. По време на въстанието 1863-1864 г. известно време той е командир на 4-ти отдел на Националната жандармерия във Варшава (област Муранов), след което вероятно е бил в подразделението „Коса“ на Павел Ландовски. Арестуван, свидетел по делото на Ромуалд Траугът. Осъден на 15 години работа в мини в Сибир. Вероятно в Тоболск той поема документите на починалия де Лампи, защото по -късно той се появява в Томск под това име. Там той трябва да издава илюстрованото сатирично списание „Osa“ и периодичното издание „Etap“, като същевременно играе важна роля в революционната конспирация. Той бяга ефективно, вероятно през Туркестан. През пролетта на 1867 г. той се появява в Сулина в делтата на Дунав, която се управлява от Comission Europèenne du Danube / Европейска комисия на Дунав. След това го намираме в Букурещ. В Румъния той използва името Иполит. Тук той се появява с рисунките си на 14 юли 1868 г. в сатиричното списание „Ghimpele”. Той е в Асмодеу от брой 1, а в следващия брой списанието получава винетка по негов дизайн. Той изпада в беда след публикуването в Гимпеле на 9 януари 1872 г. на карикатура, на която митрополит Нифон е изобразен да благославя коленичил вярващ, а изпод расотата му стърчат главите на двама незначителни постуланти, а в далечината играе друг свещеник с жената, и двете с чаши вино в ръка. Поради тази причина той бе съден в пресконференция, която завърши с оправдание на художника. Но преди това той е в беда, той е отвлечен от полицията и отведен до границата близо до турския Рушчук, където се грижи за него инженер, работещ за Турция, познат от Томск, Зигмунт Минейко (на гръцки: Ζίγκμουντ Μινέικο) . Той си сътрудничи с българската емиграция, илюстрира повечето от броя на списание "Тепан" и един от трите броя на списание "Будилник". през 1872 г. се премества в град Бржила, където започва работа като учител по калиграфия и рисуване, където работи до 1898 г. Тук издава учебник по рисуване, предназначен за истински гимназии. "Seria I de desene granuale tehnice". По време на войната с Турция той публикува патриотични образи в списание

Сред най-известните му литографии са.:
Бой на румънски части на редут при с. Гривица. Художник Хенрих Дембицки
  • Второто сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в Карапановата кория на 8 юли 1868 г.
  • Симеон Велики влиза в Цариград през 924 г.
  • Първия български патриарх Антим I в обикновено и тържествено облекло
  • Сладко е да умре човек за Отечеството си
  • Самоубийството на Ангел Кънчев на кея в Русчук
  • Турска амнистия в България.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен кореспондент – художник. Публикува множество рисунки със сюжети от войната.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правилна транкрипция на името.
  2. Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 301.

Библиография:

1. Polska jej dzieje i kultura, nakł. Księgarni Trzaski, Everta i Michalskiego, t. III, Warszawa 1930: Adam Szelągowski, Dzieje Polski w czasach Powstania Styczniowego, s. 554-555.

2. Hanna Górska, Eryk Lipiński: Z dziejów karykatury polskiej, Wiedza Powszechna, Warszawa 1977, s. 104-105, 119-120.

3. Tatiana Silianovska Dimitrova: ARPR, Studii Revista de istorie şi filosofie, IV, Anul 2, octombrie-decembrie, 1949, PE URMELE LUI BOTEV ŞI DEMBITZKI IN REPUBLICA POPULARĂ ROMÂNĂ, s. 90-104.

4. Tatiana Silianowska Dymitrow: Przegląd Artystyczny Nr 1-2, 1950, Hipolit Dębicki, Artysta polski bojownikiem o demokrację w Bułgarii, s. 13-16.

5. Камен Рикев: ДВЕ НЕПОЗНАТИ ИЛЮСТРАЦИИ ОТ ХЕНРИК ДЕМБИЦКИ С БЪЛГАРСКА ТЕМАТИКА, ПРОГЛАС, кн. 1, 2018 (год. ХХVII), ISSN 2367-8585, ISBN: 086179096.

6. Edmund Oppman: Przegląd Historyczno Wojskowy t. III 1930, WOJSKOWA ORGANIZACJA W POWSTANIU STYCZNIOWEM, s. 237-244.

7. Proces Romualda Traugutta i członków Rządu Narodowego akta Audytoriatu Polowego z lat 1863/1864 t. I-IV [w 5 vol.][red. Emanuel Halicz], PWN Warszawa 1960-1961, t. II (1), s. 268, 269, 274.

8. Mikołaj Berg: Zapiski o Powstaniu Polskiem 1863 i 1864 roku, t. III, Kraków 1899, s.195-196, 277, 285.

9. Устимович М.П.: Заговоры и покушение на жизнь наместника его императорского величества в царстве Польском и главнокомандующего войсками Варшавского военного округа генерал-фельдмаршала графа Берга 7 (19) сентября 1863 года, Варшава 1870, s. 102.

10. ZARYS POWSTANIA STYCZNIOWEGO OPRACOWANY W WARSZAWSKIEJ CYTADELI, Wrocław-Warszawa-Kraków-Łódź, PAN 1985, s. 278, 282.

11. Walery Przyborowski: DZIEJE ROKU 1863 t. 5, s. 66 (Dembiński – sic!).

12. Henryk Cederbaum: Powstanie styczniowe. Wyroki Audytoryatu Polowego z lat 1863, 1864, 1865 i 1866, Warszawa-Lublin-Łódź-Kraków 1917, s. 108.

13. Zbiór Zeznań Śledczych o Przebiegu Powstania Styczniowego, S. Kieniewcz, T. Kopriejewa, I. Miller, Wrocław-Warszawa-Kraków 1965, s. 372, 373.

14. Prasa Tajna z Lat 1861-1864, S. Kieniewicz, I. Miller, Wrocław-Warszawa-Kraków 1970, część 3, s. 175- 181.

15. Н. П. МИТИНA, В глубине сибирских руд, НАУКА, Москва 1966, s. 58, (Нинель Петровна Митина.

16. РУССКО-ПОЛЬСКИЕ РЕВОЛЮЦИОННЫЕ СВЯЗИ. Т.2. Москва- WROCIAW, Изд-во «Академии наук СССР, 1963, s. 609, 615-618, 622, 624.

17. Zbigniew Klein: POLSKIE ŚLADY W BUDOWIE NOWOŻYTNEJ BUŁGARII 1877-1914, Łowicz 1999 ISBN 83-87222-15-1, s. 263-266.

18. Pamiętnik Literacki - Dzieło zbiorowe: Urywek z życia dwóch sławnych ludzi, oryginalnie napisał Napoleon Dębicki; Muzyka, Napoleon D...., Muzyka, wydanie Zenona Rappaporta,Warszawa 1851, s. 1-20, 80.

19. Gazeta Codzienna 1856 nr 313, „Trzy Łzy”, s. 3-4.

20. Napoleon Dębicki: SCENY z ŻYCIA, Ser. I, Warszawa 1858, Lit. A.Pecq & Co. (Biblioteka Wilanowska, obecnie BN-Polona).

21. Napoleon Dębicki: SCENY z ŻYCIA, Część 2, Część 3, Warszawa (1858/1859), Lit. A.Pecq & Co. (zbiory prywatne).

22. Czytelnia Niedzielna; rok trzeci, nr 39, 1858 ,Pierścień, s. 306-308; rok piąty, nr 8, 1860, Ręka Opatrzności, s. 62-64.

23. Gazeta Codzienna, Warszawa 1861 nr 34, s. 2.

24. Zenon Rappaport: PAMIĘTNIKI WAMPIRA CZYLI WAMPIR W ŚWIECIE ARTYSTYCZNO – LITERACKIM, Warszawa 1861: POSTĘP I EMANCYPACYA, OBRAZEK WSPÓŁCZESNY w DZIEWIĘCIU SZKICACH, napisany przez Jana Kapistrana Włóczykija, tom I, , s. 163 – 205, ilustracje na stronach 98, 170, 174, 183, 185 (Harvard College Library).

25. H. Emile Chevalier: BIOGRAPHIE de MADAME ANNA DE LA GRANGE, Montreal 1856.

26. Podróż do piekła, z notatek modnego turysty spisał N. Dębicki, litogr. D. Brauna,wydał J. Psurski, Drukarnia Rządowa, 1862, zeszytów IV (British Library, St. Pancras, London), Shelfmark(s): General Reference Collection 1871.d.12, UIN: BLL01000888171.

27. Kurjer Niedzielny: tygodnik polityczny, literacki i humorystyczny. 1862, no 8 + dod, dodatek „Sceny z Otella”.

28. Tygodnik Ilustrowany, 38 / 16.09.1876, s. 179, 188, 189.

29. Tygodnik Ilustrowany, 158 / 9.01.1886, s. 24.

30. Йордан Попов: Карикатурна броеница от Дембицки до Комарницки, 2013 Стършел, s. 7-12.

31. Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, s. 301.

32. Toader Buculei: O vatrǎ de luminǎ secularǎ- Liceul de Matematicǎ -Fizicǎ „Nicole Balcescu" din Brǎila, 1863-1988, 1988, Brǎila, s. 165-166.

33. Яна Орлинова : Хенрих Дембицки–създател на българската политическа карикатура, (http://www.freemacedonia.net/statia.php?sn=13&t=1&).

34. Хенрих Дембицки, (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%86%D0%BA%D0%B8).

35. Силяновска-Димитрова Татяна: Карикатурите на Х. Дембицки във вестниците "Тъпан" и "Будилник", София 1949.

36. ADRIAN-SILVAN IONESCU: PENEL ŞI SABIE, ARTISTI DOCUMENTARISTI ŞI CORESPONDENTI DE FRONT IN RAZBOIUL DE INDEPENDENTA 1877-1878, Bucuresti 2002, ISBN 973-8369-42-9, s. 11, 145-149, 152, 212, 225, 252, 30-303.

37. Bibliografia Polska XIX Stulecia, pod redakcją Karola Estreichera, profesora UJ, 1966, s. 58.

38. Kraszewski i wiek XIX, Studia, WYDAWNICTWO PRYMAT, ISBN 978–83–63470–33–3, s. 277.

39. Тъпан (Вестник) Букурещ год. І, 1869 No. 1-18, год. ІI, 1870 No 1-2.

40. R. S. (Rybicki): „Kosa”, Tygodnik Ilustrowany 1909, Nr 32 – 35, s. 635 – 637, 671, 693, 714, 715.

41. Horia Vladimir Șerbǎnescu: CARICATURA MILITARǍ ÎN PRESA UMORISTICǍ ROMÂNEASCǍ DE LA UNIRE PÂNǍ LA RǍZBOIUL CEL MARE (1859–1916), SCIA.AP, Tom 3 (47), 2013, s. 18-19.

42. Doina Pungă, Grafica pe teritoriul României în secolul al XIX-lea. Litografia şi gravura în acvaforte, Bucureşti, 2009, s. 118-120, 134, 168.

43. Ghimpele, 12, nr. 51, 9 ianuarie 1872, s. 4.

44. Resboiul; no.196/5 februarie 1878, no. 327/16 iunie 1878, calendarul Resboiului pe anul 1880".

45. Adrian-Silvan Ionescu, Penel şi sabie. Artişti documentarişti şi corespondenţi de front în Războiul de Independenţă (1877-1878), Bucureşti, 2002, s. 11, 145-149, 152, 212, 225, 252, 302, 303.

46. Камен Рикев „БЪЛГАРИН В ТЪМНИЦА" - ЕДНО ЗАБРАВЕНО ПОЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ 1877 Г, PROCEEDINGS OF UNIVERSITY OF RUSE - 2018, volume 57, book 6.3. 7 Г, s. 7-12.

47. Lech-Wanda: Bułgar w więzieniu. // Kłosy, 604, 13(25).01.1877, s. 3 (51).

48. Нинель Петровна Митина, Тамара Федоровна Федосова: Русско-польские революционные связи в подполье и ссылке 1864-1866, Мoсква 1963 s. 624-625 (BJ Uniwersytet Jagielloński).

49. Zygmunt Mineyko "Pamiętniki Zygmunta Mineyki" doprowadzone do 1869 r., pisane w Atenach w latach 1918-1925 T. 7, "Droga na Sybir. Droga w Syberii. Pobyt w Syberii. Ucieczka z Syberii". 1865-1866, s. 141-145 (Uniwersytet Jagielloński BJ Rks. 7092 I t. 7).

     Портал „Полша“         Портал „Полша