Хенри (единица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хенри (символ: H) e единица от системата SI за измерване на индуктивност. Наречена е на името на Джоузеф Хенри (Joseph Henry, 1797-1878), американски учен, който е открил електромагнитната индукция независимо от (и приблизително по същото време като) англичанина Майкъл Фарадей (Michael Faraday, 1791-1867).

Индуктор (бобина)

Определение[редактиране | edit source]

Ако скоростта на промяна на тока в един токов кръг е един ампер за секунда и създадената електродвижеща сила (едс) е един волт, то индуктивността на кръга е едно хенри:

H = \dfrac{\mbox{m}^2 \cdot \mbox{kg}}{\mbox{s}^{2} \cdot \mbox{A}^2} = \dfrac{\mbox{Wb}}{\mbox{A}} = \dfrac{\mbox{V} \cdot \mbox{s}}{\mbox{A}} = \dfrac{\mbox{m}^2 \cdot \mbox{kg}}{\mbox{C}^2}

Казано по малко по-друг начин: Ако на един индуктор (бобина, дросел) с индуктивност 1 H се подаде напрежение 1 V, то токът през него ще нараства със скорост 1 A за секунда.

Пример[редактиране | edit source]

Магнитната проницаемост на вакуума е 4π×10−7 H/m (хенри на метър).