Хенри V
Вижте пояснителната страница за други личности с името Хенри V.
| Хенри V | |
|---|---|
| крал на Англия | |
 |
|
| Управление | 20 март 1413 – 31 август 1422 |
| Коронация | 9 април 1413 |
| Наследил | Хенри IV |
| Наследник | Хенри VI |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Уестминстърското абатство |
| Подпис |
 |
| Семейство | |
| Баща | Хенри IV |
| Майка | Мери Боън |
| Брак | Катрин Валоа |
| Потомци | Хенри VI |
| Герб |
.svg) |
| Хенри V в Общомедия | |
Хенри V е крал на Англия в периода 1413 – 1422 г. Той е най-възрастният син на Хенри IV и Мери Боън. Роден е на 16 септември 1386 г. или 1387 г.
През 1421 г. се жени за Катрин Валоа, дъщеря на френския крал Шарл VI. През 1422 г. се ражда единственото му дете – Хенри VI.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Хенри е роден войник. На 14 години се бори срещу силите на Оуен Глендоуър в Уелс. На 16 години командва силите на баща си в битката при Шрюзбъри. Скоро след това той разкрива и предотвратява заговора на майор Лолард, който с помощта на привърженици на Ричард II иска да убие кралското семейство. Той предлага брак на Катрин дьо Валоа, искайки като зестра старите владения на Плантагенетите – Нормандия и Анжу. Шарл VI отказва и Хенри възобновява Стогодишната война. Войната с Франция служи на Хенри за две цели: връщането на френските владения на династията Плантагенет и да откъсне вниманието на братовчедите си от кралските им амбиции.
Битката при Аженкур[редактиране | редактиране на кода]
На 25 октомври 1415 г. Хенри разгромява французите при Аженкур. Той окупира Нормандия, Пикардия и повечето крепости в Ил дьо Франс – старите владения на династията Капет. Разгромява войска от 30 000 с близо 6000 войници. Използва като превъзходство спецификата на бойното поле. Тежкобронираните френски войски попадат в капан в калта и биват обездвижени, докато голяма част от англичаните атакуват без брони и с много стрелци с лък. Това им дава предимство в тежките условия на бойното поле.
Договорът в Троа[редактиране | редактиране на кода]
С договора от Троа през 1420 г. Шарл VI дава ръката на Катрин на Хенри и кара дофина Шарл да признае Хенри V за наследник на френската корона. Ако Хенри бе надживял Шарл VI, щеше да е крал на Англия и Франция.
Поради трудния живот на войник Хенри остарява преждевременно. Разболява се сериозно и умира след връщането си от френската кампания. Катрин ражда сина му, докато той отсъства и Хенри никога не вижда сина си.
Погребан е в Уестминстърското абатство.
Историкът Rafael Holinshed казва следното за Хенри V в хрониката на Англия: „Хенри беше крал, чието царуване не беше опетнено. Той беше принц, когото всички обичаха и никой не презираше.“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Chisholm, Hugh, ed. (1911). Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
- Barker, Juliet (2005), Agincourt: Henry V and the Battle That Made England, London.
- Earle, P (1972), The Life and times of Henry V, London.
- Fisher, John H (1996), The Emergence of Standard English, Lexington, KY, USA: The University Press of Kentucky, ISBN 978-0-8131-0852-0.
- Harriss, Gerald Leslie, ed. (1985), Henry V. The Practice of Kingship, Oxford.
- Hutchinson, HF (1967), Henry V. A Biography, London.
- Mortimer, Ian (2009), 1415: Henry V's Year of Glory, London: Bodley Head.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- HenryV (official website), UK: British Monarchy.
- BBC Radio 4 Great Lives on Henry V – listen online
