Хераклея Синтика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хераклея Синтика
Бронзова монета на Хераклея. Аверс: щит и надпис ·HPAKΛEΩTΩN·. Реверс: бойна тояга и надпис ·EΠI ΣTPYMONI·
Бронзова монета на Хераклея. Аверс: щит и надпис ·HPAKΛEΩTΩN·. Реверс: бойна тояга и надпис ·EΠI ΣTPYMONI·
Местоположение
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.4333° с. ш. 23.25° и. д.
Хераклея Синтика
Местоположение в България Област Благоевград
Страна Флаг на България България
Област Област Благоевград
Археология
Вид Древен град
Период ІV в.пр.Хр. до VІ в.
Епоха Античност
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хераклея.

Хераклея Синтика (още Синтия, Хераклея Синтике[1] или Хераклея Стримонска[2]) е античен град в днешна Югозападна България, руините на който са разположени в землището на село Рупите, община Петрич (върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух). В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид.

Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смята, че се е намирал на юг от Рупелското дефиле (в днешна Гърция). Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доц. Георги Митрев (Пловдивски университет), след случайното откриване на голям латински надпис през 2002 г. Същият превежда, коментира и публикува текста в престижни български и чужди научни издания.[3]По същество това е писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Междувременно надписът е коментиран и от други автори.[4]

През 2005 г. доц. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят.[5]

От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доц. Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

Древният град се споменава в произведенията на античните автори Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-ранните свидетелства за Хераклея Синтика е на Тит Ливий, който изтъква, че местоположението ѝ е в племенните територии на племето синти - "Heraclea ex Sintis". На друго място, изяснявайки въпроса за поделянето на Македония на четири части през 167 г.пр.Хр., той отбелязва, че в първата се включвала "... откъм запад отвъд Стримон - цяла Бисалтия с Хераклея, която наричат Синтике" [7] От това сведение става ясно, че Хераклея Синтика е била разположена на запад от р.Стримон и по смисъла на същото изложение, локацията на града е "над бисалтите" - т.е. на север от тях, нагоре срещу течението на реката. Това сведение се подкрепя и от Диодор, който "поставя" Хераклея в Синтика - на запад от Стримон и "над бисалтите".[8]

Тези сведения позволяват не само града да се свърже с племенните територии на племето Синти от Елинистическата епоха, но и да се установи, че първоначално е носил името Синтике (Синтия).

За основаването на Хераклея Синтика, може да се използват откритията и наблюденията на българо-полската научната експедиция "Струма" (публикувани от Мечислав Домарадски) и българската археоложка Юлия Божинова, която е проучвала елинистическия некропол на обекта. Те констатират, че възникването на града било към последната четвърт или към края на ІV в.пр.Хр.[9][10]

Божинова е склонна да свърже основаването на града с известието на Диодор, че Касандър заселил в 310 г.пр.н.е. 20 000 илирийски аутариати при планината Орбел (дн. Беласица).[11] След действията на Касандър, обаче, районът р.Струма (заедно с тракийските синти и селището Синтия) бил обект на експанзия през ІІІ в.пр.Хр. и от илирийските дардани и от страна на галски контингенти, и едва Филип V (221 – 179 г.) успял трайно да го включи в рамките на македонското царство. Може би точно след 212 г.пр.Хр. Синтике (Синтия) била преименувана от Филип V на Хераклея. В този смисъл, при Филип V и по-късно при Персей (179 – 168 г.), Хераклея Синтика била един от македонските полиси и част от съюзната държава, управлявана от последните представители на династията на Антигонидите. (Монетите, откривани в м. Кожух при с. Рупите, са свидетелство за тези процеси.)

След залеза на Хераклея Синтика градското оживление се мести в античния град при днешния Сандански .[12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Papazoglou 1988: Papazoglou, F. Les villes de Macédoine à l'époque romaine. – BCH, Syppl. 16, 1988.
  2. Gaebler 1935: Gaebler, H. Die antiken Münzen Nord- Griechenlans, III, I, 2. Berlin, 1935
  3. Г. Митрев, Т. Тараков. Civitas Heracleotarum. Новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко. – сп. Археология, 2002, кн. 4, 25-32; G. Mitrev. Civitas Heracleotarum: Heracleia Sintica or the Ancient City at the Village of Rupite (Bulgaria). – Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik (ZPE) 145, 2003, 263-272.
  4. Lepelley 2004: Cl. Lepelley. Une inscription ďHeraclea Sintica (Macédoine) récemment découverte, révélant un rescrit de ľempereur Galère restituant ses droits à la cite. – ZPE, 146, 2004, 221-231.
  5. Г. Митрев. Отново за писмото на император Галерий и цезар Максимин Дая до хераклейците и местоположението на Хераклея Синтика. – Археология, 2005, кн. 1-4, с. 181-187; Г. Митрев. Долината на Струма през Античността. Племена и селища. Книга първа. ИПК „Екобелан“ - Асеновград, 2012.
  6. Vagalinski, L. / Nankov, E. (eds.). Heraclea Sintica: From Hellenistic Polis to Roman Civitas (4th C BC - 6th C AD). Proceedings of a Conference at Petrich, Bulgaria, September 19-21, 2013 (Papers of the American Research Center in Sofia volume 2). Sofia February 2015. ISSN 2367-5640
  7. Liv. (1905-1906): Titi Livii ab urbe condita libri, I-II, ed. M. Müller. Lipsiae, 1905-1906.
  8. Diod. (1888-1906): Diodori Bibliotheca Historica, 1-5. Ed. I. Bekker, L. Dindorf, F. Vogel, C. Th. Fischer. Leipzig, 1888- 1906.
  9. Домарадски 2001: Домарадски, М. и колектив. Материали за археологията на Средна Струма. – Разкопки и проучвания, ХХVІІ, София, 2001.
  10. Божинова 1988: Божинова, Ю. Античен некропол край с. Мулетарово, Петричко. – В: АОР през 1987 г. Благоевград, 1988, 127-129.
  11. Diod. (1888-1906): Diodori Bibliotheca Historica, 1-5. Ed. I. Bekker, L. Dindorf, F. Vogel, C. Th. Fischer. Leipzig, 1888- 1906.
  12. Археологически пътеводител
     Портал „Македония“         Портал „Македония