Хераклея Синтика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хераклея Синтика
Бронзова монета на Хераклея. Аверс: щит и надпис ·HPAKΛEΩTΩN·. Реверс: бойна тояга и надпис ·EΠI ΣTPYMONI·
Бронзова монета на Хераклея. Аверс: щит и надпис ·HPAKΛEΩTΩN·. Реверс: бойна тояга и надпис ·EΠI ΣTPYMONI·
Местоположение
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.4333° с. ш. 23.25° и. д.
Хераклея Синтика
Местоположение в България Област Благоевград
Страна Флаг на България България
Област Област Благоевград
Археология
Вид Древен град
Период ІV век пр. Хр. до VІ век сл. Хр.
Епоха Античност
Хераклея Синтика в Общомедия
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хераклея.

Хераклея Синтика (още Синтия, Хераклея Синтике[1] или Хераклея Стримонска[2]) е античен град в днешна Югозападна България, руините на който са разположени в землището на село Рупите, община Петрич (върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух). В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид.

Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смята, че се е намирал на юг от Рупелското дефиле (в днешна Гърция). Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доц. Георги Митрев (Пловдивски университет), след случайното откриване на голям латински надпис през 2002 г. Същият превежда, коментира и публикува текста в престижни български и чужди научни издания.[3]По същество това е писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Междувременно надписът е коментиран и от други автори.[4]

През 2005 г. доц. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят.[5]

От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доц. Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

Древният град се споменава в произведенията на античните автори Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-ранните свидетелства за Хераклея Синтика е на Тит Ливий, който изтъква, че местоположението ѝ е в племенните територии на племето синти - "Heraclea ex Sintis". На друго място, изяснявайки въпроса за поделянето на Македония на четири части през 167 г. пр. Хр., той отбелязва, че в първата се включвала "... откъм запад отвъд Стримон - цяла Бисалтия с Хераклея, която наричат Синтике" [7] От това сведение става ясно, че Хераклея Синтика е била разположена на запад от р.Стримон и по смисъла на същото изложение, локацията на града е "над бисалтите" - т.е. на север от тях, нагоре срещу течението на реката. Това сведение се подкрепя и от Диодор, който "поставя" Хераклея в Синтика - на запад от Стримон и "над бисалтите".[8]

Тези сведения позволяват не само града да се свърже с племенните територии на племето Синти от Елинистическата епоха, но и да се установи, че първоначално е носил името Синтике (Синтия).

За основаването на Хераклея Синтика, може да се използват откритията и наблюденията на българо-полската научната експедиция "Струма" (публикувани от Мечислав Домарадски) и българската археоложка Юлия Божинова, която е проучвала елинистическия некропол на обекта. Те констатират, че възникването на града било към последната четвърт или към края на ІV век пр. Хр.[9][10]

Божинова е склонна да свърже основаването на града с известието на Диодор, че Касандър заселил в 310 г. пр.н.е. 20 000 илирийски аутариати при планината Орбел (дн. Беласица).[11] След действията на Касандър, обаче, районът р.Струма (заедно с тракийските синти и селището Синтия) бил обект на експанзия през ІІІ век пр. Хр. и от илирийските дардани и от страна на галски контингенти, и едва Филип V (221 – 179 г.) успял трайно да го включи в рамките на македонското царство. Може би точно след 212 г. пр. Хр. Синтике (Синтия) била преименувана от Филип V на Хераклея. В този смисъл, при Филип V и по-късно при Персей (179 – 168 г.), Хераклея Синтика била един от македонските полиси и част от съюзната държава, управлявана от последните представители на династията на Антигонидите. (Монетите, откривани в м. Кожух при с. Рупите, са свидетелство за тези процеси.)

След залеза на Хераклея Синтика градското оживление се мести в античния град при днешния Сандански .[12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Papazoglou 1988: Papazoglou, F. Les villes de Macédoine à l'époque romaine. – BCH, Syppl. 16, 1988.
  2. Gaebler 1935: Gaebler, H. Die antiken Münzen Nord- Griechenlans, III, I, 2. Berlin, 1935
  3. Г. Митрев, Т. Тараков. Civitas Heracleotarum. Новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко. – сп. Археология, 2002, кн. 4, 25-32; G. Mitrev. Heracleotarum Heracleia Sintica or the Ancient City at the Village of Rupite Bulgaria Civitas Heracleotarum: Heracleia Sintica or the Ancient City at the Village of Rupite (Bulgaria). – Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik (ZPE) 145, 2003, 263-272.
  4. Lepelley 2004: Cl. Lepelley. Une inscription ďHeraclea Sintica (Macédoine) récemment découverte, révélant un rescrit de ľempereur Galère restituant ses droits à la cite. – ZPE, 146, 2004, 221-231.
  5. Г. Митрев. Отново за писмото на император Галерий и цезар Максимин Дая до хераклейците и местоположението на Хераклея Синтика. – Археология, 2005, кн. 1-4, с. 181-187; Г. Митрев. Долината на Струма през Античността. Племена и селища. Книга първа. ИПК „Екобелан“ - Асеновград, 2012.
  6. Vagalinski, L. / Nankov, E. (eds.). Heraclea Sintica: From Hellenistic Polis to Roman Civitas (4th C BC - 6th C AD). Proceedings of a Conference at Petrich, Bulgaria, September 19-21, 2013 (Papers of the American Research Center in Sofia volume 2). Sofia February 2015. ISSN 2367-5640
  7. Liv. (1905-1906): Titi Livii ab urbe condita libri, I-II, ed. M. Müller. Lipsiae, 1905-1906.
  8. Diod. (1888-1906): Diodori Bibliotheca Historica, 1-5. Ed. I. Bekker, L. Dindorf, F. Vogel, C. Th. Fischer. Leipzig, 1888- 1906.
  9. Домарадски 2001: Домарадски, М. и колектив. Материали за археологията на Средна Струма. – Разкопки и проучвания, ХХVІІ, София, 2001.
  10. Божинова 1988: Божинова, Ю. Античен некропол край с. Мулетарово, Петричко. – В: АОР през 1987 г. Благоевград, 1988, 127-129.
  11. Diod. (1888-1906): Diodori Bibliotheca Historica, 1-5. Ed. I. Bekker, L. Dindorf, F. Vogel, C. Th. Fischer. Leipzig, 1888- 1906.
  12. Археологически пътеводител
     Портал „Македония“         Портал „Македония