Херберт Маркузе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херберт Маркузе
германски философ
Херберт Маркузе в Нютън, Масачузетс, 1955 г.
Херберт Маркузе в Нютън, Масачузетс, 1955 г.

Роден
Починал
29 юли 1979 г. (81 г.)
Философия
Регион Континентална философия
Епоха Философия на XX век
Школа Франкфуртска школа, критическа теория
Интереси социална теория, марксизъм
Повлиян Кант, Хегел, Киркегор, Маркс, Ницше, Фройд, Хусерл, Хайдегер, Лукач
Повлиял Анджела Дейвис, Юрген Хабермас, Хаким Бей
Научна дейност
Област Социология
Образование Фрайбургски университет
Работил в Колумбийски университет, Харвардски университет, Калифорнийски университет, Сан Диего
Херберт Маркузе в Общомедия

Херберт Маркузе (на немски: Herbert Marcuse) е немски философ и социолог, културен марксист, член на Франкфуртската школа. Най-известните му трудове са „Ерос и цивилизация“ и „Едноизмерният човек“.

Маркузе е смятан за един от отците на Новата левица и на неомарксистките студентски движения в Германия, Франция и САЩ, развили се през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на германските евреи Карл Маркузе и Гертруд Креславски. През Първата световна война той е моблизиран като служи в берлинските кавалерийски конюшни. Става член на Войнишки съвет и в 1919г участвува във Въстанието на спартакистите.

Маркузе следва германистика в Берлинския университет, но през 1922 г. защитава докторат в университета във Фрайбург. След като няколко години работи в различни издателства се връща и защитава под ръководството на Мартин Хайдегер дисертация, издадена по-късно като „Хегеловата онтология и теория на историчността“ (1932). Идването на нацистката власт го принуждава да емигрира в САЩ, където той остава до края на живота си. В 1941 г. публикува в Лондон „Разум и революция: Хегел и зараждането на социалната теория“ и започва да издава книгите си на английски език.

От 1943 до 1951 г. работи за американските военни служби и се пенсионира като техен служител. На следващата година започва академична кариера като политолог в Колумбийския университет, после в Харвард, Брандайс и Сан Диего.

Книгата, която първоначално му носи известност, е „Ерос и цивилизация“ от 1955 г. В нея са синтезирани идеи на Маркс и Фройд. Десетилетие по-късно излиза „Едноизмерният човек“ (1964), политическо продължение на същата тема, което става изключително популярно в студентските среди движения от средата на 60-те години. Маркузе пряко се ангажира със студентските каузи и участва в техни прояви, което по-нататък му спечелва прозвището „отец на новата левица“. Особен успех има неговата концепция за репресивна толерантност, развита в едноименно есе, публикувано в 1965 г.

През 70-те години с радикализирането на левите движения, особено в Европа, популярността на Маркузе спада, а той самият се връща към най-ранните си интереси и изследва естетическите аспекти на социалното.

Гробът в Берлин, където прахът на Маркузе е погребан през 2003 г.

Умира през 1979 г. по време на посещение в Германия, а четвърт век по-късно погребалната му урна е пренесена в Берлин. Пълното издание на текстовете му е осъществено на немски език и включва значителен обем посмъртни публикации.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Hegels Ontologie und die Theorie der Geschichtlichkeit, 1932
  • Der Kampf gegen den Liberalismus in der totalitären Staatsauffassung, 1934
  • Autorität und Familie in der deutschen Soziologie bis 1933, 1936
  • Reason and Revolution: Hegel and the Rise of Social Theory (1941)[2]ISBN 978-1-57392-718-5
  • (1955) Eros and Civilisation: A Philosophical Inquiry into Freud
    Ерос и цивилизация. „Христо Ботев“, С., 1997.
  • Soviet-Marxism. A critical Analysis, 1958
  • (1964) One-Dimensional Man
    Едноизмерният човек. „Христо Ботев“, С., 1997, ISBN 954-445-397-0.
  • A Critique of Pure Tolerance (1965) Written with Robert Paul Wolff and Barrington Moore, Jr.
  • Counterrevolution and Revolt (1972) ISBN 978-0-8070-1533-9
  • The Aesthetic Dimension: Toward a Critique of Marxist Aesthetics (1978) ISBN 978-0-8070-1519-3
Eсета
  • Repressive Tolerance (1965)
  • Negations: Essays in Critical Theory (1968)
  • An Essay on Liberation (1969)
  • Five Lectures (1969)
За него

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Herbert Marcuse: Schriften. 9 Bände. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1978–1989, ISBN 3-518-57997-5 (Nachdruck dieser Ausgabe: Zu Klampen Verlag, Springe 2004, ISBN 3-934-92046-2).
    Herbert Marcuse: Nachgelassene Schriften. Hrsg. von Peter-Erwin Jansen. 6 Bände. Dietrich zu Klampen, Lüneburg/Springe 1999–2009.
  2. Разум и революция излиза на части в сп. Философски алтернативи през 1993 г. (т. II, кн. 2, c. 15-32; кн. 3, c. 5-18; кн. 6, c. 6-24).

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за