Хереразаври

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хереразаври
Хереразавър (H. ischigualastensis)
Хереразавър (H. ischigualastensis)
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Динозаври (Dinosauria)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
семейство:Хереразаврови (†Herrerasauridae)
род:Хереразаври (†Herrerasaurus)
Научно наименование
Reig, 1963 г.
Обхват на вкаменелости
Хереразаври в Общомедия
[ редактиране ]

Хереразаврите (Herrerasaurus) са род гущеротазови динозаври от семейство Хереразаврови (Herrerasauridae). Този род е на едни от най-ранните динозаври от изкопаеми останки. Името му означава „гущерът на Херера“, на името на откривателя на първия екземпляр през 1958 г. в Южна Америка.[1][2]

Всички известни вкаменелости на това месоядно животно са открити в северозападна Аржентина и датират от преди 231,4 млн. години от късния триасов период. Типовият вид хереразавър (H. ischigualastensis) е описан от Освалдо Рейг през 1963 г. и е единственият вид в рода.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Хереразавърът е бил двуног хищник с дълга опашка и относително малка глава. Възрастните са имали черепи с дължина до 56 см и обща дължина до 6 метра, при тегло от 350 кг.[3] По-малките екземпляри са били наполовина по-малки, с черепи само около 30 см.[4]

Възстановка на хереразавър

Имал е силни задни крайници с къси бедра и доста дълги ходила, което показва, че вероятно е бил бърз бегач. Стъпалото е имало пет пръста, но само средните три са носели теглото му. Външните пръсти са били малки. Опашката, частично втвърдена от припокриващи се гръбначни издатини е балансирала тялото и също е спомагала за развиването на високи скорости.[4] Предните крайници са били по-малко от половината от дължината на задните крайници. Горната част на ръката, както и предмишницата са били доста къси, докато пръстите са били удължени. Първите три пръста са завършвали с извити и остри нокти за хващане на плячката. Четвъртият и петият пръст са били малки и без нокти.[5][6]

Хереразавърът е имал дълъг и тесен череп, на който са липсвали почти всички характеристики на по-късните динозаври. В него е имало пет чифта отвори, два от които са били за очите и ноздрите. Между очите и ноздрите е имало два отвора и двойка малки, дълги около 1 сантиметър прорези.[7][8] Този динозавър е имал също така гъвкава долната челюст, която е можело да се плъзга напред-назад, за да осигури добра захващаща захапка.[7] В задната част на долната челюст също е имало отвори. Челюстите са били снабдени с големи остри зъби за разкъсване на плът, а шията е била тънка и гъвкава.[7][9]

История[редактиране | редактиране на кода]

Хереразавърът е кръстен от палеонтолога Освалдо Рейг на името на Викторино Херера, андски селянин, който за пръв път забелязал вкаменелостите му в изкопите близо до град Сан Хуан, Аржентина през 1959 г.[10] Първоначално се смятало, че останките, датиращи към късния триасов период, са принадлежали на животински тип от времето преди динозаврите. Едва през 1992 г. видът е бил класифициран при тероподите, благодарение на по-специалното изучаване на плъзгащата се челюст.[11]

Палеобиология[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че хереразаврите са споделяли формата на тялото на големите месоядни динозаври, те са живяли по времето, когато динозаврите са били малки и незначителни. Това е било време, в което влечугите са били доминиращи на планетата и това е била основната повратна точка в екологията на Земята.

Зъбите му показват, че това е хищник, а размерът – че е преследвал малки и средноголеми растителноядни животни, но също така и други динозаври, като пизанозаври, ринхозаври и синапсиди.[12] Самият хереразавър може да е бил жертва на гигантски динозаври от групата Rauisuchia (в един от черепите са открити прободни рани от Saurosuchus).[7]

Минералогичният и химичен анализ на откритата вкаменена тор, съдържаща малки кости, но без следи от растителни фрагменти, показва, че тези месоядни са могли да смилат костите.[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nesbitt, S. J. и др. A complete skeleton of a Late Triassic saurischian and the early evolution of dinosaurs. // Science 326 (5959). 2009. DOI:10.1126/science.1180350. с. 1530 – 1533..
  2. Airhart, Marc. New Meat-Eating Dinosaur Alters Evolutionary Tree. // Jackson School of Geosciences. December 10, 2009. Архивиран от оригинала на March 10, 2010. Архив на оригинала от 2010-03-10 в Wayback Machine.
  3. Paul, G.S.. Predatory Dinosaurs of the World. New York, Simon and Schuster, 1988. ISBN 978-0-671-68733-5. p. 248 – 250. (на английски)
  4. а б Langer, Max C.. Basal Saurischia. // The Dinosauria. 2nd. Berkeley, University of California Press, 2004. ISBN 978-0-520-24209-8. p. 25 – 46. (на английски)
  5. Sereno, P.C.. The complete skull and skeleton of an early dinosaur. // Science 258 (5085). 1992. DOI:10.1126/science.258.5085.1137. p. 1137 – 1140. (на английски)
  6. Sereno, P.C.. The pectoral girdle and forelimb of the basal theropod Herrerasaurus ischigualastensis. // Journal of Vertebrate Paleontology 13 (4). 1993. DOI:10.1080/02724634.1994.10011524. с. 425 – 450.
  7. а б в г Sereno, P.C.. The skull and neck of the basal theropod Herrerasaurus ischigualastensis. // Journal of Vertebrate Paleontology 13 (4). 1993. DOI:10.1080/02724634.1994.10011525. с. 451 – 476.
  8. Sereno, P.C.. The phylogenetic relationships of early dinosaurs: a comparative report. // Historical Biology 19 (1). 2007. DOI:10.1080/08912960601167435. с. 145 – 155.
  9. Novas, F. E.. New information on the systematics and postcranial skeleton of Herrerasaurus ischigualastensis (Theropoda: Herrerasauridae) from the Ischigualasto Formation (Upper Triassic) of Argentina. // Journal of Vertebrate Paleontology 13 (4). 1994. DOI:10.1080/02724634.1994.10011523. p. 400 – 423. (на английски)
  10. Reig, O.A.. La presencia de dinosaurios saurisquios en los „Estratos de Ischigualasto“ (Mesotriásico Superior) de las provincias de San Juan y La Rioja (República Argentina). // Ameghiniana 3 (1). 1963. с. 3 – 20.
  11. Sereno et al. The complete skull and skeleton of an early dinosaur. // Science 258 (5085). 1992. DOI:10.1126/science.258.5085.1137. p. 1137 – 1140. (на английски)
  12. Sues, H.D.. Staurikosaurus and Herrerasauridae. // The Dinosauria. University of California Press, 1990. ISBN 978-0-520-06726-4. с. 143 – 47.
  13. Hollocher, K.T.. Carnivore coprolites from the Upper Triassic Ischigualasto Formation, Argentina: chemistry, mineralogy, and evidence for rapid initial mineralization. // PALAIOS 20 (1). 2005. DOI:10.2110/palo.2003.p03-98. p. 51 – 63. (на английски)