Хереразаври
| Хереразаври | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Хереразавър (H. ischigualastensis) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Reig, 1963 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Хереразаври в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Хереразаврите (Herrerasaurus) са род гущеротазови динозаври от семейство Хереразаврови (Herrerasauridae). Този род е на едни от най-ранните динозаври от изкопаеми останки. Името му означава „гущерът на Херера“, на името на откривателя на първия екземпляр през 1958 г. в Южна Америка.[1][2]
Всички известни вкаменелости на това месоядно животно са открити в северозападна Аржентина и датират от преди 231,4 млн. години от късния триасов период. Типовият вид хереразавър (H. ischigualastensis) е описан от Освалдо Рейг през 1963 г. и е единственият вид в рода.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Хереразавърът е бил двуног хищник с дълга опашка и относително малка глава. Възрастните са имали черепи с дължина до 56 см и обща дължина до 6 метра, при тегло от 350 кг.[3] По-малките екземпляри са били наполовина по-малки, с черепи само около 30 см.[4]
Имал е силни задни крайници с къси бедра и доста дълги ходила, което показва, че вероятно е бил бърз бегач. Стъпалото е имало пет пръста, но само средните три са носели теглото му. Външните пръсти са били малки. Опашката, частично втвърдена от припокриващи се гръбначни издатини е балансирала тялото и също е спомагала за развиването на високи скорости.[4] Предните крайници са били по-малко от половината от дължината на задните крайници. Горната част на ръката, както и предмишницата са били доста къси, докато пръстите са били удължени. Първите три пръста са завършвали с извити и остри нокти за хващане на плячката. Четвъртият и петият пръст са били малки и без нокти.[5][6]
Хереразавърът е имал дълъг и тесен череп, на който са липсвали почти всички характеристики на по-късните динозаври. В него е имало пет чифта отвори, два от които са били за очите и ноздрите. Между очите и ноздрите е имало два отвора и двойка малки, дълги около 1 сантиметър прорези.[7][8] Този динозавър е имал също така гъвкава долната челюст, която е можело да се плъзга напред-назад, за да осигури добра захващаща захапка.[7] В задната част на долната челюст също е имало отвори. Челюстите са били снабдени с големи остри зъби за разкъсване на плът, а шията е била тънка и гъвкава.[7][9]
История[редактиране | редактиране на кода]
Хереразавърът е кръстен от палеонтолога Освалдо Рейг на името на Викторино Херера, андски селянин, който за пръв път забелязал вкаменелостите му в изкопите близо до град Сан Хуан, Аржентина през 1959 г.[10] Първоначално се смятало, че останките, датиращи към късния триасов период, са принадлежали на животински тип от времето преди динозаврите. Едва през 1992 г. видът е бил класифициран при тероподите, благодарение на по-специалното изучаване на плъзгащата се челюст.[11]
Палеобиология[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че хереразаврите са споделяли формата на тялото на големите месоядни динозаври, те са живяли по времето, когато динозаврите са били малки и незначителни. Това е било време, в което влечугите са били доминиращи на планетата и това е била основната повратна точка в екологията на Земята.
Зъбите му показват, че това е хищник, а размерът – че е преследвал малки и средноголеми растителноядни животни, но също така и други динозаври, като пизанозаври, ринхозаври и синапсиди.[12] Самият хереразавър може да е бил жертва на гигантски динозаври от групата Rauisuchia (в един от черепите са открити прободни рани от Saurosuchus).[7]
Минералогичният и химичен анализ на откритата вкаменена тор, съдържаща малки кости, но без следи от растителни фрагменти, показва, че тези месоядни са могли да смилат костите.[13]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Nesbitt, S. J. и др. A complete skeleton of a Late Triassic saurischian and the early evolution of dinosaurs // Science 326 (5959). 2009. DOI:10.1126/science.1180350. с. 1530 – 1533..
- ↑ Airhart, Marc. New Meat-Eating Dinosaur Alters Evolutionary Tree // Jackson School of Geosciences. December 10, 2009. Архивиран от оригинала на 2010-03-10. Посетен на 2020-10-01.
- ↑ Paul, G.S. Predatory Dinosaurs of the World. New York, Simon and Schuster, 1988. ISBN 978-0-671-68733-5. p. 248 – 250. (на английски)
- ↑ а б Langer, Max C. Basal Saurischia // The Dinosauria. 2nd. Berkeley, University of California Press, 2004. ISBN 978-0-520-24209-8. p. 25 – 46. (на английски)
- ↑ Sereno, P.C. The complete skull and skeleton of an early dinosaur // Science 258 (5085). 1992. DOI:10.1126/science.258.5085.1137. p. 1137 – 1140. (на английски)
- ↑ Sereno, P.C. The pectoral girdle and forelimb of the basal theropod Herrerasaurus ischigualastensis // Journal of Vertebrate Paleontology 13 (4). 1993. DOI:10.1080/02724634.1994.10011524. с. 425 – 450.
- ↑ а б в г Sereno, P.C. The skull and neck of the basal theropod Herrerasaurus ischigualastensis // Journal of Vertebrate Paleontology 13 (4). 1993. DOI:10.1080/02724634.1994.10011525. с. 451 – 476.
- ↑ Sereno, P.C. The phylogenetic relationships of early dinosaurs: a comparative report // Historical Biology 19 (1). 2007. DOI:10.1080/08912960601167435. с. 145 – 155.
- ↑ Novas, F. E. New information on the systematics and postcranial skeleton of Herrerasaurus ischigualastensis (Theropoda: Herrerasauridae) from the Ischigualasto Formation (Upper Triassic) of Argentina // Journal of Vertebrate Paleontology 13 (4). 1994. DOI:10.1080/02724634.1994.10011523. p. 400 – 423. (на английски)
- ↑ Reig, O.A. La presencia de dinosaurios saurisquios en los „Estratos de Ischigualasto“ (Mesotriásico Superior) de las provincias de San Juan y La Rioja (República Argentina) // Ameghiniana 3 (1). 1963. с. 3 – 20.
- ↑ Sereno et al. The complete skull and skeleton of an early dinosaur // Science 258 (5085). 1992. DOI:10.1126/science.258.5085.1137. p. 1137 – 1140. (на английски)
- ↑ Sues, H.D. Staurikosaurus and Herrerasauridae // The Dinosauria. University of California Press, 1990. ISBN 978-0-520-06726-4. с. 143 – 47.
- ↑ Hollocher, K.T. Carnivore coprolites from the Upper Triassic Ischigualasto Formation, Argentina: chemistry, mineralogy, and evidence for rapid initial mineralization // PALAIOS 20 (1). 2005. DOI:10.2110/palo.2003.p03-98. p. 51 – 63. (на английски)
|
