Хериберт от Кьолн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хериберт от Кьолн
архиепископ на Кьолн
Rathausturm Köln - Heribert - Bruno I (6170-72).jpg
Статуя на Хериберт на кметството на Кьолн. В дясно: Бруно
Лични данни
Управление от 999 до 1021
Роден
Починал
Погребан в абатство Дойтц
Семейство
Династия Конрадини
Баща Хуго
Хериберт от Кьолн в Общомедия
Църквата Св. Хериберт в Кьолн-Дойтц, 1530
Останки на Хериберт

Хериберт (на немски: Heribert; * ок. 970 във Вормс; † 16 март 1021 в Кьолн) е от 999 до 1021 г. архиепископ на Кьолн, канцлер на Свещената Римска империя при император Ото III и Светия.

Вероятно произлиза от фамилията Конрадини. Баща му Хуго вероятно е от графска фамилия във Вормсгау. По майчина линия Хериберт е полубрат на епископ Хайнрих I фон Вюрцбург. Друг негов брат е граф Гецеман във Вернгау, който е баща на епископите на Айхщет Хериберт (1022 – 1042) и Гецеман (1042).

Хериберт става каноник във Вормс. Епископът на Вормс и канцлерът за Германия Хилдеболд въвежда Хериберт в императорския двор. През 994 г. император Ото III прави Хериберт канцлер на Италия.

През 995 г. е ръкоположен за свещеник. След три години, след смъртта на Хилдеболд през 998 г., Хериберт е номиниран от император Ото III за канцлер на Германия. За пръв път двете служби са в една ръка.

През 999 г., когато освещава втория поход до Италия, той е избран от катедралния капител за архиепископ на Кьолн. Той задържа канцлерските си служби и пристига смирено бос в Кьолн. Той присъства при смъртта на император Ото III през януари 1002 г. в замък Патерно и закарва трупът му всред тежки боеве в Аахен.

При избора за император през 1002 г. Хериберт поддържа херцог Херман II от Швабия от фамилията Конрадини. След това той поддържа често фамилията Конрадини против новия император Хайнрих II.

След погребението на Ото III и избора на неговия наследник Хайнрих II той се отказва от службата канцлер. Обратно в Кьолн той основава 1003 г., както се е разбрал с Ото III, абатството Дойтц (в Кьолн). През 1004 г. придружава император Хайнрих II в похода му до Рим. С него основава през 1007 г. епископството Бамберг.

Хериберт умира на 16 март 1021 г. в Кьолн и е погребан в основаното от него абатство Дойтц. Почитан е като Светец от 1147 г., чества се на 16 март (епископство Кьолн: 30 август).[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Lantbert von Deutz: Vita Heriberti, Miracula Heriberti, Gedichte, Liturgische Texte, hg. von Bernhard Vogel (MGH SS rer. Germ. in usum schol. 73), Hannover 2001. ISBN 3-7752-5473-0.
  • Rupert von Deutz: Vita Heriberti. Kritische Edition mit Kommentar und Untersuchungen, hg. von Peter Dinter (Veröffentlichungen des Historischen Vereins für den Niederrhein 13), Bonn 1976. ISBN 3-7928-0385-2
  • Erich Wisplinghoff: Heribert. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 614 (Digitalisat).
  • Hermann Cardauns: Heribert. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 12, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 110 f.
  • Heribert Müller: Heribert, Kanzler Ottos III. und Erzbischof von Köln, Köln 1977.
  • Heribert Müller: Heribert von Köln (um 970–1021), Rheinische Lebensbilder 8 (1980) S. 7–20., Text
  • Heribert Müller: Heribert, Kanzler Ottos III. und Erzbischof von Köln, Rheinische Vierteljahrsblätter 60 (1996) S. 16-64.
  • Ekkart Sauser: Heribert von Köln. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 21, Bautz, Nordhausen 2003, ISBN 3-88309-110-3, Sp. 648–650.

Източници[редактиране | редактиране на кода]