Херкулански папируси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Папирус 1425 (De poem), нарисуван от Джузепе Казанова, около 1807 г.

Херкуланските папируси са над 1800 папируса, открити в древноримския град Херкулан през 18 век, карбонизирани след изригването на Везувий. След използаване на различни методи за обработка на папирусите, е открит метод за тяхното развиване и прочитане. Папирусите съдържат гръцки философски текстове и са част от библиотеката на един човек, за когото се смята, че е епикурейският философ и поет Филодем, който е идентифициран като автор на 44 свитъка.

Откриване и развиване[редактиране | редактиране на кода]

Между 1752 и 1754 г. работници на бурбонското кралско семейство откриват многобройни папирусни свитъци, в сграда, която днес е известна като Вилата на папирусите.[1] Много от свитъците са унищожени от работниците, други са унищожени при откъсването им от вулканичния туф. Не е сигурно какъв е бил първоначалния брой на откритите папируси. Официалният списък е 1814 свитъка и фрагменти, от които 1756 са открити до 1855 г. Днес спиъкът е 1826 папируса.[2] Според Дейвид Диринджър над 340 от тях са почти напълно запазени, около 970 са частично разложени и частично четими и над 500 са просто овъглени фрагменти.[3]

Опити за развиване са направени от Хъмфри Дейви в 1818 и от Ф. К. Сиклър в 1817 – 1819 г. От 1802 до 1806 г. отец Джон Хайтър развива и частично разчита около 200 папируса.[4] В средата на 20 век само 585 свитъка или фрагмента са напълно развити и 209 са развити отчасти. От развивите свитъци около 200 са разчетени и публикувани, а 150 само разчетени.[3]

Основната част от запазените ръкописи се пазят в Националната библиотека „Виторио Емануеле III“. В 1806 година 6 свитъка са връчени на Наполеон Бонапарт. В 1810 г. 18 неразвити папируса са връчени на крал Джордж IV, четири от които той дарява на Бодлиевата библиотека, а останалите са предимно в Британската библиотека.[3]

В 1969 г. по инициатива на Марсело Джиганте е основан Международният център за изучаване на Херкуланските папируси (Centro Internazionale per lo Studio dei Papiri Ercolanesi – CISPE), който си поставя две цели: работа за възобновяване на разкопките във Вилата на папирусите и подновяване на изучаването на херкуланските текстове.[5]

От 1999 г. папирусите се дигитализират чрез мултиспектралени техники (MSI). В проекта участват видни международни експерти и учени. На 4 юни 2011 година е обявено, че задачата по дигитализиране на 1600 папируса е завършена.[6][7]

Значение[редактиране | редактиране на кода]

До средата на 18 век единствените известни папируси са няколко оцелели от средновековието.[8] Папирусите не издържат на средиземноморския климат и се натрошават. Херкуланските папируси произхождат от библиотеката на един човек – Филодем Епикурееца, който е идентифициран като автор на 44 свитъка. Сред папирусите има големи части от книги XIV, XV, XXV и XXVIII от големия труд на ЕпикурЗа природата“, както и творби на последователи на Епикур.[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]