Херкулес (филм, 1997)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Херкулес.

Херкулес
Hercules
Режисьори Рон Клемънтс
Джон Мъскър
Продуценти Алис Деуей
Рон Клемънтс
Джон Мъскър
Сценаристи Рон Клемънтс
Джон Мъскър
Доналд Макенери
Боб Шоу
Ирен Меки
Кан Кейлиън
Кели Уитман
Ранди Картуайт
Джон Рамирес
Джеф Сноу
Венс Гери
Кърк Хенсън
Франсис Глебас
Марк Кенеди
Брус М. Морис
Дон Дохърти
Том Енрикес (автори)
Базиран на Херкулес
В ролите Тейт Донован
Дани ДеВито
Джеймс Удс
Сюзън Егън
Рип Торн
Чарлтън Хестън
Музика Алан Менкен
Монтаж Том Финан
Филмово студио Уолт Дисни Пикчърс
Уолт Дисни Фийчър Анимейшън
Разпространител Буена Виста Пикчърс
Премиера 27 юни 1997 г.
Времетраене 93 минути[1]
Страна САЩ
Език английски
Бюджет $ 85 млн.[2]
Приходи $ 252,7 млн.[2]
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

Херкулес (на английски: Hercules) е американски анимационен музикален фентъзи филм, продуциран от Уолт Дисни Фийчър Анимейшън за Уолт Дисни Пикчърс. Това е 35-ият пълнометражен анимационен филм на Дисни и осмият, който е продуциран и пуснат по време на епохата на Дисни Ренесанс. Режисьори са Рон Клементс и Джон Мъскър. Филмът е базиран на легендарния герой Херакъл (известен с римското си име Херкулес), синът на Зевс, от древногръцката митология.

Разработването на Херкулес започва през 1992 г. след адаптацията на митологични истории за Херакъл от аниматора Джо Хайдар. В същото време Рон Клемънтс и Джон Мъскър разработват идеята си за Планетата на съкровищата, следвайки критичния и търговски успех на Аладин. Проектът им е прекратен за развитие през 1993 г., а Мъскър и Клементс се присъединяват към Херкулес по-късно същата година. След неизползваната разработка на Хайдар, Клемънтс и Мъскър изучават множество интерпретации върху древногръцката митология, преди да се откажат от извънбрачната афера на Зевс с Алкмена. Проектът претърпява множество сюжетни обработки, а първият сценарий е вдъхновен от ексцентричните комедийни филми от Класическото холивудско кино[3] и популярната култура от 90-те години на 20. век. Доналд Макенери, Боб Шоу и Ирен Меки се присъединяват към екипа на сценаристите, за да съкратят сценария на филма. Британският карикатурист Джералд Скарф е назначен като сценограф и създава над седемстотин дизайна за визуализация на героите. Изследователските пътувания до Гърция и Турция са вдъхновили екипа за фоновете на филма. Анимацията за филма е създадена в Калифорния и Париж. Компютърна анимация е използвана в няколко сцени, предимно в битката с Хидра.

Премиерата на Херкулес е на 27 юни 1997 г., като получава положителни рецензии от критиците, които хвалят представянето на Джеймс Удс с ролята му на Хадес.[4] Въпреки положителния критичен прием, филмът не се представя достатъчно в киноверсията в сравнение с предшествениците си, като в крайна сметка печели 252,7 милиона долара приходи в световен мащаб.[2] Продължението на филма е Херкулес: От нищо до герой от 1998 г., което е пуснато директно на VHS и служи за пилотен епизод на анимационния сериал Херкулес, който се фокусира върху времето на Херкулес, прекарано в Академията на Прометей.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В Древна Гърция, след като лишил от власт титаните, главният олимпийски бог Зевс и съпругата му Хера имат син на име Херкулес на планината Олимп. Докато другите богове са радостни, ревнивият по-малък брат на Зевс – Хадес, замисля да свали своя брат и да управлява Олимп. Обръщайки се към Съдбата за помощ, Хадес научава, че след осемнадесет години планетарната сизигия (съвпадането или опозицията на Слънцето и Луната) ще му позволи да намери и освободи титаните, за да завладее Олимп, но само ако Херкулес не се намесва. Хадес изпраща своите слуги Болка и Паника по петите на Херкулес. Те успяват да отвлекат кърмачето и да го хранят с формула, която го превръща в смъртен, но не успяват да премахнат свръхчовешката му сила, преди Херкулес да бъде намерен и осиновен от фермерите Амфитрион и Алкмена.

Години по-късно юношата Херкулес се превръща в изгнаник заради силата си и започва да се замисля откъде е дошъл. След като приемните му родители му показват огърлицата, с която са го намерили, Херкулес решава да посети за отговорите, които търси, храма на Зевс. Статуята на храма на Зевс оживява и разкрива всичко на Херкулес, казвайки му, че той може да си върне божеството, като стане истински герой. Зевс изпраща Херкулес и неговия забравен приятел Пегас да намери сатира Филоктет – за кратко Фил, който е известен с това, че тренира герои. Срещат Фил, който се оттеглил поради многобройни разочарования, но Херкулес го вдъхновява да последва мечтата си, за да обучи истински герой, който ще бъде признат от боговете. Фил обучава Херкулес за герой и след това те се отправят към Тива. По пътя те срещат Мегара – за кратко Мег – саркастична дама, която Херкулес спасява от кентавъра Нес. След като Херкулес и останалите си тръгват, Мег е разкрита като фаворитка на Хадес, на когото е продала душата, за да спаси неверния си любовник.

Пристигайки в Тива, Херкулес е отхвърлен от потиснатите граждани, когато се появява Мег и казва, че две момчета са попаднали в капан в пролом. Херкулес ги спасява без да знае, че това са Болка и Паника, които са маскирани и неволно освобождава Хидрата. Херкулес я побеждава и става знаменит герой, но въпреки нарастващата си слава и победата над всяко следващо чудовище, освободени от Хадес, Зевс му казва, че все още не е „истински“ герой. Натъжен и разочарован Херкулес прекарва един ден с Мег, която се влюбва в него. Хадес научава за това и държи Мег за заложница, като я предлага в замяна на това, ако Херкулес се откаже от силата си за един ден. При условието Мег да бъде невредима той приема, но остава с разбито сърце, когато разбира, че тя работи за Хадес.

Хадес освобождава титаните, които се изкачват на Олимп и пленяват боговете, а Циклопът отива в Тива, за да убие Херкулес. Херкулес побеждава Циклопа, като след това Мег го спасява от падащ стълб и е смъртно ранена. Това нарушава обещанието на Хадес, че Мег няма да бъде наранена, и позволява на Херкулес да възвърне силата си. Херкулес и Пегас летят до Олимп, където освобождават боговете и побеждават титаните, но Мег умира, преди да се върне при нея.

С душата на Мег, която сега е собственост на Хадес, Херкулес пробива в Подземния свят и предлага да освободи Мег от Стикса в замяна на собствения си живот. Готовността му да се жертва възстановява неговото божество и безсмъртие преди реката, която източва живота за да го убие, и спасява Мег. След като съживява Мег тя и Херкулес са извикани на Олимп, където Зевс и Хера посрещат сина си у дома. Херкулес обаче решава да се откаже от своето божество и да остане на Земята заедно с Мег вместо да живее на Олимп. Херкулес и приятелите му се връщат в Тива, където гледат как Зевс извайва образа на Херкулес със звездите, за да отбележи героизма му.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Разработване[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1992 г. тридесет художници, сценаристи и аниматори представят своите идеи за потенциални анимационни филми, всеки от които разполага с ограничено време от две минути. Първата възможност е за адаптация на Одисея, която влиза в производство през следващото лято.[5] Производството на филма обаче е преустановено, тъй като е смятан за твърде дълъг и без централни герои,[6] и не успява да се превърне в анимационна комедия.[7] Аниматорът Джо Хайдар също предлага да се разкаже история от древногръцката митология, но смята, че шансовете му намаляват, когато работата по „Одисея“ е преустановена.

През ноември 1992 г., след критичния и комерсиален успех на Аладин, режисьорите Рон Клементс и Джон Мъскър преработват Планетата на съкровищата до есента на 1993 г.[8] със съ-сценаристите на Аладин Тед Елиът и Тери Росио.[9] Джефри Каценберг, който е директор на Уолт Дисни Студиос, не одобрява проекта, но сключва споразумение с режисьорите за създаването на друг филм.[8][10] Отхвърляйки предложенията за адаптация на „Дон Кихот“, „Одисеята“ и „Около света за осемдесет дни“, режисьорите са уведомени за идеята на Хайдар за филм за „Херкулес“.[10]

Сценарий[редактиране | редактиране на кода]

Докато подготвят сценария, Климентс и Мъскър се консултират с произведенията на Томас Булфинч, Едит Хамилтън, Робърт Грейвс и други тълкуватели на гръцката митология, докато стигнат до заключението да не изобразяват традиционната история на Херкулес.[6] Тъй като Херкулес е извънбрачен потомък на Зевс с Алкмена, Климентс отбеляза, че „извънбрачието ще бъде трудна тема на филм в Дисни“. Затова [той и Мъскър] замислят различни начини, по които той може да бъде полумъж и полубог, като се насочват повече към превръщането на Хадес в злодей вместо Хера.[6]

След множество разговори Климънтс и Мъскър пишат няколко сюжетни обработки преди да пристъпят към сценария. Сценаристите Доналд Макенери и Боб Шоу са назначени от креативния изпълнителен директор Джейн Хели за работа върху Херкулес. Междувременно проектът им е пренаписан от Ирен Меки,[11] която изцяло внеся допълнителен хумор в сценария.[12]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Саундтракът на Херкулес се състои от музика, написана от композитора Алан Менкен с текстове от Дейвид Ципел, оркестриран от Даниел Труб и Майкъл Старобин,[13] с вокали, изпълнени от Лилияс Уайт, Лашанс, Рос Раян, Роджър Барт, Дани Де Вито, Сюзън Еган и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hercules. // British Board of Film Classification. Посетен на July 21, 2015.
  2. а б в Hercules (1997). // Посетен на February 3, 2008.
  3. Класическото холивудско кино или Класическата холивудска епоха обхваща периода от 10-те до 60-те години на XX в.
  4. Hercules (1997). // Посетен на September 25, 2008.
  5. `Odyssey,` Sinbad, Pocahontas Getting Disney Treatment. // Los Angeles Daily News. Chicago Tribune, July 2, 1992. Посетен на August 18, 2015.
  6. а б в Thomas, Bob (March 7, 1997). Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse To Hercules. Disney Editions. ISBN 978-0786862412.
  7. Stack, Peter. Disney Muscles In on Greek Myth / `Hercules' a product of research as much as drawing. // San Francisco Gate, June 22, 1997. Посетен на August 18, 2015.
  8. а б Hill, Jim. Who the hell do we get to play Hades?. // Jim Hill Media, April 5, 2001. Посетен на March 26, 2014.
  9. Seigel, Robert. The History of Disney's Treasure Planet. // blu-ray.com, July 2, 2012. Посетен на August 18, 2015.
  10. а б Gillespie, Sarah Ashman. John Musker Question Countdown #3. // howardashman.com, May 7, 2012. Посетен на March 26, 2014.
  11. Rebello, Stephen; Healey, Jane (June 28, 1997). The Art of Hercules: The Chaos of Creation. Hyperion Books. ISBN 978-0786862634.
  12. Hercules: About The Production. // Film Scouts. Архивиран от оригинала на March 5, 2016. Посетен на August 18, 2015.
  13. Херкулес в Allmusic logo.svg (Allmusic)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]