Херман Бар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херман Бар
Hermann Bahr
Hermann Bahr 1891.jpg
Херман Бар през 1891 г.
Роден 19 юли 1863 г.
Починал 15 януари 1934 г. (70 г.)
Професия писател, драматург, критик
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1887 – 1929
Жанр драма, есе, критика
Дебютни творби „Добрата школа. Душевни състояния, роман (1890)
Известни творби „Das Konzert“, драма (1909)
Уебсайт Страница в IMDb
Херман Бар в Общомедия

Херман Бар (на немски: Hermann Bahr) е австрийски писател, драматург, театрален и литературен критик. Един от водещите представители на натурализма, виенския сецесион и експресионизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Херман Бар е роден в Линц, тогава Австро-Унгария, в семейството на адвокат и нотариус. Следва философия, право, икономика и филология във Виена, Черновци и Берлин. По време на дългото си пребиваване в Париж развива интерес към изкуството и литературата. Работи като художествен критик отначало в Берлин, а после във Виена.

От 1906 до 1907 г. Херман Бар заедно с Макс Райнхард се изявява като режисьор в „Дойчес театър“, Берлин, а през 1918 г. става драматург на „Бургтеатър“ въ Виена. След това си намира място като коректор в немското издателство „Фишер“, където се запознава с Арно Холц. Става съосновател на литературния кръг Млада Виена. Числи се към австрийския авангард, пише критика и импресионистични пиеси.

Херман Бар е първият критик, който дава названието „модернизъм“ на литературни произведения и е ранен наблюдател не експресионистичното движение. Теоретичните му съчинения са значими за определянето на нови литературни категории.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Zur Kritik der Moderne (1890)
  • Die Überwindung des Naturalismus (1891)
  • Russische Reise (1893)
  • Der Antisemitismus. Ein internationales Interview (1893)
  • Studien zur Kritik der Moderne (1894)
  • Symbolisten (1894)
  • Renaissance. Neue Studien zur Kritik der Moderne (1897)
  • Wiener Theater (1899)
  • Bildung. Essays (1900)
  • Secession (1900)
  • Rede über Klimt (1901)
  • Dialog vom Tragischen (1903)
  • Dialog vom Marsyas (1906)
  • Wien (1907)
  • Buch der Jugend (1908)
  • Dalmatinische Reise (1909)
  • Austriaca (1911)
  • Frauenrecht (1912)
  • Inventur (1912)
  • Expressionismus (1916)
  • Burgtheater (1920)
  • Summula (1921)
  • Selbstbildnis (1923)
  • Sendung des Künstlers (1923)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Херман Бар от Емил Орлик (1904)
  • Die gute Schule. Seelenzustände, Roman (1890)
  • Fin de siècle, Erzählungen (1891)
  • Dora, Erzählungen (1893)
  • Neben der Liebe, Wiener Roman (1893)
  • Caph, Erzählungen (1894)
  • Theater, Roman (1897)
  • Die Rahl, Roman (1908)
  • Drut, Roman (1909)
  • O Mensch, Roman (1910)
  • Himmelfahrt, Roman (1916)
  • Die Rotte Korahs, Roman (1919)
  • Österreich in Ewigkeit, Roman (1929)

Драма[редактиране | редактиране на кода]

  • Die neuen Menschen (1887)
  • Die Mutter (1891)
  • Das Tschaperl (1897)
  • Der Star (1899)
  • Wienerinne (1900)
  • Der Franzl (1900)
  • Der Krampus (1902)
  • Der Meister (1904)
  • Ringelspiel (1907)
  • Das Konzert (1909)
  • Die Kinder (1911)
  • Das Prinzip (1912)
  • Der Querulant (1914)

Издадени в България[редактиране | редактиране на кода]

  • Хубавата жена – сборник разкази, изд.: „Ал. Паскалев и сие“, София (1932), прев. Хенри Левенсон

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934: Във Виена наричат улица на името на Херман Бар.
  • 1963: Издадена е пощенска марка с лика на Херман Бар.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]