Херман Джоузеф Малър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Херман Малър
Hermann Joseph Muller
американски генетик
Роден
Починал
5 април 1967 г. (76 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Генетика
Образование Колумбийски университет
Видни студенти Бентли Глас
Известен с генетични ефекти на радиацията
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физиология и медицина (1946)
Херман Мюлер в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Херман Джоузеф Малър (на английски: Hermann Joseph Muller) е американски генетик и нобелов лауреат, известен с работата си върху физиологичните и генетични ефекти на радиацията (мутагенеза), както и с откритите си политическите убеждения[1] Малър често предупреждава за дългосрочните опасности от радиоактивното замърсяване от ядрена война или тестване на ядрени оръжия, като се опитва да помогне в увеличаването на обществената осведоменост в тази посока.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 декември 1890 г. в Ню Йорк в семейството на Франсис и Херман Джоузеф Малър старши, занаятия, който работи с метали. Семейството на майка му са евреи и идват от Великобритания, докато баща му е католик и от немски произход.[3] На 16 години влиза в Колумбийският университет. От първия си семестър се заинтересува от биология и е един от най-ранните учени, които се обръщат към хромозомната теория на Мендел за наследствеността и концепцията за генетичните мутации и естествения отбор като основа за еволюцията. Той създава Клуб Биология и става пропонент на евгениката. Завършва през 1910 г.

Откриване на мутагенезата от рентгенови лъчи[редактиране | редактиране на кода]

1926 е годината, в която започва началото на серия от големи пробиви. През ноември Малър провежда два експеримента с различни дози рентгенови лъчи, вторият от които използва кросинговър заглушител, който открива през 1919 г. Бързо се появява ясна количествена връзка между радиация и смъртоносни мутации. Откритието на Малър създава медийна сензация след като представя доклад, озаглавен „Проблемът за генетичната модификация“ на Петия международен конгрес по генетика в Берлин. До 1928 г. други също повтарят неговите драматични резултати, като прилагат опитите върху други моделни организми като оси и царевица. В следващите години Малър започва да популяризира идеята за възможната опасност от излагане на радиация на хората (като лекари, които често работят с рентгенови апарати).[4]

Лабораторията му бързо се разраства, но се свива отново след Голямата депресия. Особено след срива на стоковата борса, Малър става все по-песимистичен по отношение на капитализма. Някои от гостуващите в лабораторията учени са от Съветския съюз и той помага за редактирането и разпространението на нелегален ляво ориентиран студентски вестник „Искрата“ (The Spark). Това е труден период за него в лично и професионално отношение. Бракът му се разпада и той става все по-недоволен от живота си в Тексас. Междувременно намаляването на влиянието на евгениката, което по ирония на съдбата е засилено от неговите собствени открития посочващи преди игнорираните връзки между среда и генетика, означават и, че идеите му за бъдещето на човешката еволюция имат по-малък ефект в обществената сфера.[5]

Работа в Европа[редактиране | редактиране на кода]

През 1932 г. Малер отива в Берлин, за да работи в лабораторията на руския генетик Тимофеев-Ресовски. В Берлин среща двама физици, изиграли важна роля в генетиката.: Нилс Бор и Макс Делбрук. След това с настъпването на нацизма в Германия той отива в Русия, където ръководи голяма и успешна лаборатория по генетика. През 1936 г. условията за работа в Русия се влошават за него поради унищожителното действие на лисенковщината в научната дейност на генетиците там. Вавилов , който по-късно става сам жертва на сталинските репресии, го предупреждава за опасностите от оставането в Русия и Малер първоначално се премества в Единбург и по-късно се връща в САЩ.

През 1946 г. Малър е награден с Нобелова награда за физиология или медицина за „откритието си на мутации, които могат да бъдат причинени от рентгенови лъчи“. Генетиката и особено физическата и физиологическа природа на гените се превръща в централна тема в биологията, мутагенезата на рентгеновите лъчи е ключ към прогреса в много полета, като работата на Джордж Бийдъл и Едуард Тейтъм „Невроспора“, в която е изказана хипотезата един ген-един ензим.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Carlson, Elof Axel. Genes, radiation, and society: the life and work of H. J. Muller. Ithaca, N.Y, Cornell University Press, 1981. ISBN 0-8014-1304-4.
  2. John Bellamy Foster (2009). The Ecological Revolution: Making Peace with the Planet, Monthly Review Press, New York, pp. 71 – 72.
  3. http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/medicine/laureates/1946/muller-bio.html?print=1
  4. Carlson, Genes, Radiation, and Society, pp 141 – 164
  5. Carlson, Genes, Radiation, and Society, pp 165 – 183
  6. Carlson, Genes, Radiation, and Society, pp 304 – 318