Хермократ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хермократ (на старогръцки: Ἑρμοκράτης Hermokrátēs; Hermokrates; † 407 пр.н.е.) е сиракузски държавник и военачалник (генерал) през 5 век пр.н.е. по време на Пелопонеските войни. Той е за независимостта на Сицилия от външните сили и през 415 пр.н.е. съветва сицилианските гърци за образуване на коалиция против Атина. Скоро той става един от тримата стратези, но конкурентите му го побеждават.[1]

Той става по-късно най-важен съветник на спартанеца Гилип. Чрез военна хитрост през 413 пр.н.е. той пречи на необезпокояваното оттегляне на враговете и така помага за пълната победа на Сиракуза над Атина. [2]

412 пр.н.е. той е изпратен като адмирал в Мала Азия, където пристига след битката при Милет, за да се бие със сиракузки флот на страната на Спарта. През 410 пр.н.е. спартанците загубват битката при Кизик. Той е сменен и изгонен от дошлата на власт демократична партия в Сиракуза.[3]

С брат си Прокснос той е на дипломатическа мисия при персийския велик цар. Персийският сатрап Фарнабаз II му помага финансово да попълни войската си с наемници и животни, за да се върне в Сиракуза. Заселва се в Селинунт. През 407 пр.н.е. в провален опит за преврат против Сиракуза той е убит в улична битка.

Дъщеря му Калиорхея (Calliorhee) е омъжена за неговия политически привърженик Дионисий I, тиран на Сиракуза от 406 пр.н.е.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Плутарх, Nikias 26
  2. Тукидид, History of the Peloponnesian War IV 58-65; VI 32-34, 72-73; VIII 85.
  3. Jona Lendering: Hermocrates. In: Livius.org

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cornford, F. M. (1937). Plato's Cosmology. London: Lund Humphries. ISBN 0-87220-386-7.
  • Marchant, E. C. (1933). "The Speech of Hermocrates". The Classical Review (Cambridge University Press) 47 (2): 65–66. doi:10.1017/s0009840x00061540. JSTOR 701642.
  • Westlake, H. D. (1958). "Hermocrates the Syracusan". Bulletin of the John Rylands Library 41: 239–68.