Херодот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херодот
древногръцки историк
Херодот 
Роден: 484 пр.н.е.
Халикарнас, днес Турция
Починал: 425 пр.н.е. (на около 59 г.)
Турии, Калабрия или Пела
Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум

Херодот (на гръцки: Ηρόδοτος) е старогръцки историк, роден около 484 г. пр. н. е. в град Халикарнас в Западна Мала Азия. Има сведения, че е починал приблизително в 425 г. пр. н. е. в град Турии, Южна Италия. Херодот получава възможността за добро и всестранно образование, благодарение на знатния и богат род по бащина,и по майчина линия,от който произхожда. Предприема по политически причини обиколки из Европа, Азия и Африка, като събира ценна историческа и географска информация. По-голямата част от живота си Херодот прекарал в Атина, по времето на Перикъл, с когото били близки. В 443 г. взима участие с група гръцки колонисти при основаването на гр. Турии, където прекарва последните години от живота си.

За "Историята"[редактиране | edit source]

Херодот е най-древният историограф, от когото в наши дни е познато съчинение в пълен текст. Той пише първата книга от исторически характер – “Историята”, която по- късно е разделена от александрийските филолози на девет части, всяка от които е кръстена с името на една от музите. Самата “История” е написана по времето на “пентеконтаетията” (50-годишен период), когато гръцкото робовладелско общество достига връхната точка на своето развитие, период, през който гърците отблъскват персийското нашествие и избухва Пелопонеската война. Тези събития спомагат елините да се заинтересуват от своята и тази на съседите си история. Историята на Херодот не само запознава с географските и етнографски сведения на множеството гръцки и негръцки земи и народи, тя ги съчетава около главната си идея.

Счита се, че Херодот е бил повлиян от две течения при написването на труда си. На първо място от своите предшественици – логографите, от които наследил интереса към миналото. Формата и похватите за разказване на минали събития също са взаимствани от тях. По- голямо влияние обаче той получил от дългия си престой в Атина.

Познатият на Херодот свят

Като структура историята е неравномерна. Първите ѝ четири части са увод към главната тема, като в тях се излага развитието на Гърция преди Гръко-персийските войни. Описанието на тях самите са изложени в останалите пет части. Характерни за Херодот, също така са и многобройните отклонения от главната тема, както и вмъкването на разкази към нея. Именно заради това той е обвиняван в непоследователност и хаотичен израз. Въпреки това е почти налице историческата критика. Тъй като авторът на първо място се опитва да представи едно интересно четиво, понякога достоверността на изказаното е под въпрос.

Херодот обръща внимание на митовете, на съдбата, на боговете. Може би тези слабости, наред с предимствата на “Историята”, се дължат най- вече на времето, в което са писани. А именно преходът от традиционното към нетрадиционното, въвеждането на рационалната мисъл в обществото. Точно тези фактори пък съставят гръцкото значение на думата история. Трябва да се каже, че отначало тя се е занимавала само със събитията в живота на човека и не е била отделяна от географията. Също така неразграничаването на историята от епоса довежда до това, че гърците приели за първи историк Омир.

Херодот е първият историк, от когото е запазено цяло произведение. Цицерон с право го нарича “баща на историята”. И наистина той определя основните черти на този литературен вид. Успява да съчетае интересната интерпретация и разказа за определено събитие или личност. Той разкрива връзката между причини и следствия, описва нравите на народите, портретите на знаменити личности, заедно с придружаващите ги големи събития. Атинската демокрация, в която живее, макар и робовладелска, била по-прогресивна от източната персийска деспотия. Този конфликт между двете общества на гърци и перси влиза като основна идея в трудовете на Херодот. Със своя рационалистичен подход към митовете и преданията прави немалка крачка за развитие на гръцката историография.

Херодот съставя първообраза на списък на античните забележителности, изменян впоследствие и достигнал до нас като Седемте чудеса на античния свят.

Издания[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Енциклопедични статии и справочници:

  • Фролов, Э.: Геродот в Большая Советская Энциклопедия.
  • Мищенко, Ф.: Геродот в Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона (1890-1907).
  • Гилсън, М., Палаци, Р. Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност. София, 2005.
  • Д. В. Чепель. Геродот. - http://www.pravenc.ru/text/164845.html.

Общи изложения:

  • Шаму, Ф. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, 1979.

Външни препратки[редактиране | edit source]