Ахмед паша Херсекли
| Ахмед паша Херсекли Ахмед-паша Херцеговић | |
| велик везир на Османската империя | |
| Роден |
23 декември 1455 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | ислям |
| Семейство | |
| Баща | Стефан Косача |
| Братя/сестри | Катарина Косача |
Ахмед паша Херсекли (на турски: Hersekli Ahmed Paşa), с рождено християнско име Стефан Херцегович Косача (на сръбски: Стефан Херцеговић Косача), е османски военачалник, дипломат и държавник, велик везир. До средата на XIX век само още един човек освен него е заемал този пост цели пет пъти – Синан паша.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Ахмед паша Херсекли е син на Стефан Косача, войвода на Херцеговина, роден около 1456/1459 г. като негов най-малък син. При превземането на Босна от османците според едни извори попаднал в плен и бил отведен в Константинопол[1], според други той или изобщо не е бил в плен или много скоро е бил освободен и доброволно е приел исляма заради разногласия с брат си, който отказал да му изплати неговата част от наследството[2].
За първи път е упоменат вече с мюсюлманското си име Ахмед в 1474 г. [3] Става фаворит на султан Мехмед II. Освен на него служи на още двама османски султани – на Баязид II и на Селим I. Участва в голям брой турски завоевателни кампании: във войната с мамелюците от 1485 – 1491, в следващата Oсмано-мамелюшка война от 1415 – 1416, във войната с Персия от 1415 – 1455 г. Присъединява към Османската империя Херцеговина като разгромява войската на по-големия си брат Владислав Херцегович.
Три пъти Ахмед паша е капудан паша (главнокомандващ флота) (1488, 1500 – 1501, 1506 – 1511); пет пъти заема поста велик везир (1497 – 1498, 1503 – 1506, 1511, 1512 – 1514, 1515 – 1516).
През 1481 г. се жени за Хунди-хатун, дъщеря на Баязид II.
Умира на 21 юли 1517 г. в Кахраманмараш.
Личност[редактиране | редактиране на кода]
Ахмед паша Херсекли имал репутацията на честен човек, който винаги говорел истината, което и му създавало известни проблеми по-конкретно със султан Селим I.[4]
Андреа Грити, венециански дож и дипломат, прекарал повече от десет години в Истанбул като консул на Венецианската република, който бил приятел с Херсекли Ахмед паша, го описвал като „доблестен, мъжествен и изобретателен“.[5] Фишер го описва като „храбър и умеещ да се справи с разгневена тълпа“.[6] Сюрея го характеризира така: „сдържан, образован, умен и храбър“.[7]
Съгласно достигналите до наши дни описи на неговото имущество след смъртта му е известно, че е бил много богат като е притежавал впечатляваща колекция от изключително ценни оръжия, както и внушителна библиотека, състояща се от 145 ръкописи на трите основни езика, които е ползвал: арабски, персийски и османски.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
От брака си с Хунди хатун, дъщерята на Баязид II, Ахмед паша има седем деца:
- син Али бей (починал 1593 г.) – поет с псевдонима Şiri Baba[8][9]
- син Мустафа бей (починал след 1582 г.) [10][11]
- син Мехмед бей (починал около 1507/1511 г.)
- дъщеря Макдум заде (починала около 1503 г.)[12]
- дъщеря Камер шах (починала след 1523 г.)
- дъщеря Айни шах
- дъщеря Хюма (починала след 1551 г.)
Освен тези деца Ахмед паша е имал още поне трима сина, очевидно от друга/други съпруги, тъй като за тях в документите не е указано, че са от Хунди хатун.[13]
След като Хунди хатун починала около 1503 г., Херсекли Ахмед паша имал още една жена или наложница на име Перихал хатун, чийто надгробен камък се намира в същата джамия, където е погребан и самият паша в частта, където се полагат тленните останки само на членовете на семейството. Името „Перихал“ е типично за робиня или наложница.[14]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ↑ Uzunçarşılı, 1988, 1Cild, p.489 – 490.
- ↑ Lowry, 2011, p. 3.
- ↑ Lowry, 2011, p. 14
- ↑ ↑ Lowry, 2011, p. 16.
- ↑ Hammer-Purgstall, vol.4, 1836, p. 393.
- ↑ Fisher, 1948, p. 108 – 109
- ↑ Süreyya1, 1996, p. 212.
- ↑ Köksal.
- ↑ ↑ Reindl-Kiel, 2013.
- ↑ Alderson, 1956, Table XXVIII.
- ↑ Lowry, 2011, p. 17.
- ↑ Turan, 1998, p. 237
- ↑ Reindl-Kiel, 2013, p. 319.
- ↑ Lowry, 2011, p. 18.