Ахмед паша Херсекли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Херсекли Ахмед паша)
Ахмед паша Херсекли
Ахмед-паша Херцеговић
велик везир на Османската империя
Роден
Починал
21 юли 1517 г. (61 г.)

Религияислям
Семейство
БащаСтефан Косача
Братя/сестриКатарина Косача

Ахмед паша Херсекли (на турски: Hersekli Ahmed Paşa), с рождено християнско име Стефан Херцегович Косача (на сръбски: Стефан Херцеговић Косача), е османски военачалник, дипломат и държавник, велик везир. До средата на XIX век само още един човек освен него е заемал този пост цели пет пъти – Синан паша.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Ахмед паша Херсекли е син на Стефан Косача, войвода на Херцеговина, роден около 1456/1459 г. като негов най-малък син. При превземането на Босна от османците според едни извори попаднал в плен и бил отведен в Константинопол[1], според други той или изобщо не е бил в плен или много скоро е бил освободен и доброволно е приел исляма заради разногласия с брат си, който отказал да му изплати неговата част от наследството[2].

За първи път е упоменат вече с мюсюлманското си име Ахмед в 1474 г. [3] Става фаворит на султан Мехмед II. Освен на него служи на още двама османски султани – на Баязид II и на Селим I. Участва в голям брой турски завоевателни кампании: във войната с мамелюците от 1485 – 1491, в следващата Oсмано-мамелюшка война от 1415 – 1416, във войната с Персия от 1415 – 1455 г. Присъединява към Османската империя Херцеговина като разгромява войската на по-големия си брат Владислав Херцегович.

Три пъти Ахмед паша е капудан паша (главнокомандващ флота) (1488, 1500 – 1501, 1506 – 1511); пет пъти заема поста велик везир (1497 – 1498, 1503 – 1506, 1511, 1512 – 1514, 1515 – 1516).

През 1481 г. се жени за Хунди-хатун, дъщеря на Баязид II.

Умира на 21 юли 1517 г. в Кахраманмараш.

Личност[редактиране | редактиране на кода]

Ахмед паша Херсекли имал репутацията на честен човек, който винаги говорел истината, което и му създавало известни проблеми по-конкретно със султан Селим I.[4]

Андреа Грити, венециански дож и дипломат, прекарал повече от десет години в Истанбул като консул на Венецианската република, който бил приятел с Херсекли Ахмед паша, го описвал като „доблестен, мъжествен и изобретателен“.[5] Фишер го описва като „храбър и умеещ да се справи с разгневена тълпа“.[6] Сюрея го характеризира така: „сдържан, образован, умен и храбър“.[7]

Съгласно достигналите до наши дни описи на неговото имущество след смъртта му е известно, че е бил много богат като е притежавал впечатляваща колекция от изключително ценни оръжия, както и внушителна библиотека, състояща се от 145 ръкописи на трите основни езика, които е ползвал: арабски, персийски и османски.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с Хунди хатун, дъщерята на Баязид II, Ахмед паша има седем деца:

  • син Али бей (починал 1593 г.) – поет с псевдонима Şiri Baba[8][9]
  • син Мустафа бей (починал след 1582 г.) [10][11]
  • син Мехмед бей (починал около 1507/1511 г.)
  • дъщеря Макдум заде (починала около 1503 г.)[12]
  • дъщеря Камер шах (починала след 1523 г.)
  • дъщеря Айни шах
  • дъщеря Хюма (починала след 1551 г.)

Освен тези деца Ахмед паша е имал още поне трима сина, очевидно от друга/други съпруги, тъй като за тях в документите не е указано, че са от Хунди хатун.[13]

След като Хунди хатун починала около 1503 г., Херсекли Ахмед паша имал още една жена или наложница на име Перихал хатун, чийто надгробен камък се намира в същата джамия, където е погребан и самият паша в частта, където се полагат тленните останки само на членовете на семейството. Името „Перихал“ е типично за робиня или наложница.[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Uzunçarşılı, 1988, 1Cild, p.489 – 490.
  2. Lowry, 2011, p. 3.
  3. Lowry, 2011, p. 14
  4. ↑ Lowry, 2011, p. 16.
  5. Hammer-Purgstall, vol.4, 1836, p. 393.
  6. Fisher, 1948, p. 108 – 109
  7. Süreyya1, 1996, p. 212.
  8. Köksal.
  9. ↑ Reindl-Kiel, 2013.
  10. Alderson, 1956, Table XXVIII.
  11. Lowry, 2011, p. 17.
  12. Turan, 1998, p. 237
  13. Reindl-Kiel, 2013, p. 319.
  14. Lowry, 2011, p. 18.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]