Херсонска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херсонска област
Херсонська область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърХерсон
Площ28 461 km²
Население1 032 668 души (2019)
36,3 души/km²
Райони18 + 4
ГубернаторЮрий Вениаминович Гусев
Официален сайтkhoda.gov.ua
Херсонска област в Общомедия

Херсонска област (на украински: Херсонська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 28 461 km² (7-о място по големина в Украйна, 4,72% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 032 668 души[1] (21-во място по население в Украйна, 2,42% от нейното население). Административен център град Херсон. Разстояние от Киев до Херсон 664 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1737 г. на десния бряг на река Днепър, недалеч от устието ѝ е създадено военно укрепление, което през 1778 г. е признато за град Херсон. През 1784 г. за град е признато селището Берислав, което по-късно загубва градските си права и през 1938 г. вторично е признато за град. Същата е и ситуацията с град Олешки (от 1928 до 2016 г. Цюрупинск), признат за град през 1876 г. и вторично през 1956 г. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1938 г. до 1983 г. Херсонска област е образувана на 30 март 1944 г. от източните части на Николаевска област и западните райони на Запорожка област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Херсонска област е разположена в южната част на Украйна. На запад граничи с Николаевска област, на север – с Днепропетровска област, на изток – със Запорожка област, на юг – с Автономна република Крим, а на югоизток и югозапад се мие от водите съответно на Азовско и Черно море. В тези си граници заема площ от 28 451 km² (7-о място по големина в Украйна, 4,72% от нейната площ). Дължина от запад на изток 258 km, ширина от север на юг 180 km.[2]

Областта изцяло е разположена в пределите на Причерноморската низина, в басейна на долното течение на Днепър. Повърхността ѝ е равнинна с нисочина до 100 m на север и до 5 m на юг, леко наклонена на юг и разчленена от долината на Днепър и притоците му. Левият бряг на Днепър е нисък, а десният – стръмен, силно разчленен от многочислени оврази и суходолия. Бреговата линия е силно разчленена, особено в района на залива Сиваш. Покрай морския бряг се простират дълги и тесни пясъчни острови (Джарилгач, Дълги и др.) и коси (Кинбурнска, Тендровска, Арабатска стрелка, Федотова и др.) и плитки заливи (Днепровски лиман, Егорлицки, Тендровски, Джарилгачки, Перекопски, Сиваш, Савали, Утлюкски лиман и др.).[2]

Климатът е умерено континентален. Зимата е мека и малоснежна със средна януарска температура от -3 °C на юг до -5 °C на север (минимална -31,5 °C). Лятото е горещо, ветровито, с чести суховеи (т.н. черни бури), със средна юлска температура от 23,5 °C на юг до 21,5 °C на север (максимална 44 °C). Годишната сума на валежите се колебае от 320 до 400 mm, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 215 – 230 денонощия.[2]

През областта протичат само две постоянни реки: най-долното течение на Днепър от североизток на югозапад на протежение от 178 km и десният ѝ приток Ингул, на протежение от 180 km. На територията на Херсонска област се намира по-голямата (долна) част на голямото Каховско водохранилище, от което постъпва вода в Северокримския и Краснознаменският напоителни канали и Каховската оросителна система.[2]

В северната част на областта преобладават южните малохумусни черноземи, които на юг се сменят с тъмнокафяви почви. Покрай морските крайбрежия са развити кафяви и засолени почви и солонци. В областта са създадени два резервата „Аскания Нова“ и „Черноморски“ за охрана и отдих на прелетните птици. Горите (основно борови) и храстите заемат 3,5% от територията на областта. Извършени са мащабни дейности за залесяване на пясъчнине пространства и овразите. Обширните заблатени участъци в долината на Днепър са заети от дървесно-храстова растителност.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Херсонска област област е наброявало 1 032 668 души (2,42% от населението на Украйна). Гъстота 36,28 души/km². Градско население 61,16%. Етнически състав: украинци 82,0%, руснаци 14,1%, беларуси 0,7%, татари 0,5%, арменци 0,4%, молдовани 0,4%, и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Херсонска област се дели на 4 областни градски окръга, 18 административни района, 9 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 5 града с районно подчинение, 31 селища от градски тип и 3 градски района (в град Херсон).[1]

Административно-териториално деление на Херсонска област
Административно-териториално деление на Херсонска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Херсон
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Гола Пристан 5 16 195 гр. Гола Пристан 14 479 37
2. Каховка 16 37 357 гр. Каховка 37 357 90
3. Нова Каховка 23 75 392 гр. Нова Каховка 46 044 76 гр. Таврийск, Днипряни
4. Херсон 145 328 985 гр. Херсон 291 428 - Антонивка, Зеленивка, Комишани, Надднипрянске
Административен район
1. Бериславски 1700 45 533 гр. Берислав 12 720 75 Козацке
2. Билозерски 1700 66 122 сгт Билозерка 9695 14
3. Великоолександривски 1500 25 507 сгт Велика Олександривка 6826 139 Била Криниця, Калинивске, Карерне
4. Великолепетихски 1100 16 527 сгт Велика Лепетиха 8226 153
5. Верхнорогачицки 1000 11 805 сгт Верхний Рогачик 5608 184
6. Високопилски 700 14 984 сгт Високопиля 4223 169 Архангелске
7. Генически 3008 59 491 гр. Геническ 19 869 216 Новоолексиивка, Рикове
8. Голопристански 3411 45 474 гр. Гола Пристан 37
9. Горностаивски 1018 19 556 сгт Горностаивка 6650 129
10. Иванивски 1120 13 804 сгт Иванивка 4507 179
11. Каланчакски 916 21 373 сгт Каланчак 9219 89 Мирне
12. Каховски 1451 35 705 гр. Каховка 90 Любимивка
13. Нижнисирогозки 1209 15 779 сгт Нижни Сиргози 4834 169
14. Нововоронцовски 1005 21 165 сгт Нововоронцовка 6340 161
15. Новотроицки 2298 35 483 сгт Новотроицке 10 590 176 Сиваске
16. Олешки 1759 71 372 гр. Олешки 24 838 14 Бриливка, Нова Маячка
17. Скадовдси 1456 47 458 гр. Скадовск 18 482 94 Лазурне
18. Чаплински 1722 35 016 сгт Чаплинка 9757 141 Аскания Нова

Източници[редактиране | редактиране на кода]