Херцогство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Херцогство (на латински: ducatus, на немски: Herzogtum) e племенно или териториално служебно и владетелско владение на един херцог. Херцозите обикновено са директни васали на принц или крал на монархична държава.

Херцогства по времето на франките[редактиране | редактиране на кода]

Племенни херцогства[редактиране | редактиране на кода]

През Ранното Средновековие Меровингите образуват Франкската империя и я увеличават чрез завладяване на галски и германски територии. Някои от тези територии се управляват от херцози от племето в голяма или по-малка зависимост от франкското кралство.

По време на Каролингите Племенните херцогства се премахват, но по-късно се образуват отново.

Херцогства в Свещената Римска империя[редактиране | редактиране на кода]

Племенни херцогства[редактиране | редактиране на кода]

От края на 9 век, към края на могъщността на Каролингите, херцогствата се създават отново. В Източното франкско кралство отново се образуват Племенните херцогства. Някои местни благородници започват да се наричат херцог.

Племенни херцогства в Източното франкско кралство около 919 г.:

Териториални херцогства[редактиране | редактиране на кода]

През 12 век при Фридрих Барбароса се образуват нови териториални херцогства.

Териториални- и Титуларни-херцогства на Свещената Римска империя:

като наследници на Племенното херцогство Саксония:
Албертински херцогства
Ернестински херцогства

Херцогства в Италия[редактиране | редактиране на кода]

Херцогства в Полша[редактиране | редактиране на кода]

Херцогства в Германския съюз и в Германската империя[редактиране | редактиране на кода]

След Виенския конгрес се образува новият Германски съюз като съюз на суверенни държави. Някои от тях се управлявали като херцогства. През 1866 г. Съюзът се разпада, през 1871 г. се образува Германска империя, който съществува до края на Първата световна война.

Херцогства във Франция[редактиране | редактиране на кода]

Други примери на херцогства[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Matthias Beche]: Rex, Dux und Gens: Untersuchungen zur Entstehung des sächsischen Herzogtums im 9. und 10. Jahrhundert, Husum 1996, ISBN 3-7868-1444-9.
  • Hans-Werner Goetz: "Dux" und "Ducatus". Begriffs- und verfassungsgeschichtliche Untersuchungen zur Entstehung des sogenannten "jüngeren" Stammesherzogtums, Bochum 1977, ISBN 3-921543-66-5.
  • Hans-Werner Goetz: Herzog, Herzogtum. In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 5 (1989) Sp. 2189–2193.
  • Herfried Stingl: Die Entstehung der deutschen Stammesherzogtümer am Anfang des 10. Jahrhunderts, Aaalen 1974, ISBN 3-511-02839-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]