Херцогство Бавария-Мюнхен
| Херцогство Бавария-Мюнхен Teilherzogtum Bayern-München | |
| — Част от Свещената Римска империя — | |
| 1392 – 1505 | |
 Знаме .svg) Герб | |
 Херцогството Бавария-Мюнхен след 1392 г. (в зелено) | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Мюнхен |
| Форма на управление | херцогство |
| Династия | Вителсбахи |
| |
Херцогство Бавария-Мюнхен (на немски: Teilherzogtum Herzogtum Bayern-München, Oberbayern-München) е късно средновековно частично херцогство. Създава се чрез разделянето на територията през 1392 г. и съществува до обединението на Бавария след Ландсхутската наследствена война (1504/1505). Столица на херцозите бил град Мюнхен.
Списък на херцозите[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Управление | Произход |
|---|---|---|
| Йохан II | до 1392 херцог на Бавария (отговаря за Горна Бавария) 1392–1397 херцог на Бавария-Мюнхен |
син на Стефан II |
| Ернст | 1397–1438 херцог на Бавария-Мюнхен | син на Йохан II |
| Вилхелм III | 1397–1435 херцог на Бавария-Мюнхен | син на Йохан II |
| Адолф | 1435–1441 номинално херцог на Бавария-Мюнхен | син на Вилхелм III |
| Албрехт III | 1438–1460 херцог на Бавария-Мюнхен | син на Ернст |
| Йохан IV | 1460–1463 херцог на Бавария-Мюнхен | син на Албрехт III |
| Зигмунд | 1460–1467 херцог на Бавария-Мюнхен след това херцог на Херцогство Бавария-Дахау |
син на Албрехт III |
| Албрехт IV | 1465–1505 херцог на Бавария-Мюнхен след това херцог на цяла Бавария |
син на Албрехт III |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Klaus von Andrian-Werburg, Urkundenwesen, Kanzlei, Rat und Regierungssystem der Herzoge Johann II., Ernst und Wilhelm III. von Bayern-München (1392–1438). Lassleben, Kallmünz 1971, ISBN 3-7847-4410-9 (Münchener historische Studien. Abteilung Geschichtliche Hilfswissenschaften, Band 10; zugleich Dissertation, München 1961).
- Thomas Feuerer, Die Klosterpolitik Herzog Albrecht IV. von Bayern. Statistische und prosopographische Studien zum vorreformatorischen landesherrlichen Kirchenregiment im Herzogtum Bayern von 1465 bis 1508. C. H. Beck, München 2008, ISBN 978-3-406-10772-6 (Schriftenreihe zur bayerischen Landesgeschichte. Band 158; Rezension).
- Georg A. Gut, Albrecht III., Herzog in Bayern, Gemahl der Agnes Bernauer. Das Leben des Herzogs und das Geschehen in München und Bayern. Selbstverlag, München 1993.
- Gerda Maria Lucha, Kanzleischriftgut, Kanzlei, Rat und Regierungssystem unter Herzog Albrecht III. von Bayern-München (1438–1460). Lang, Frankfurt am Main u. a. 1993, ISBN 3-631-43942-3 (zugleich Dissertation, München 1990).
- Katrin Nina Marth, „Dem löblichen Hawss Beirn zu pesserung, aufnemung vnd erweiterung…“. Die dynastische Politik des Hauses Bayern an der Wende vom Spätmittelalter zur Neuzeit. Dissertation, Regensburg 2009 (online).
- Max Spindler, Andreas Kraus, Das Alte Bayern. Der Territorialstaat vom Ausgang des 12. Jahrhunderts bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts. 2. Auflage. C. H. Beck, München 1988, ISBN 3-406-32320-0. (Handbuch der bayerischen Geschichte, Band II)
- Reinhard Stauber, Die Herzöge von München. Die Wiederherstellung der Landeseinheit. In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Die Herrscher Bayerns. 25 historische Portraits von Tassilo III. bis Ludwig III. 2. Auflage. C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-54468-1, S. 142–157.