Херцог на Кент

Херцог на Кент (на английски: Duke of Kent) е благородническа титла, създавана многократно в рамките на перствата на Великобритания и по-късно на Обединеното кралство. Най-новото ѝ учредяване е като кралско херцогство, предоставено на принц Джордж, четвърти син на крал Джордж V.

От 1942 г. титлата се носи от принц Едуард, роден през 1935 г., който е първи братовчед на кралица Елизабет II. Той наследява титлата след смъртта на баща си, принц Джордж, първи херцог на Кент от последното създаване.

Херцогът на Кент в момента живее в Рен Хаус в двореца Кенсингтън, но офисът му се намира в Йорк Хаус в двореца Сейнт Джеймс .

Най-ранна история

Титла, свързана с Кент, се появява още в древността с Кралство Кент (или Кантуер) – едно от седемте англосаксонски кралства, които по-късно се обединяват, за да образуват Кралство Англия. Управлението на кралете на Кент датира приблизително от 449 г.

През 825 г. Кент е завладян от Егбърт, крал на Уесекс, и се превръща в зависима територия, управлявана от подкрале, обикновено членове на Уесекската династия. Титулярната кралска власт в Кент постепенно придобива символичен характер, като през същата година Етелвулф, син на Егбърт, е назначен за крал на Кент. До 860 г. Кент окончателно губи статута си на самостоятелно кралство и е напълно интегриран в територията на Уесекс.

Графове на Кент

Най-ранната благородническа титла, свързана с Кент, е „Граф на Кент“, създадена в рамките на Английското перство. След смъртта на Годуин, граф на Уесекс, неговият син Леофуин (ок. 1035–1066) става граф на Кент между 1056 и 1058 г.

След гибелта на Леофуин в битката при Хейстингс през 1066 г., Уилям Завоевателят назначава своя полубрат Одо от Байо (ок. 1036–1097), който е и епископ на Байо, за нов граф на Кент. Одо е лишаван от титлата два пъти – първо през 1082 г., когато е затворен, и отново през 1088 г., след участие във въстание, след което напуска Англия.

Титлата е възстановена през 1141 г. за Вилем ван Ипер, но той я губи през 1155 г. През 1227 г. тя е присъдена на Хюбърт дьо Бур, но угасва със смъртта му. През 1321 г. титлата е възобновена за Едмънд от Уудсток, а чрез брака на дъщеря му Джоан Плантагенет с Томас Холанд, преминава към семейство Холанд, което я задържа до 1408 г.

През 1461 г. титлата е възстановена за Уилям Невил, а през 1465 г. – за Едмънд Грей. Семейство Грей я притежава до 1740 г., когато Хенри Грей, 12-ти граф на Кент, умира без мъжки наследници. Преди смъртта си той е удостоен с титлите „маркиз на Кент“ (1706) и „херцог на Кент“ (1710). Тъй като херцогската титла не може да бъде наследена по женска линия, той получава допълнителна, по-ниска титла – „маркиз дьо Грей“, която може да бъде предадена на неговата внучка.

Маркиз, бивш херцог на Кент

Хенри Грей (1671–1740) наследява баща си, Антъни Грей, като 12-ти граф на Кент през 1702 г. През 1706 г. е удостоен с допълнителни титли – „маркиз на Кент“, „граф Харолд“ и „виконт Годерих“. През 1710 г. е издигнат повторно в ранга на маркиз на Кент, а през 1740 г., след смъртта на синовете си, получава титлата „маркиз Грей“ със специален завет, позволяващ наследяване по женска линия.

Хенри Грей има деца от два брака:с първата си съпруга Джемима Крю (†1728) има един син и пет дъщери, а с втората си съпруга София Бентинк (†1741) има един син и една дъщеря. Към момента на смъртта му през 1740 г., и двамата му синове – Антъни (†1723) и Джордж (†1733) – са вече починали, което оставя Хенри Грей без мъжки наследник. В резултат на това внучката му, лейди Джемима Кембъл, наследява титлите „маркиз Грей“ и „баронеса Лукас“, докато всички останали титли, включително „херцог на Кент“, угасват със смъртта му.

Кралско херцогство (1799)

На 23 април 1799 г. е създадено двойното херцогство „Кент и Стратърн“, заедно с титлата „граф на Дъблин“, в полза на принц Едуард Огъстъс, четвърти син на крал Джордж III. Това създаване представлява едно от кралските херцогства в рамките на Обединеното кралство.

Принц Едуард има само едно законно дете – дъщеря му принцеса Александрина Виктория, която по-късно става кралица Виктория. След смъртта на Едуард през 1820 г., титлата „херцог на Кент и Стратърн“ угасва, тъй като той не оставя законен мъжки наследник.

Кралско графство (1866)

Следващото създаване на титла, свързана с Кент, не е в ранга на херцог или маркиз, а в ранга на граф. През 1866 г. принц Алфред (1844–1900), втори син на кралица Виктория и принц Алберт, е удостоен с титлите „херцог на Единбург“, „граф на Ълстър“ и „граф на Кент“.

Принц Алфред по-късно наследява управлението на херцогство Сакс-Кобург-Гота в Германия. Единственият му законен син, принц Алфред младши, би наследил британските титли на баща си, но умира през 1899 г., година преди смъртта на херцога. В резултат на това, при смъртта на принц Алфред през 1900 г., графството Кент угасва, тъй като няма законен наследник.

Кралско херцогство (1934)

През 1934 г. принц Джордж (1902–1942), четвърти син на крал Джордж V и кралица Мери, е удостоен с титлите „херцог на Кент“, „граф на Сейнт Андрюс“ и „барон Даунпатрик“. Това създаване представлява възстановяване на херцогската титла „Кент“ като кралско херцогство в рамките на Обединеното кралство.

Принц Джордж има три деца: принц Едуард, принцеса Александра и принц Майкъл. След смъртта му през 1942 г., титлите му са наследени от най-големия му син, принц Едуард, който оттогава носи титлата „херцог на Кент“.

Настоящият херцог на Кент, принц Едуард, има двама сина. Съгласно патентното писмо на крал Джордж V от 30 ноември 1917 г., титлите „Кралско Височество“ и „Принц“ се ограничават до синовете на суверена, внуците по мъжка линия и най-големия жив син на най-големия син на принца на Уелс. Правнуците по мъжка линия не носят кралски титли, а се ползват с любезните обръщения, присъщи на децата на херцозите.

Наследник на херцогството Кент е Джордж, граф на Сейнт Андрюс (роден през 1962 г.), най-големият син на принц Едуард. Той сключва брак през 1988 г. и има три деца, сред които Едуард, лорд Даунпатрик (роден през 1988 г.), втори по линия на наследяване на перските титли на дядо си.

След възможното наследяване на титлата от графа на Сейнт Андрюс, херцогството Кент ще престане да бъде кралско херцогство, тъй като той е правнук на суверен. В този случай той ще бъде титулуван „Негово Превъзходителство Херцогът на Кент“, съгласно нормите на британската благородническа система.

След графа на Сейнт Андрюс и лорд Даунпатрик, в линията на наследяване на херцогството се нарежда лорд Никълъс Уиндзор, по-малкият син на настоящия херцог, заедно със своите синове. В разширената линия на наследяване попадат и принц Майкъл от Кент, брат на настоящия херцог, както и неговият син лорд Фредерик Уиндзор.

Херцози на Кент

Първо създаване (1710)

изображение	име	династия	от	до	други титли
	Хенри Грей	Грей	1710	1740	Маркиз Грей (1740), маркиз на Кент (1706), граф на Кент (1465), граф Харолд и виконт Годерих (1706) и барон Лукас ъф Крудуел (1663)

Второ създаване (1934)

изображение	име	династия	от	до	други титли
	Принц Джордж	Уиндзор	1934	1942	Граф на Сейнт Андрюс и барон Даунпатрик (1934)
	Принц Едуард		1942	понастоящем

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Duke of Kent в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​