Херцог на Корнуол (на английски: Duke of Cornwall; на корнуолски: Duk a Gernow) е титла в Английското перство, традиционно носена от най-големия син на управляващия британски монарх. Преди създаването на Обединеното кралство тя бива използвана от английския престолонаследник.

Херцогствo Корнуол е първото херцогство, създадено в Англия. То е учредено с кралска харта през 1337 г. от крал Едуард III^[1] за неговия син Едуард, Черния принц. Включва значителни земи и активи, предназначени да осигурят доходи на престолонаследника.

През 2022 г., с възкачването на крал Чарлз III, неговият син принц Уилям автоматично става херцог на Корнуол, а съпругата му Катрин – херцогиня на Корнуол.

Херцогът на Корнуол е първи по ранг пер на кралството и единствен сред английските херцози, притежаващ истинско херцогство (duchy) – Херцогство Корнуол. Макар в днешна Великобритания да съществува формално още едно херцогство – Ланкастър (Duchy of Lancaster), от 1413 година, т.е. от времето на крал Хенри V, херцогство Ланкастър е собственост на монарха и източник на негов личен доход.

По времето на древна Британия владетелите на област Корнуол се наричали „херцози на Корнуол“.

Легенда

Някои народни предания от Британските острови, особено тези, изложени в хрониката „История на кралете на Британия“ (1136 г.) от Галфрид Монмутски, представят Кориней, троянски воин и съюзник на Брут Троянски, като първия водач на Корнуол и първоначален заселник на Британските острови. В тези легенди херцозите на Корнуол съществуват като отделни владетели, които действат независимо от върховния крал на Британия, но често са негови съюзници или защитници.

Особено забележителен е разказът за Горлоис, херцог на Корнуол по времето на крал Утер Пендрагон. Според Галфрид Горлоис се разбунтува, когато кралят бива обсебен от съпругата му Игрейн. Утер убива Горлоис и се жени за Игрейн – от този съюз се ражда крал Артур, централна фигура в артуровата легенда.^[2]

История

След англосаксонското заселване на Британия регионът на Корнуол е бил част от отделното кралство Думнония, което обхващало и територията на днешен Девън. Въпреки това историческите данни сочат, че Корнуол понякога е имал собствени владетели, отделни от тези на Думнония.

С разширяването на германското кралство Англия келтският югозапад на Британия постепенно попада под негов контрол. След Норманското нашествие през 1066 г. новите нормански владетели започват да назначават свои представители за граф на Корнуол. Първият граф е бретонецът Корнуай в Бретан, което подчертава връзките между норманската аристокрация и континентална Европа.

Едуард от Удсток, широко известен като „Черният принц“, е най-големият син на крал Едуард III. През 1337 г., малко след като Едуард III претендира за титлата „крал на Франция“, той прави сина си първи херцог на Корнуол. Това събитие бележи създаването на първото херцогство в рамките на Кралство Англия, учредено чрез кралска харта.^[3]

Корнуол е първото херцогство, дадено в рамките на Кралство Англия.^[4] То е създадено с цел да осигури независим доход и териториална база за престолонаследника, като остава уникално със своята структура и правен статут в рамките на английското и по-късно британското право.

Наследяване

Херцогство Корнуол е учредено с кралска харта на 17 март 1337 г. от крал Едуард III, която постановява, че херцогът и собственик на имението трябва да бъде най-големият син и наследник на монарха.^[1] Въпреки това през следващите векове се наблюдават отклонения от това правило, докато съдебно дело от 1606 г., известно като „Делото на принца“, потвърждава, че условията на хартата трябва да се спазват.^[5]

Когато херцогството няма действащ херцог, собствеността преминава към монарха, дори ако предишният херцог е оставил потомци.^[1] Внукът на монарха, дори и да е наследник, не наследява херцогството, тъй като то е предназначено само за най-големия син. По подобен начин жена не може да бъде херцог на Корнуол, дори ако е предполагаема или явна наследница. След приемането на Закона за наследяване на короната от 2013 г. това остава непроменено, въпреки че царуваща кралица без син би била фактически собственик на херцогството.^[6]

Традиционно е възможно едно лице да бъде принц на Уелс и наследник на трона, без да бъде херцог на Корнуол, тъй като титлата „принц на Уелс“ се предоставя по преценка на суверена, а не автоматично. Например след смъртта на Фредерик, принц на Уелс, наследник на Джордж II става неговият внук Джордж (най-големият син на Фредерик и бъдещият Джордж III). Младият принц Джордж е обявен за принц на Уелс, но не става херцог на Корнуол, защото е внук на краля, а не негов син.

Когато монархът няма законен син или когато наследникът не е син на суверена, именията на херцогството се връщат на Короната, докато не се роди законен син или докато на трона не се възкачи нов монарх, който има син.

Пример за сложността на наследяването е случаят с Джеймс Франсис Едуард Стюарт, син на Джеймс II, който е роден като херцог на Корнуол през 1688 г. Въпреки че баща му е свален от власт, Джеймс Франсис Едуард не е лишен от титлите си. От гледна точка на Хановерската династия неговите претенции към трона водят до обвинение в държавна измяна през 1702 г., с което титлите му са конфискувани.^[4] От гледна точка на якобитите обаче, след смъртта на баща му през 1701 г., херцогството се обединява с Короната.

Права на херцога

Херцогство Корнуол обхваща над 220 квадратни мили (около 570 квадратни километра) земя, като повече от половината от нея се намира в графство Девън. Херцогът на Корнуол притежава специални права, включително правото върху имуществото на всички лица, починали без наследници (bona vacantia) в Корнуол, и правото да назначава Върховния шериф на Корнуол.

В по-голямата част от Англия и Уелс тези права принадлежат на Короната, с изключение на херцогство Ланкастър, което е частно имение, държано в тръст за суверена. Притежаването на такива права от херцога е допринесло за дебата относно конституционния статут на Корнуол.

През 2013 г. херцогството отчита излишък от приходи в размер на 19 милиона паунда, който е освободен от данък върху доходите. Въпреки това тогавашният херцог, принц Чарлз, избира да плати данъка доброволно.

До 2011 г., при липса на действащ херцог на Корнуол, приходите от херцогството са отивали при Короната. Съгласно Закона за суверенните субсидии от 2011 г. приходите вече се прехвърлят към наследника на трона, независимо дали той носи титлата „херцог на Корнуол“. Когато наследникът е непълнолетен, 10% от приходите преминават към него, а останалата част – към Короната; суверенните субсидии се намаляват със същата сума.^[7]

Списък на херцозите на Корнуол

Херцог на Корнуол
	Херцог на Корнуол
Duke of Cornwall
	Герб на корнуолския херцог
	Знаме на херцога на Корнуол
	Действащ; Уилям, принц на Уелс; от 8 септември 2022 г.
Информация
Тип	Монархическа
Статус	употребяван
Обръщение	Негово кралско височество
Подчинен на	Монарха
Седалище	Кларънс Хаус
Номиниран от	Монарха
Назначен от	Монарха
Мандат	докато стане крал (или до смъртта му)
Предишен	принц Едуард (по-късно крал Едуард VIII и херцог на Уиндзор)
Създаден	1337
Първи	Едуард, Черния принц
Сайт	www.princeofwales.gov.uk/about/duc_index.html
	Херцог на Корнуол в Общомедия

Всички херцози на Корнуол, които са били най-големият жив син на суверена, обикновено се считат за носители на едно и също херцогство.

Първо създаване (1337)

Име	Монарх	от	до	Династия	други титли
Едуард от Удсток, Черния принц	Едуард III	1337 (Парламент)	1376 (смърт)	Плантагенет	Принц на Уелс (1343), принц на Аквитания (1362–1372), граф на Честър (1333)
Хенри от Монмаут	Хенри IV	1399 (Парламент)	1413 (възкачване като Хенри V)	Ланкастър	Принц на Уелс и граф на Честър (1399), херцог на Аквитания (1390), херцог на Ланкастър (1399)
Хенри от Уиндзор	Хенри V	1421 (раждане)	1422 (възкачване като Хенри VI)		Херцог на Аквитания (1421)
Едуард от Уестминстър	Хенри VI	1454 (харта)	1471 (смърт)		Принц на Уелс и граф на Честър (1454)
Едуард Йоркски	Едуард IV	1470 (харта)	1483 (възкачване като Едуард V)	Йорк	Принц на Уелс и граф на Честър (1471), граф на Марч (1479), граф на Пембрук (1479)
Едуард от Мидълхам	Ричард III	1483 (възкачване на баща му)	1484 (смърт)	Йорк	Принц на Уелс и граф на Честър (1483), граф на Солсбъри (1478)
Артър Тюдор	Хенри VII	1486 (раждане)	1502 (смърт)	Тюдор	Принц на Уелс и граф на Честър (1489 г.)
Хенри Тюдор	Хенри VII	1502 (смърт на по-големия му брат)	1509 (възкачване като Хенри VIII)		Принц на Уелс и граф на Честър (1504), херцог на Йорк (1494)
Хенри Тюдор	Хенри VIII	1511 (раждане)	1511 (смърт)
Едуард Тюдор	Хенри VIII	1537 (раждане)	1547 (възкачване като Едуард VI)		Принц на Уелс и граф на Честър (1537)
Хенри Фредерик Стюарт	Джеймс VI и I	1603 (възкачване на баща му)	1612 (смърт)	Стюарти	Принц на Уелс и граф на Честър (1610), херцог на Ротси, граф на Карик и барон на Ренфру (1469), лорд на островите'' (1540), принц и велик стюард на Шотландия (1469) В курсив оттук нататък „херцог на Ротси и др. (1469 и 1540)“
Чарлз Стюарт	Джеймс I	1612 (смърт на по-големия му брат)	1625 (възкачване като Чарлз I)		Принц на Уелс и граф на Честър (1616), херцог на Ротси и др. (1469 и 1540), херцог на Олбани (1600), херцог на Йорк (1605), маркиз на Ормонд, граф на Рос, лорд Ардманох (1600)
Чарлз Джеймс Стюарт	Чарлз I	1629 (раждане)	1629 (смърт)		Херцог на Ротси и др. (1469 и 1540)
Чарлз Стюарт	Чарлз I	1630 (раждане)	1649 (възкачване като Чарлз II)		Принц на Уелс и граф на Честър (1638), херцог на Ротси и др. (1469 и 1540)
Джеймс Франсис Едуард Стюарт („Старият претендент“)	Джеймс II	1688 (раждане)	1688 (лишен)		Принц на Уелс и граф на Честър (1688–1702), херцог на Ротси и др. (1469–1702 и 1540–1702)
Георг Август фон Хановер	Джордж I	1715 (възкачване на баща му)	1727 (възкачване като Джордж II)	Хановер	Принц на Уелс и граф на Честър (1714), наследствен курфюрст на Хановер, херцог на Ротси и др. (1469 и 1540), херцог на Кеймбридж, маркиз на Кеймбридж, граф на Милфорд Хейвън, виконт Норталертън, барон Тюксбъри (1706)
Фредерик Луи	Джордж II	1727 (възкачване на баща му)	1751 (смърт)		Принц на Уелс и граф на Честър (1729), херцог на Ротси и др. (1469 и 1540), херцог на Единбург, маркиз на Или, граф на Елтъм, виконт Лонсестън, барон Сноудън (1726)
Джордж Огъстъс Фредерик	Джордж III	1762 (раждане)	1820 (възкачване като Джордж IV)		Принц на Уелс и граф на Честър (1762), херцог на Ротси и др. (1469 и 1540)
Албърт Едуард	Виктория	1841 (раждане)	1901 (възкачване като Едуард VII)	Сакс-Кобург и Гота	Принц на Уелс и граф на Честър (1841), херцог на Ротси и др. (1469 и 1540), граф на Дъблин (1850)
Едуард Албърт Кристиан Джордж Андрю Патрик Дейвид	Джордж V	1910 (възкачване на баща му)	1936 (възкачване като Едуард VIII)	Уиндзор (Сакс-Кобург и Гота)	Принц на Уелс и граф на Честър (1910), херцог на Ротси и др. (1469 и 1540)
Чарлз Филип Артър Джордж	Елизабет II	1952 (възкачване на майка му)	2022 (възкачване като Чарлз III)	Уиндзор	Принц на Уелс и граф на Честър (1958), херцог на Ротси и др. (1469 и 1540), херцог на Единбург, граф на Марионет и барон Гринуич (1947)
Уилям Артър Филип Луи	Чарлз III	2022 (възкачване на баща му)	действащ	Уиндзор	Принц на Уелс и граф на Честър (2022), херцог на Ротси и др. (1469 и 1540), херцог на Кеймбридж, граф на Стратърн, барон Карикфъргюс (2011)

Второ създаване (1376)

След като Едуард, Черния принц, законен наследник на Едуард III, починал преди баща си, кралят предоставя новосъздадената титла „херцог на Корнуол“ на своя внук Ричард (Ричард от Бордо), син на Черния принц. Когато Ричард се възкачва на трона през 1377 г. като крал Ричард II, титлата се слива с Короната, както е предвидено при възкачване на престолонаследника.


картинка	име	монарх	от	до	династия	други титли
	Ричард от Бордо	Едуард III	1376	1377 (възкачване като Ричард II)	Плантагенет	Принц на Уелс и граф на Честър (1376)

Трето създаване (1460)

През 1460 г., в контекста на политическата нестабилност по време на Войната на розите, Ричард Плантагенет, херцог на Йорк, предявява претенции за английския трон. Съгласно Закона за споразумението, приет от парламента, той е обявен за наследник на крал Хенри VI.

На 31 октомври 1460 г., Ричард е направен принц на Уелс, граф на Честър, херцог на Корнуол и лорд-протектор на Англия. Това създаване на титлата „херцог на Корнуол“ е извън обхвата на оригиналната заповед от 1337 г., тъй като той не е най-големият жив син на монарха, а по-скоро политически назначен наследник.

Ричард загива в битка само два месеца по-късно, на 30 декември 1460 г., което прекратява краткия му период като титулярен херцог на Корнуол.

картинка	име	монарх	от	до	династия	други титли
	Ричард Йоркски	Хенри VI	1460	1460 (смърт)	Плантагенет	Лорд-протектор на Англия, принц на Уелс и (1460, виж Акта за споразумението); херцог на Йорк (1385), граф на Ълстър (1264), граф на Марч (1328), граф на Кеймбридж (1414, възстановен 1426), феодален лорд на Клеър (bt. 1066–1075), барон Мортимър ъф Уигмор (1331)

Якобитски херцог

картинка	име	монарх	от	до	династия	други титли
	Чарлз Едуард Стюарт („Младият претендент“)	Джеймс Франсис Едуард Стюарт („Старият претендент“)	малко сл. 1720 (раждане)	1766 (смърт на баща)	Стюарти	принц на Уелс, граф на Честър

Източници

1 2 3 A Charter of 1337 // legislation.gov.uk. The National Archives.
↑ Lopez, Teresa Uther and Igraine Архив на оригинала от 2024-11-11 в Wayback Machine. – The Camelot Project 2002. University of Rochester. Посетен на 23 май 2023.
↑ Blackstone, William (1765-1769) Commentaries on the Laws of England, book 1 chapter 12
1 2 Complete Peerage: 'Duke of Cornwall'
↑ 77 ER 481, 8 Coke Report 1a, [1606] EWHC Ch J6
↑ Succession to the Crown Act 2013
↑ Sovereign Grant Act 2011: guidance // GOV.UK.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Duke of Cornwall в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Charter2-1] 1 2 3 A Charter of 1337 // legislation.gov.uk. The National Archives.

[2] Lopez, Teresa Uther and Igraine Архив на оригинала от 2024-11-11 в Wayback Machine. – The Camelot Project 2002. University of Rochester. Посетен на 23 май 2023.

[3] Blackstone, William (1765-1769) Commentaries on the Laws of England, book 1 chapter 12

[tcp-4] 1 2 Complete Peerage: 'Duke of Cornwall'

[Case-5] 77 ER 481, 8 Coke Report 1a, [1606] EWHC Ch J6

[6] Succession to the Crown Act 2013

[7] Sovereign Grant Act 2011: guidance // GOV.UK.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]