Херцог на Норфолк

Херцог Норфолк (на английски: Duke of Norfolk Duke of Norfolk, [ˈnɔː(ɹ).fək]) е херцогска титла на известния английски род Хауърд. Това е най-старото съществуващо херцогско семейство в Англия (титлата датира от 1483 г.) и второто в йерархията сред съществуващите херцогства след херцог на Корнуол, като последната титла не е свързана с определен род, а се дава автоматично на най-големия син на монарха (обикновено херцогът на Корнуол е и принц на Уелс). Родът на херцозите на Норфолк се откроява сред другите аристократични фамилии също и с привързаността на много свои представители към католицизма след Реформацията от XVI век.

Херцозите на Норфолк са свързани със следните подчинени титли: граф на Аръндел (също най-древна титла на граф в Англия), граф на Съри, граф Норфолк, барон Бомонт, барон Мелтреверс, барон Фицалън, барон Клан, барон Озуъстри, барон Хауърд от Глосъп.

Произход. Графове на Норфолк[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните графове на Норфолк са от семейство Биго; когато родът се прекратява, Едуард I дава титлата граф на Норфолк на петия си син Томас Брасъртън (1300 – 1338 г.). По-късните херцози на Норфолк произхождат от неговия правнук по женска линия Томас Моубрей, херцог на Норфолк и Нотингам, чрез най-голямата му дъщеря Маргарита, омъжена за сър Робърт Хауърд. От тях забележителни в историята са:

Джон Хауърд, 1-ви херцог на Норфолк (1430 – поч. 22 август, 1485), син на сър Робърт, враг на рода Ланкастър; при Едуард IV той става генерал-капитан (лорд маршал). Тъй като помага на Ричард III да дойде на власт, през юни 1483 г. последният му дава титлата херцог на Норфолк след смъртта на пра-племенника на майка си Джон Моубрей, който не оставя мъжки потомък. Джон Хауърд умира заедно с краля през 1485 г. в битката при Босуърт. Посмъртно е обвинен в държавна измяна от Парламента и херцогската му титла е отнета от семейството му.

Томас Хауърд, 2-ри херцог на Норфолк, син на предишния. В битката при Босуърт той попада в ръцете на Хенри VII, след три години затвор е освободен, но носи само титлата граф на Съри. През 1495 г. той нахлува в Шотландия, чийто крал Джеймс IV го предизвиква на двубой. Ставайки лорд на хазната през 1501 г., той участва активно във външната политика при Хенри VII, а след това и при Хенри VIII, който след победата на шотландците при Флоден през 1513 г. му връща титлата херцог на Норфолк. Умира през 1524 г.

Томас Хауърд, 3-ти херцог на Норфолк (1473 – 1554), най-голям син на предишния.

Томас Хоуърд, 4-ти херцог на Норфолк (1536 – 1572), внук на предишния и син на екзекутирания Хенри Хауърд, граф на Съри (известен поет), отначало се радва на голямо разположение от страна на кралица Елизабет I, но по-късно, когато опитва да потърси ръката на затворената Мария Стюарт, е хвърлен в Тауър. Излязъл на свобода, той отново влиза в кореспонденция с Мария и даже въвлича в преговори папата, Филип Испански и херцог Алба, с цел освобождаване на затворничката и сваляне на Елизабет от трона. При разкриването на заговора той е екзекутиран, а семейството му отново губи всички имения и титли.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Robinson, John Martin. The Dukes of Norfolk: A Quincentennial History. Oxford University Press, 1982.
Норфолк, герцогский титул / / Енциклопедичен речник на Брокхаус и Ефрон : в 86 том (82 том и 4 доп). – SPb., 1890 – 1907.
Catholic Dukes of Norfolk. Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. 1913.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Герцог Норфолк“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.