Хибридно обучение

Хибридно или смесено обучение е подход в ученето и съответно в педагогиката в образованието, който съчетава онлайн образователни материали и възможности за взаимодействие онлайн с традиционни методи на класната стая или студентска зала, като лекционна среда. Изисква физическо присъствие както на учител, така и на ученик, с възможност и някои елементи на контрол на ученика върху времето и мястото, включително пътя до лекционната среда или темпото на обучение. ^[1] Разбира се учениците все още посещават традиционни училища от типа "тухли и хоросан", или пък по-новите социалистически училища, както и новите частни колежи с присъстващ учител и преподавател, практиките в класната стая и лекционна зала, освен лице в лице се комбинират и с работа с компютър и дори компютърно медиирани дейности по отношение на съдържанието на урока, лекцията и от страна на преподавателя, на преподаването на лекцията, като той може да ползва компютър или лаптоп, настроен за това. Хибридното или смесено обучение се използва и в условия за професионално, университетско развитие и обучение.

Всъщност терминът за хибридно и смесено обучение е донякъде разнороден. Той от една страна включва разбирането за ползването на технологии към класическата лекционна и обучителна среда, но в същото време предполага diversity (разнообразие), като това се отнася всъщност и до пол, цвят на кожата, и континантален произход (Африка, Азия, Мала Азия), религия (мюсюлманство, юдаизъм), етнос (например мюсюлмански азиатски етноси), джендър - идентичност, а всъщност и различни паралелки или образователни степени, като в действителност това е традиционното българско разбиране за смесено образование, като смесено за момчета и момичета, както и смесено по класове, и т.н.

Макар да звучи твърде очевидно, действително смесеното обучение е силно зависимо от контекста, универсалната концепция за него е не просто трудна, а но трябва да се приспособява към средата, особено в технологичен аспект. Някои доклади твърдят, че липсата на консенсус относно твърдата дефиниция на смесеното обучение е довела до трудности в изследванията на неговата ефективност. ^[2] Например едно доста цитирано проучване от 2013 г. широко дефинира смесеното обучение като смес от онлайн и лично предаване, където онлайн частта действително ефективно действа като друг вид на контакта лице в лице (когато се използват визуални средства като Skype), при който е възможна комуникацията, вместо да го допълва.

Също така, метаанализ от 2015, който разглежда исторически чрез изчерпателен преглед на основани на източници и доказателства изследователски проучвания около смесеното учене, открива общи черти в дефинициите, като това, че смесеното обучение се счита за комбинация от традиционни f2f [лице в лице] начини на обучение с онлайн начини на учене, базирани на технологично опосредствано обучение, при което всички участници в учебния процес са разделени от технологично-математически варианти като разстояние до време-пространство. ^[3] Този доклад също така установява, че всички тези проучвания, базирани на доказателства, стигат до заключението, че постиженията на учениците са по-високи при смесено учене в сравнение с напълно онлайн или изцяло директно обучение.

"Смесено обучение" понякога се използва в същия дух като "персонализирано обучение".