Хиванско ханство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хиванско ханство
خانات خیوه
خیوه خانلیگی
—  абсолютна монархия  —
 
 
 
1511 — 1920  
Знаме

Местоположение на Хиванско ханство

Ханството около 1600
Континент Азия
Столица Хива
Официални езици персийски

узбекски

Религия ислям
Форма на управление абсолютна монархия
персийски протекторат (1740-1747)
руски протекторат (1873-1917)
Държавен глава
  Хан
   - 1511–1518 Илбарс I (първи)
   - 1918–1920 Саид Абдула (последен)
История
 - Създаване
1511
 - Кунградската династия
1804
 - Руски протекторат
12.8.1873
 - Саид Абдула абдикира
2.2.1920
Площ
 - Общо (1911) 67 521 km²
Население  
 - Преброяване 550,000
Днес част от Flag of Kazakhstan.svg Казахстан
Flag of Turkmenistan.svg Туркменистан
Flag of Uzbekistan.svg Узбекистан
редактиране

Хиванското ханство (персийски: خانات خیوه‎, узбекски: خیوه خانلیگی) е била узбекска[1] държава, съществувала в историческата област Хорезмия от 1511 до 1920 година, с изключение на период на персийска окупация от Надир Шах между 1740–1746. Хановете са наследници по бащина линия на Шайбан, петия син на Джучи и внук на Чингис хан. Намираща се в плодородните полета в долното течение на Аму Даря, южно от Аралско море, със столица в град Хива, държавата се управлява от тюркизиран клон на монголското племе Хонгиради, което идва от Астрахан. Покрива територията на днешен западен Узбекистан, югозападен Казахстан и голяма част от Туркменистан до пристигането на руснаците във втората половина на XIX век.

През 1873 Хиванското ханство бива значително смалено по размер и става Руски протекторат. След Октомврийската революция в Русия, в Хива също избухва ревалюция, и през 1920 ханството е заменено от Хорезмийската народна съветска република. През 1924 района бива официално включен в състава на Съветския съюз и днес, в по-голямата си част представлява Каракалпакстан и Хорезъмска област в Узбекистан.

История[редактиране | редактиране на кода]

Виж също Хорезъм

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Районът, който ще стане известен като Хиванско ханство е бил част от Чагатайското ханство със столица Стари Ургенч, един от най-големите търговски центрове в централна Азия. Въпреки това, Тимур смятал държавата за съперник на Самарканд, и в течение на 5 кампани, той унищожил напълно Стари Ургенч през 1388. През 1505 уцбеките на Мохамед Шайбани пленили Хорезъм от Тимуридите. След поражението на Шойбани от Сефевидите през 1510, персите превземат района. Но през 1511, узбекската група Ядигерид Шайбаниди поставили себе си за ханове на областта след надигане срещу персийската власт. След като Стари Ургенч бива напълно изоставен, поради промяна на курса на Аму Даря през 1576, центърът на областта се измества на юг, през 1619, ханът, Араб Мохамед I, избира Хива за столица на ханството.

Период на руска власт[редактиране | редактиране на кода]

Ханство Хива (отбелязано като Karasm), на френска карта от 1734. Ханството на картата заобикаля Аралско море (представено много по-малко, отколкото е било по това време) и включва доста от днешното каспийско  крайбрежие на Казахстан и Туркменистан

Повечето късна история на Хива се върти около отношенията на ханството с Великите сили Русия и Британия. Откриването на злато по бреговете на Аму Даря, по време на властването на Петър Велики в Русия, заедно с желанието на Руската империя да отвори търговски път до Индия, води до въоръжена експедиция в района през 1717-18, водена от княз Александър Бекович-Черкаски съставена от 750-4,000 души. До пристигането на мъжете, хиванския хан, Шир Гази, прави лагер под предлог на добра воля, а след това прави засада и избива пратениците, оставяйки десетима живи да се върнат. Петър Велики, зает с войни с Османската империя и Швеция, не прави нищо. Ханството е бил зависимо от Персия при Надир Шах в периода 1740-1747.

Цар Павел I също се опитва да завладее ханството, но експедицията е била с печално малко хора и припаси, и е върната, поради убийството на царя. Цар Александър I нямал такива амбиции и вече по времето на царете Николай I и Александър II започнали сериозни усилия за анексацията на Хива.

Персийски роб в Ханство [Хива], XIX век
Руски казашки сили, под управлението на генерал Веребкине, пресичат канала Шах Абат в Хива, 25.5.1873 г.

Забележителен епизод по време на Голямата игра включва руска експедиция до Хива през 1839. Целта на мисията е била да освободи роби, хванати и продадени от туркменски похитители от руските граници на Каспийско море, но експедицията също е била опит за разширяване на руските граници, докато Британската империя е била вплетена в първата англо-афганска война. Експедицията, водена от генерал Василий Алексеевич Перовски, командир на оренбургски гарнизон, съставен от 5200 пехотинци, и 10 хил. камили. Поради слабо планиране и малко лош късмет, те отпътували през ноември 1839, по време на едно от най-лошите зими в историята, и били принудени да започнат оттегляне на 1.2.1840, завръщайки се в Оренбург през май, с повече от хиляда човешки загуби.

Художника Василий Верешчагин е бил свидетел на превземането на Хива от руските сили през 1873 г.

По-същото време, Британия, желаеща да анексира Хива, започвай свой опит да освободи робите. Майор Тод, главния британски политически офицер в Херат (Афганистан) изпраща капитан Джеймс Абът, пременен като афганец, на Бъдни вечер, 1839, за Хива. Абът пристига в късния януари, 1840, и, макар хан да е бил подозрителен за неговата самоличност, той успява да убеди хана да му позволи да пренесе писмо до царя по въпроса с робите. Той тръгва на 7.3.1840, за Форт Александровск (Актау), и впоследствие предаден от гида си, ограбен, и пуснат, когато бандитите разбират произхода и дестинацията на писмото. Неговите началници в Херат, без да знаят за съдбата му, изпращат друг офицер, лейтенант Ричмънд Шекспир, след него. Шекспир имал по-голям успех от Абът: той убедил хана да освободи всички руски поданици под негов контрол и също да направи притежанието на руски роби, наказуемо със смърт. Освободените роби и Шекспир пристигат във Форт Александровск на 15.8.1840, с което Русия губи основния си мотив за завладяването на Хива, за момента.

Полска карта от 1903 показва Хива (полски: Chiwa) с доста намалените граници н ханството през 1874-1920

Постоянно руско присъствие в Хорезъм започва през 1848 с построяването на Форт Аралск при устието на Сър Даря. Военното превъзходство на империята над Хива и други централноазиатски княжества, Бухара и Коканд, не им оставя никакъв шанс да отблъснат руснаците, въпреки години на борба.[2] Хива постепенно бива редуцирана по размер от рускта експанзия в Туркестан и през 1873, след като Русия завладява съседните градове Ташкент и Самарканд, генерал фон Кауфман започва атка срещу Хива,пс армия от 13000 пехота и кавалерия. Град Хива пада на 28.5.1873 и на 12 август същата година мирен договор установява Хива като полунезависим руски протекторат.

Първото значимо заселване на европейци в ханството е от менонитска група, мигрирала в Хива през 1882. Немскоезичните менонити са от волжките немци и от колонията Молочна под лидерството на Клаас Епп Джуниър. Менонитите играят важна роля в модернизирането на ханството, в продължение на десетилетия до Октомврийската революция, като представят фотографията, което води до развитието на узбекската фотография и филмова продукция, по-ефективни методи за събиране на памук, електрическите генератори и други технически иновации.[3]

Гражданска война и съветска република[редактиране | редактиране на кода]

Знамето използвано от Хиванското ханство по време на гражданската война (1917-1922).[4]

След като през 1917 болшевиките вземат властта през Октомврийската революция, антимонархисти и туркменски туземци се включват в силите на болшевиките, в края на 1919 да свалят хана. На 2.2.1920 последния хан на Хива отКунградите, Саид Абдула, абдикира и краткотрайната Хорезъмска народна съветска република (по-късно Хорезъмска ССР) бива създадена на територията на бившото ханство, преди накрая да се присъедини към Съветския съюз през 1924, като ханството бива разделено между Туркменската ССР и Узбекската ССР. След колапса на Съветския съюз през 1991 те стават Туркменистан и Узбекистан. Днес на територията на ханството живеят узбеки, каракалпаци, туркмени, и казахи.

Ханове на Хива (1511–1920)[редактиране | редактиране на кода]

Арабшахиди (Ядигарид Шайбаниди, 1511–1804)[5][редактиране | редактиране на кода]

Границите на руските имперски територии Хива, Бухара и Коканд в периода 1902–1903.
  • Илбрас I (1511–1518)
  • Султан Хаджи (1518–1519)
  • Хасан Кули (1519–1524)
  • Буджуга (1524–1529)
  • Суфиян (1529–1535)
  • Авник (1535–1538)
  • Кал (1539–1549)
  • Акатай (1549–1557)
  • Дуст Мохамед (1557–1558)
  • Хаджи Мохамед I (1558–1602)
  • Араб Мохамед I (1602–1623)
  • Исфандияр (1623–1643)
  • Абу ал-Гази I Бахадур (1643–1663)
  • Ануша (1663–1685)
  • Худайдад (1685–1687)
  • Мохамед Ауранг I (1687–1694)
  • Чучанк (1694–1697)
  • Вали (1697–1698)
  • Ишак Ага Шах Нияз (1698–1701)
  • Awrang II (1701–1702)
  • Musa (1702–1712)
  • Yadigar I (1712–1713)
  • Ауранг III (c. 1713 – c. 1714)
  • Хаджи Мохамед II (c. 1714)
  • Шир Гази (1714–1727)
  • Сариг Айгир (1727)
  • Бахадур (1727–1728)
  • Илбрас II (1728–1740)
  • Тахир (1740–1742)
  • Нурали I (1742)
  • Абу Мохамед (1742)
  • Абу ал-Гази II Мохамед (1742–1747)
  • Гаиб (1747–1758)
  • Абдула Кара Бег (1758)
  • Тимур Гази (1758–1764)
  • Тауке (1764–1766)
  • Шах Гази (1766–1768)
  • Абу ал-Гази III (1768–1769)
  • Нурали II (1769)
  • Джахангир (1769–1770)
  • Бьолекей (1770)
  • Аким (първи път, 1770–1771)
  • Абд ал-Азиз (1771)
  • Артук Гази (1772)
  • Абдула (1772)
  • Аким (втори път, 1772 – 1773)
  • Ядигар II (първи път, 1773–1775)
  • Абул Файз (1775–1779)
  • Ядигар II (втори път, 1779–1781)
  • Пулад Гази (1781–1783)
  • Ядигар II (трети път, 1783–1790)
  • Абу ал-Гази IV (1790–1802)
  • Абу ал-Гази V ибн Гаиб (1802–1804)

Кунграти (1804–1920)[редактиране | редактиране на кода]

Исфандияр Джурджи Бахадур около 1911.
  • Илтазар Инак ибн Иуаз Инак Бий (1804–1806)
  • Абу ал-Гази V ибн  Гаиб (1806)
  • Мохамед Рахим Бахадур (1806–1825)
  • Аллах Кули Бахадур (1825–1842)
  • Мохамед Рахим Кули (1842–1846)
  • Абу ал-Гази Мохамед Амин Бахадур (1846–1855)
  • Абдула (1855)
  • Кутлуг Мохамед Мурад Бахадур (1855–1856)
  • Махмуд (1856)
  • Саид Мохамед (1856 – September 1864)
  • Мохамед Рахим Бахадур (10.9.1864 – 9.1910)
  • Исфандияр Джурджи Бахадур (9.1910 – 1.10.1918)
  • Саид Абдула (1.10.1918 – 1.2.1920)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.britannica.com/EBchecked/topic/621041/Uzbek-khanate#ref117856 Uzbek khanate
  2. John Ayde, Indian Frontier Policy.
  3. Ratliff, Walter. Pilgrims On The Silk Road: A Muslim-Christian Encounter in Khiva. Wipf & Stock, 2010. ISBN 978-1-60608-133-4.
  4. After the original flag on display in the museum of Khiva.
  5. Compiled after Y. Bregel, ed. (1999), Firdaws al-iqbal; History of Khorezm.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]