Хигрофит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хигрофити (от гръцки: hygros – „влажен“, phyton – „растение“) са растителни видове, приспособени към местообитания с постоянна висока влажност на въздуха и почвата. Хигрофитите са разпространени във всички природни зони, но са най-многобройни в екваториалните гори и влажните гори в субтропическите и умерените области покрай реки и заблатени територии.

Хигрофитите заемат междинно място между мезофитите (растенията от умерения климатичен пояс, които виреят на умерена влажност) и хидрофитите (водните растения). За разлика от тях, растенията, които са приспособени да виреят в условия на сухост на почвата, се наричат ксерофити.[1]

Родове хигрофити[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Географски терминологичен речник, под редакцията на акад. Тодор Николов и проф. Борис Колев. Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2011, стр. 135