Хинин
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Хинин | |
|---|---|
 Структурна формула на хинина | |
| Имена | |
| По IUPAC | (R)-(6-метоксиквинолин-4-ил)((2S,4S,8R)- 8-винилквиниклидин-2-ил)-метанол |
| SMILES |
|
| StdInChI |
|
| Качества | |
| Формула | C20H24N2O2 |
| Моларна маса | 324.417 g/mol |
| Точка на топене | 177 °C (351 °F) |
|
Данните са при стандартно състояние на материалите (25°C, 100 kPa), освен където е указано другояче. | |
Хининът (C20H24N2O2) е естествено бял кристален алкалоид с горчив вкус и с антипиретично, аналгетично и противовъзпалително действие, използван при лечение на малария. Стереоизомер е на хинидина.
Получаване[редактиране | редактиране на кода]
Изолиран е за пръв път, и е получаван дълго време от кората на хининовото дърво. През 1944 г. е получен синтетично.
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Основната употреба на хинина е като лекарство. При вътрешно приемане има антипиретично, аналгетично и антивъзпалително действие. Известен е с горчивия си вкус. Обикновено се използва под формата на хининов сулфат.
Ключов негов ефект е подтискането на растежа и възпроизводството на маларийния плазмодий – причинител на болестта малария. До 1940-те години той е предпочитано средство за лечението ѝ. Оттогава е изместен от други средства (предимно артемезинини), но продължава да се прилага при критично тежки случаи.
Използва се също при лечението на лупус, нощни крампи и артрит.
В много малки количества влиза в състава на безалкохолни напитки – т.нар. тоник.
