Хинин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хинин
Quinine-2D-skeletal.png
Структурна формула на хинина
Имена
По IUPAC (R)-(6-метоксиквинолин-4-ил)((2S,4S,8R)- 8-винилквиниклидин-2-ил)-метанол
SMILES
StdInChI
Качества
Формула C20H24N2O2
Моларна маса 324.417 g/mol
Точка на топене 177 °C (351 °F)
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25°C, 100 kPa)
,
освен където е указано другояче.

Хининът (C20H24N2O2) е естествено бял кристален алкалоид с горчив вкус и с антипиретично, аналгетично и противовъзпалително действие, използван при лечение на малария. Стереоизомер е на хинидина.

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Изолиран е за пръв път, и е получаван дълго време от кората на хининовото дърво. През 1944 г. е получен синтетично.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Основната употреба на хинина е като лекарство. При вътрешно приемане има антипиретично, аналгетично и антивъзпалително действие. Известен е с горчивия си вкус. Обикновено се използва под формата на хининов сулфат.

Ключов негов ефект е подтискането на растежа и възпроизводството на маларийния плазмодий – причинител на болестта малария. До 1940-те години той е предпочитано средство за лечението ѝ. Оттогава е изместен от други средства (предимно артемезинини), но продължава да се прилага при критично тежки случаи.

Използва се също при лечението на лупус, нощни крампи и артрит.

В много малки количества влиза в състава на безалкохолни напитки – т.нар. тоник.