Хинкмар от Реймс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хинкмар от Реймс
франкски историк
Reims (51) Saint-Rémi Baie 208-2.jpg
Роден
806 г.
Починал
21 декември 882 г. (76 г.)
Научна дейност
Област История
Хинкмар от Реймс в Общомедия
Хинкмар в базиликата Сен-Реми в Реймс

Хинкмар (на латински: Hincmarus Remensis; Incmarus, Ingmarus, на френски: Hincmar, на немски: Hinkmar), * ок. 800/810, † 21 декември или 23 декември 882 в Еперне) е архиепископ на Реймс (845 – 882), църковен политик на Западнофранкското кралство, „публицист“, историограф и църковен правист през епохата на Каролингското възраждане.

Той е от франкски благороднически род, образован е духовно в манастир Сен Дени. Отива през 822 г. в двора на император Лудвиг Благочестиви (814 – 840). Той става привърженик на крал Карл Плешиви (840/843 – 877), най-малкият син на Лудвиг.

Западнофранкският крал прави Хинкмар през април 845 г. архиепископ на Реймс, след свалянето на Ебо.

Хинкмар умира на 21 или 23 декември 882 г. в Éперне по време на бягството му от норманите, които нападат Реймс. Погребан е в манастир Сен-Реми в Реймс.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Релеф на гроба на Хинкмар от 1793.
  • De praedestinatione Dei et libero arbitrio
  • De divorcio Lotharii et Teutbergae
  • Opusculum L V. capitulorum
  • De jure metropolitanorum
  • De ecclesiis et capellis
  • De ordine palatii
  • De regis persona et regio ministerio
  • Instructio ad Ludovicum regem
  • De coercendo et exstirpendo rapta viduarum, puellarum et sanctimonialum
  • De villa Noviliaco

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Hincmari Rhemensis archiepiscopi opera omnia. Juxta editionem Sirmondianam ad prelum revocata, varia accessere monumenta quae suppeditarunt Surii, Pertzii, etc., Jacques Paul Migne. 2 Bände. Paris 1852.
  • Epistolae Karolini aevi (VI) Hincmari archiepiscopi Remensis epistolae (Die Briefe des Erzbischofs Hinkmar von Reims), Teil 1. Herausgegeben von Ernst Perels. Berlin 1939 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat)
  • De ordine palatii, Thomas Groß, Rudolf Schieffer, Monumenta Germaniae Historica, Leges, Fontes iuris Germanici antiqui in usum scholarum separatim editi, Band 3. Hahn, Hannover 1980, ISBN 3-7752-5127-8.
  • De divortio Lotharii regis et Theutberga regina, Letha Böhringer, Monumenta Germaniae Historica, Leges, Concilia, Band 4,1. Hannover 1992, ISBN 3-7752-5327-0.
  • Die Streitschriften Hinkmars von Reims und Hinkmars von Laon. 869 – 871, Rudolf Schieffer, Monumenta Germaniae Historica, Leges, Concilia, Band 4,2. Hahn, Hannover 2003, ISBN 3-7752-5355-6.
  • Collectio de ecclesiis et capellis, Martina Stratmann, Monumenta Germaniae Historica, Leges, Fontes iuris Germanici antiqui in usum scholarum separatim editi, Band 14, Hannover 1990, ISBN 3-7752-5332-7.
  • De cavendis vitiis et virtutibus exercendis, Doris Nachtmann, Monumenta Germaniae Historica, Quellen zur Geistesgeschichte des Mittelalters, Band 16. München 1998, ISBN 3-88612-076-7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Bautz: Hinkmar, Erzbischof von Reims. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 882 – 885.
  • Johannes Heller: Hinkmar. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 12, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 438 – 456.
  • Klaus Vielhaber: Hinkmar. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 184 f
  • Gerhard Schmitz: De presbiteris criminosis. Ein Memorandum Erzbischof Hinkmars von Reims über straffällige Kleriker. (Monumenta Germaniae Historica, Studien und Texte, Band 34). Hahn, Hannover 2004, ISBN 3-7752-5734-9.
  • Olaf Schneider: Erzbischof Hinkmar und die Folgen. Der vierhundertjährige Weg historischer Erinnerungsbilder von Reims nach Trier. Berlin 2010, ISBN 978-3-11-020056-0.
  • Martina Stratmann: Hinkmar von Reims als Verwalter von Bistum und Kirchenprovinz. (Quellen und Forschungen zum Recht im Mittelalter, Band 6). Thorbecke, Sigmaringen 1991, ISBN 3-7995-6086-6.
  • Jean Devisse, Hincmar, archevêque de Reims, 845 – 882, Droz, Genève, 1976, 3 vol. 1579 p. (Compte-rendu par R. Fossier, Bibliothèque de l'école des Chartes, 1977)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]