Хипертиреоидизъм

Хипертиреоидизмът е заболяване на щитовидната жлеза, при което тя произвежда прекомерно количество хормони. Сравнително често срещано състояние, от което страдат предимно жените, най-вече след 60-годишна възраст. Засяга и други органи и функции на тялото, включително сърцето. Нарича се също тиротоксикоза.

Симптоми

Уголемена щитовидна жлеза

Макар че симптомите могат да се различават в зависимост от възрастта, причината и сериозността на заболяването, най-често срещаните са:

• умора;
• усещане за горещина и по-силно изпотяване от обикновено;
• промяна в телесната маса (отслабване или покачване на маса);
• емоционално напрежение, неспокойствие и раздразнителност;
• затруднено преглъщане;
• подуване в предната част на врата (гуша);
• ускорен сърдечен ритъм;
• тремор;
• косопад;
• задух;
• нередовен менструален цикъл при жените, намалено либидо и гинекомастия при мъжете.

Причини

Една от най-честите причини е Базедовата болест, рискът от развитие на която е по-голям при наличието на фамилна обремененост или други автоимунни заболявания.

Хипертиреоидизмът може да бъде причинен и от възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит) вследствие на раждане, вирусни инфекции, медикаменти, както и поради генетична предразположеност.

Хипертиреоидизмът може да се появи и когато в щитовидната жлеза се образуват възли и станат свръхактивни – произвеждат се твърде много тироидни хормони и се стига до хипертиреоидизъм.

Лечение

Заболяването се лекува с медикаменти, които намаляват производството на тиреоидни хормони. Съществува и оперативно лечение, при което се отстранява част от или цялата щитовидна жлеза, както и лечение с радиоактивен йод. Според български учени този вид лечение трябва да се използва само в краен случай.

Всеки вид лечение има предимства и недостатъци. Винаги се съгласува с ендокринолог.