Хиподрум (Константинопол)
| Хиподрумът на Константинопол | |
|---|---|
 Днешен изглед от площада с обелиск на Константин на преден план и Теодосиевата колона вдясно |
|
| Местоположение | |
  Хиподрумът на Константинопол Местоположение в Истанбул |
|
| Страна |
 Турция |
| Град | Истанбул |
| Археология | |
| Вид | Хиподрум |
| Период | Античност-Средновековие |
| Хиподрумът на Константинопол в Общомедия | |
Хиподрумът на Константинопол (на гръцки: Ιππόδρομος της Κωνσταντινούπολης) е античен римски хиподрум, спортно и социално средище на Константинопол, столицата на Византия. Днес това е площад „Султан Ахмет“ (Sultanahmet Meydanı) в Истанбул, на който са запазени само някои елементи от оригиналния Хиподрум.
По време на античността надбягванията с коне и колесници са популярно забавление и хиподрумите са често срещани в градовете в периода на елинизма, древния Рим и Византия. Строителството на Хиподрума е започнато от римския император Септимий Север през 203 г., когато градът се нарича още Византион. Император Константин го разширява и украсява през 325 г. по подобие на Циркус Максимус в Рим. Разположен непосредствено до Големия императорски дворец, той има внушителни размери: 400 метра дължина и 120 метра ширина, с 40 реда седалки за зрителите, които достигали 100 000 души. По време на Римската република състезателите се разделяли на 4 отбора: Сини, Зелени, Червени и Бели, но към 6 век остават само два: Сини и Зелени.[1].
Разгорещените привърженици на съперничещите си отбори често предизвикват размирици. Хиподрумът е мястото, където по времето на Юстиниан I през януари 532 г. започва бунтът Ника, а след неговото жестоко потушаване с 30 000 убити, състезанията биват прекратени[1]. През 1826 г. тук е извършена кървава разправа с разбунтувалите се еничари.
История[редактиране | редактиране на кода]
Започнат от Септимий Север през 203 г. и завършен от Константин през 330 г., той е най-големият в античния свят[2]. При строежа с цел изравняване са издигнати сводове на неравните места и под тях нощем течала вода[3] :с. 16.
По време на Четвъртия кръстоносен поход Константинопол е разграбен и макар че Византия след това е възстановена, градът така и не достига предишното си великолепие. Сто години преди градът да падне в ръцете на османците вече няма надбягвания с колесници и Хиподрумът е в развалини. В една литография от XIV век се вижда, че още стоят изправени колоните на спината, налична е и императорската трибуна, докато стъпалата на амфитеатъра и портиците са отчасти разрушени. Сред грандиозните остатъци са изградени малки къщи[3] :с. 37.
След превземането на Константинопол от османските турци, макар че Константинопол остава столица на Османската империя и Хиподрумът постепенно се разрушава, използван като кариера за строителен материал[2]. Все пак мястото не е застроено и се използва за някои церемонии, като например целодневните празненства по обрязване на синовете на султан Ахмед III. Има османски миниатюри, които изобразяват Хиподрума със запазени седалки и паметници.
Когато през 1529 г. френският пътешественик Ержил посещава Костантинопол, е наскърбен от разрушенията на Хиподрума – по земята са пръснати огромни колони, основите им на една страна, а капителите на друга. Гражданите ги използвали за нарязване на плочи за постилане на бани и на мраморни гюллета за артилерията[3] :с. 38.
Макар че сградите не са запазени, днешният площад Султанахмет до голяма степен следва плана и размерите на изчезналия Хиподрум. Запазени са два обелиска и разрушената Змийска колона.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Константинополският хиподрум подобно на Циркус Максимус и всички хиподруми от гръко-римската античност представлява голямо изравнено пространство, снабдено с амфитеатър за зрителите. Дълъг е около 300 м и широк между 60 и 80 м[3]:с. 17.
Седалките за зрителите, покрити с мрамор, били разположени върху сводове, а не върху насипи, както е било обичайно. Можел да събере 60 000 души и поради това на него се провеждали не само спортни състезания, но и официални церемонии, военни паради, политически демонстрации и публични екзекуции. Централната спина била украсена с множество паметници и статуи, от които днес са запазени само три колони: Теодосиевата, Змийската и обелискът на Константин.
На тясната права страна срещу извития амфитеатър (sphendone) се издигат ложи за висшите сановници, отделенията за старт на колесниците (карцер), конюшните и административни постройки. Там е и императорската трибуна (катизма), издадена напред, няколко етажа над арената и свързана с двореца. Известно е, че императорският дворец е бил истинска крепост, оградена с назъбени стени. Така императорът можел да присъства на състезанията, без да напуска двореца и без да влиза в пряко съприкосновение с народа. На трибуната имало ложа с трон, заобиколена с ложите на висшите сановници. От техните ложи се слизало до издадена тераса, на която стояли имперските гвардейци с техните знамена. Императрицата, за разлика от императора, е наблюдавала състезанията от галериите и прозорците на църквата „Св. Стефан“, построена от император Константин между големия императорски дворец и трибуната[3]:с. 19.
Сред украшенията на спината (според други автори са били отгоре на карцера или над императорската трибуна[3]:с. 29) били и четирите бронзови коня, украсяващи днес катедралата катедралата Сан Марко. Те са част от плячката след превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г.
Функции[редактиране | редактиране на кода]
През византийския период Хиподрумът е център на градския социален и обществен живот. По време на състезанията с колесници се правят големи залагания, като привържениците на различните отбори още по време на Римската република се разделяли на 4 отбора (партии): Сини, Зелени, Червени и Бели. Обичаят се пренася и във Византия, но към 6 век остават само два: Сини (Venetoi, венети) и Зелени (Prasinoi, прасини). Тези сдружения били признати от държавата и имали стройна структура: председател, чиновници, хазна, представители, конюшни, колесници, конезаводи, колесници и артисти, които да забавляват публиката в паузите. Всяка партия имала три отделни части: членове, които плащали членски внос и избирали представители; жокеи, които често олицетворявали самата партия; привърженици сред византийските граждани, които заемали определени места в Хиподрума[3]:с. 10.
На състезателната писта участвали по две колесници (квадриги) от всеки отбор. Съперничеството между сини и зелени се преплита с политически и религиозни съперничества. Състезанията са не само спортни събития, но и един от редките случаи, когато императорът е срещал народа си. Често на Хиподрума се провеждат политически дискусии. Освен това за обикновените византийци това е място на свобода: там имат правото да се събират, акламират, хулят, ругаят. Никой монарх не направил грешката да отмени тези права, но императорите все пак ис запазват правото да назначават водачите на партиите на събиращата се многолюдна публика. В Хиподрума понякога народът издигал призиви за намаление на цените на виното и сланината, друг път диктувал как да бъде кръстен престолонаследникът. Там според Дил[3]:с. 25 „народът… в страшната си многочислена сила се явявал пред свой господар с живата си и променлива южна страст“.
Понякога избухват бунтове, които могат да прераснат в гражданска война. Най-сериозният от тях е въстанието Ника от 532 г., довело до масово насилие и значителни разрушения, при което загиват около 30 000 души[4] и са опожарени много сгради, като втората Света София от времето на Теодосий II. Сегашната (трета) Света София е построена от Юстиниян след въстанието.
Хиподрумът е и място за провеждане на публични екзекуции. През 1111 година богомилският лечител Василий Врач е изгорен на кладата пред многохилядна публика за разпространяването на специфично българското „еретично“ учение на богомилите.
На 15 юни 1826 г. на цариградския площад Ат мегдан (турското име на Хиподрума) се събират около 20 000 еничари и вдигат бунт с настояване решението на султан Махмуд II да създаде редовна армия и да разпусне Еничарския корпус. Великият везир на империята призовава еничарите да се приберат в казармите. След като те отказват да се подчинят, срещу тях са изпратени верни на султана войски, които блокират площада и избиват всички еничари. [5]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Квадрига, украсявала императорската ложа на Хиподрума, днес в Сан Марко (Венеция).
Основата на Теодосиевата колона: Теодосий I награждава победител с лавров венец от императорската ложа на Хиподрума.
Основи на статуи на легендарния състезател Порфириос, Истанбулски археологически музей.
Змийската бронзова колона на преден план и Теодосиевата колона на заден план
Останки от извитата част Sphendone.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Dash, Mike. Smithsonian.com: Blue versus Green: Rocking the Byzantine Empire. // Смитсонов институт, 2 март 2012. Посетен на 25 юни 2015. (на английски)
- ↑ а б Hippodrome | architecture. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 12 август 2021. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з Дил, Шарл и др. Византия. Издателска къща „Херодот“, 1992. Посетен на 12 август 2021.
- ↑ Това число дава Прокопий Кесарийски в „История на Юстиниановите войни“ (Procopius: JUSTINIAN SUPPRESSES THE NIKA REVOLT, 532.)
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, Реформаторска дейност на Махмуд II; стр. 231 – 234. Фабер, Велико Търново; ISBN 954-9541-53-3, 2000.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Byzantium 1200 Хиподрумът, реконструиран изглед
- ((en)) Снимки с обяснения
- ((en)) Emporis – Hippodrome of Constantinople