Хипоконус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хипоконус
lang=bg

Хипоконусът е главна туберкула, намерена на кътниците на горното съзъбие на хоминидите и други живородни бозайници. Намира се на дистална лингвална страна на зъба. Подхожда се вътре в браздите на долното съзъбие и е приспособление за общо раздробяване и смилане на храната, използващо оклузална (дъвкателна) страна на повърхността на зъба, като оклузия и дъвчене. Неговата сила е дължима по дебелината на емайла, която различава от зъбите на видовете хоминиди. Хипоконусът появява независимото напредване на повече от двадесет вида бозайници, живели през ценозоя.[1]

Други туберкули на човек на горните кътници включват параконус, метаконус и протоконус.

Източници[редактиране | редактиране на кода]