Хипстър (съвременна субкултура)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хипстър стил

Хипстър (от англ. - hipster) е жаргон, който дефинира съвременното схващане за субкултура, съставена от индивиди със средна възраст от 17 до 30 години, които често принадлежат към средната класа, различават се с независим начин на мислене, антиконформисти по поведение, деятели на контракултурата, почитатели на съвременното изкуство, почитатели на локалната инди рок музика.[1][2][3][4]

Произход[редактиране | edit source]

Наименованието хипстър се въвежда с развитието на джаза от 1940-те, за да индикира нарастващата сцена и нарече почитателите на музикалния жанр по този начин. За първи път думата хипстър е употребена в кратък справочник "For Characters Who Don't Dig Jive Talk", който бива включен в албума 'Boogie Woogie In Blue' на Хари Гибсън от 1944 г. Текстът, посветен на хипстърите, ги описва като хора, които харесват джаза.[5]

През 1940 г. Джак Керуак описва хипстърите в "По пътя" като авантюристи, които прекосяват Америка на стоп, като използва термина битници. Въпреки предходните етикети, поставени от Керуак и Хари Гибсън, Норман Мейлър дава най-изчерпателното определение на движението в есето си „The White Negro” – американски екзистенциалисти, които предпочитат да скъсат с обществото, за да изживеят императивите на собствената си същност.[5]

Съвременно схващане[редактиране | edit source]

Музикално влияние[редактиране | edit source]

Днес популярната в Европа и Америка хипстър дефиниция е променила нюансите си. Субкултурните представители слушат предимно инди рок - жанр музика, който по своето естество вписва в себе си пост-пънк звучене, ню уейв, фолк, psychedelic, бритпоп и експериментален рок. Инди музикантите се отличават по това, че отказват да записват с четирите гигантски музикални компании (Sony BMG, Warner Music Group, EMI, Universal). Като алтернатива, бандите създават собствени локални лейбъли, като залагат на гаражното и експериментално звучене. По този начин музикантите насърчават творческите си възможности, противопоставяйки се на тенденциозното и комерсиално звучене на останалите рок звезди.

Социално поведение[редактиране | edit source]

Подобно на инди рок музикантите, хипстърите отричат масовото консуматорско общество чрез начина си на обличане. Те предпочитат vintage бутиците и дрехите втора употреба. За предпочитане са тесните унисекс дънки, old school кецовете All Stars, големите очила с плътни рамки и каскетите. Популярни остават асиметричните прически, като преобладаващи са буклите и къдриците. По своето естество хипстърите са несравними лидери в последните културни, модни и музикални тенденции.[6]

Противно на общественото схващане, хипстърите държат на качественото и престижно образование. Масата от тях посещава курсове по визуални изкуства, мода, комуникации или други специалности и науки, които предполагат творчески начин на мислене.[1][2][3][4]

Хипстърите изпъкват с развитото си толерантно светоусещане като отричат расизма. Неслучайно в рамките на хипстър-културата се наблюдават най-голям брой смесени бракове.[1][2][3][4]

Критици и анализатори на движението описват хипстърите като поддръжници на постмодернизма и сюрреализма. Те твърдят, че се превръщат в съвременни концептуалисти, които не се страхуват да бъдат себе си.[1][2][3][4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г The Hipster in the Mirror by Mark Greif - The New York Times - November 12, 2010
  2. а б в г So, Who Is a Hipster? by Marsha Polovets - Mission Local - February 16, 2009
  3. а б в г What was the hipster? by Mark Greif - New York Mag - Oct 24, 2010
  4. а б в г Will The Last Hipster Please Turn Out The Lights? by Zev Borow - New York Mag - May 21, 2005
  5. а б Hipsters by Dan Fletcher - Time - Wednesday, Jul. 29, 2009
  6. The Sad Science of Hipsterism by Jeff Wise - Psychology Today - September 8, 2010