Хирургичен робот да Винчи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Статив с ръцете на робота над операционната маса.

Хирургичен робот да Винчи (на английски: da Vinci Surgical System) е роботизирана хирургична система на фирмата Intuitive Surgical от Калифорния, с която се извършват операции основно в областта на урологията и гинекологията.

Роботът е назован на Леонардо да Винчи. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Хирургическият робот да Винчи е разработен през 80-те години за целите на американската армия с цел да осигури възможността за извършване на хирургични операции при военнополеви условия чрез дистанционно управление. Много скоро намира цивилно приложение. Първоначално е използван за операции на сърцето,[2] след това в урологията. През 2008 г. в САЩ 77% от операциите на простата са извършени от 600 системи Да Винчи. През 2011 г. в САЩ има 1400 операционни робота, а в Германия – 52 броя. През септември 2017 г. в света има 4271 машини, от които 2770 в САЩ, 719 в Европа, 561 в Азия и 221 на други места.[3].

Компоненти[редактиране | редактиране на кода]

Опериращата част на роботизирана система (отляво) и конзолата за управление на хирурга (вдясно)
Пултът на хирурга, Addenbrooke’s Hospital, Кембридж, 2015.

Операционната система се състои от конзола (пулт за управление), при която работи хирургът, и операционен робот с четири ръце. Една от ръцете държи видеокамерата, предаваща изображението на оперирания участък, другите две в реално време възпроизвеждат движенията на хирурга, а четвъртата ръка изпълнява функциите на асистент на хирурга. На конзолата операторът получава една увеличена 3D картина и може да направлява в реално време ръцете на робота и инструментите при петкратно намаляване на разстоянията. Взети са мерки неволните движения като трепване да се изглаждат. Камерната система с 10-кратно увеличение предава и фини структури, като нерви и съдове. Операционният робот не може да бъде програмиран и не изпълнява собствени движения. Малките сменяеми инструменти на края на ръцете на робота са разработени специално за системата и могат да се движат със седем степени на свобода – повече, отколкото може човешката ръка.[4]

Предимства и недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

Предимства за пациента[редактиране | редактиране на кода]

Основно това са предимствата на минимално инвазивната хирургия:

  • Малки външни разрези (обикновено 1,5 до 2 cm)
  • Малка загуба на кръв
  • Бързо заздравяване на раните

Предимства за оператора[редактиране | редактиране на кода]

  • Намаляване на напрежението на тялото, ръцете и главата по време на продължаващата понякога с часове операция.
  • Увеличената картина на органите и инструментите
  • Подчинени и изчистени движения на инструментите

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

  • Големи начални разходи при закупуване
  • Високи производствени разходи
  • Необходимо време за обучение на оператора

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България работят четири робота „Да Винчи“ – два в Плевен и с тях се правят урологични и гинекологични операции, и два в София – в болница „Доверие“ и в „Аджъбадем Сити клиник Токуда болница“[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.intuitivesurgical.com
  2. Minimalinvasive Herzoperationen – der Blick durchs Schlüsselloch Website auf Gesundheit.de
  3. da Vinci Products FAQ. // Intuitive Surgical. Посетен на 11 октомври 2014.
  4. Systemübersicht des Herstellers
  5. Иванка Ватева. Болници се карат кой трябва да се оперира с робот „Да Винчи“. // www.capital.bg. 1 февруари 2018. Посетен на 3 юни 2019.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Da Vinci-Operationssystem“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.