Хирю

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Хирю“
Japanese aircraft carrier Hiryu 1939.jpg
Японски самолетоносач „Хирю“ – 1939 г.
Флаг Naval Ensign of Japan.svg
Клас и тип Самолетоносач
Живот
Заложен 8 юли 1936 г.
Йокосука, Япония
Спуснат на вода 16 ноември 1937 г.
Влиза в строй 5 юли 1939 г.
Изведен от
експлоатация
Потопен на 5 юни 1942 г.
в битката при Мидуей
Характеристика
Тонаж 20 165 тона (пълен товар)
17 300 тона (стандартно)
Дължина 222 m по ватерлинията
(216,9 m – на полетната палуба)
Ширина 22,3 m
Газене 7,74 m
Задвижване

• Парни турбини
• 113 МВ (153 000 к.с.)

• четири витла
Скорост 63,9 км/ч (34,5 възела)
Екипаж 1 103 души
+23 офицера за щаба на Второ авионосно съединение
Въоръжение
Самолети

(1941 г.):
• 57 (+16) вкл.:
• 18 Мицубиши А6М „Зеро“
• 18 Аичи Д3А „Вал“

• 18 Накаджима Б5Н „Кейт“
Други

12 × 127 мм

31 × 25 мм ПВО
„Хирю“ в Общомедия

„Хирю“ (на японски: 飛龍, в буквален превод „летящ дракон“) е самолетоносач от клас „Сорю“ на японския Императорски флот. По време на Втората световна война корабът взима участие в атаката на Пърл Харбър. След като е сериозно повреден при въздушно нападение на 4 юни 1942 г. в битката при Мидуей, „Хирю“ потъва на следващия ден.[1]

Корабът е построен според изискванията на Вашингтонския морски договор, който налага ограничения в тонажа и въоръжението на военноморските сили на големите страни. В резултат на това, „Хирю“ е относително по-малък самолетоносач в сравнение с неговите съвременници по време на Втората световна война, носейки на борда си до 70 самолета. Спрямо Сорю, който е негов кораб-близнак, „Хирю“ е с 4 фута по-широк и е с 2,000 тона по-тежък. [1]. Необичайно надстройката е сложена откъм левия борд – единственият друг авионосец с подобно разположение е Акаги. Двата авионосеца са предвидени за действия в тактическа формация, заедно със самолетоносачи с надстройка откъм десния борд. Това е направено с цел да се подобри структурата на полетите на формацията. Експериментът е ограничен само с тези два кораба.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Военни действия в началото на войната[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 г., под командването на капитан Томео Каку, „Хирю“ е зачислен към Второ авионосно съединение. На 7 декември самолетоносачът влиза в състава на ударното съединение за атаката на Пърл Харбър. От борда му срещу Оаху излита една вълна самолети: 10 бомбардировача Накаджима Б5Н „Кейт“, имащи за цел корабите „Аризона“ и „Калифорния“ (други 8 са насочени срещу „Уест Вирджиния“, „Оклахома“, и „Елена“) и 6 изтребителя Мицубиши А6М „Зеро“, атакуващи военновъздушните бази в Уийлър Фийлд и Барбърс Пойнт.

От 21 до 23 декември „Хирю“ извършва въздушни удари срещу атола Уейк. През януари 1942 г. самолетоносачът участва в битката за Амбон на Молукските острови. На 19 февруари, заедно със Сорю, самолетите на кораба извършват въздушни атаки срещу австралийския град Даруин.

През март 1942 г. „Хирю“ участва в Яванската операция, атакувайки корабите на Съюзниците край Ява и остров Рождество, потопявайки холандския товарен кораб „Poelau Bras“. През април корабът е включен в рейда в Индийския океан, нанасяйки въздушни удари по базите на британския Кралския военноморски флот в Цейлон – Коломбо и Тринкомали. При рейда са потопени крайцерите „Корнуол“ и „Дорсетшър“, самолетоносачът „Хермес“ и ескортиращият го разрушител „Вампайър“.

На 19 април „Хирю“ неуспешно участва в преследването на американските самолетоносачи „Хорнет“ и „Ентърпрайз“, чиито самолети са провели рейда на Дулитъл (първите бомбардировки над Токио).

„Мидуей“[редактиране | редактиране на кода]

„Хирю“ – малко преди да бъде потопен в битката при Мидуей.

През май 1942 г., „Хирю“ отплава на последната си мисия. На борда си има 21 изтребителя „Зеро“, 21 пикиращи бомбардировача Аичи Д3А „Вал“ и 21 торпедоносци „Кейт“. [3] На 4 юни 1942 г. самолетоносачът участва в битката за Мидуей. В 0430ч. от палубата му излитат самолети за удар по Мидуей, където унищожават самолети и инсталации.

След изваждането от строя на другите японски самолетоносачи – „Акаги“, Кага и „Сорю“, „Хирю“ остава единствения авионосец на съединението. Отново са вдигнати две вълни самолети – в 1050 и в 1245ч., които атакуват американския самолетоносач „Йорктаун“ и му нанасят тежки щети с бомби и торпеда. („Йорктаун“ малко по-късно е потопен от японската подводница I-168).[1]

„Хирю“ – под атака на американски бомбардировачи Б-17 „Летяща крепост“ в битката при Мидуей.

Японските разузнавателни самолети откриват и другите американски самолетоносачи и всички останали машини от ударното авионосно съединение кацат на „Хирю“ за презареждане. Но докато се приготвят за ново нападение (третото поред) срещу американците, в 1703ч. корабът попада под атаката на 13 пикиращи бомбардировача „Донтлес“ от самолетоносача „Ентърпрайз“. „Хирю“ е ударен от четири 453,6-килограмови бомби – 3 падат в предната част на полетната палуба, а една – върху или близо до предния елеватор. Експлозиите предизвикват пожари сред наредените на хангарната палуба самолети.

Въпреки, че задвижването на самолетоносача не е засегнато, пожарите не могат да се овладеят. В 2123ч. двигателите спират, а в 0158ч. на кораба избухва голяма експлозия. Малко след това е дадена заповед за напускане на кораба и оцелелите са прибрани от миноносците „Казагумо“ и „Макигумо“. Контраадмирал Тамон Ямагучи и капитан Каку остават на борда. „Хирю“ е потопен в 0510ч. с торпеда от „Макигумо“. Потъва в 0912ч., повличайки 35 души със себе си. (други 350 или приблизително толкова са убити от бомбите, пожарите и експлозиите). 35 са спасени от американския флот и са взети за военнопленници. Контраадмирал Ямагучи настоява да остане на кораба – неговата смърт лишава Япония от един от най-блестящите ѝ морски офицери (Ямагучи е повишен посмъртно в звание вицеадмирал).

„Хирю“ е отписан от флотските регистри на 25 септември 1942 г.

Капитани[редактиране | редактиране на кода]

  • Такацугу Йоджима (главен офицер по снабдяването – 10 август 1938 – 15 декември 1938 г.)
  • Рюзо Такенака (главен офицер по снабдяването) – (15 декември 1938 – 1 април 1939 г.)
  • Рюзо Такенака (1 април – 15 ноември 1939 г.)
  • Ичибей Йококава (15 ноември 1939 – 15 ноември 1940 г.)
  • Шиказо Яно (15 ноември 1940 – 8 септември 1941 г.)
  • Томео Каку (8 септември 1941 – 5 юни 1942 г.) – убит в бой, повишен посмъртно в контраадмирал.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Japanese aircraft carrier Hiryū“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.