Ловешка средновековна крепост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хисаря (Ловеч))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за крепостта в Ловеч. За града в Южна България вижте Хисаря. За други значения вижте Хисар.

Ловешка средновековна крепост
Hisarya - Lovech.jpg
Вътрешността на крепостта
Map of Lovech.png
43.1272° с. ш. 24.7158° и. д.
Местонахождение в Ловеч
Местоположение Ловеч
Тематика Средновековна История
Работно време
Лятно работно време от 9:00ч до 13:00ч / 14:30ч до 18:00ч
(почивни дни: няма)
Зимно работно време от 9:00ч до 12:00ч / 13:00 до 17:00ч.
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Адрес 5500 Ловеч
улица „Мадара“ № 1
Телефон 068/601 – 399 отдел „Работа с публики и комуникации“
Сайт Официален сайт
Фейсбук
rim_lovech1895@abv.bg
Ловешка средновековна крепост в Общомедия

Ловешката средновековна крепост е разположена на хълм, наречен през периода на османското владичество „Хисаря“. Намира се в южната част на град Ловеч. Днес е част от Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.

Началото на създаването на Ловешката средновековна крепост е датирано според археологически данни през IX-X век. Започва своят живот във времето на Първото Българско царство. Разположена е на две естествено защитени тераси. Тогава е построена и крепостната стена. Има главно отбранителни функции и е рядко населена. Тук живее ограничен брой цивилно население, духовенство и главно войска.[1]

В края на ХІІ в. крепостта е превърната в цитадела на средновековния град. Крепостните стени и сгради от ІХ-ХІІ в. продължават да съществуват с известни преустройства. Цитаделата на средновековния град заема площ от около 21 дка. Развръща се по предварителна концепция ново строителство на жилищни, стопански и църковни сгради. Оформени са и три архитектурни комплекса в различни части на града. [2]

През 1187 г. византийският император Исак II Ангел предприема поход срещу провъзгласената Втора българска държава. Провежда обсада на крепостта Ловеч, която е неуспешна. След вземането на заложници византийската армия се изтегля в дн. Южна България. Крепостта е част от отбранителната система на Второто Българско Царство.

В началото на XIV век крепостта е резиденция на деспот Иван Александър, избран за цар на българите през 1331 г.

През времето на османското нашествие многократно се води борба за Ловешката средновековна крепост.

Ловешка средновековна крепост

През 60-е години тук са извършени системни разкопки от археолога Йорданка Чангова. Научните резултати са публикувани през 2006 г. в монографията „Ловеч. Цитаделата на Средновековния град XII-XIV в.“ Живота в местността „Хисаря“ е с начало през енеолита и край в средата на XIX в. XII-XIV век е период на разцвет на Ловешката средновековна крепост. От XVII до втората половина на XIX в. територията и е некропол за тогавашните обитатели. [3]

Днес голяма част от крепостта е реставрирана и е една от забележителностите на съвременен Ловеч и атракция за неговите посетители. В западната ѝ част, където са основите на митрополитска църква, е издигнат огромен метален кръст, виждащ се от почти всички точки на града. От вътрешността ѝ се разкрива красива панорама, обхващаща целия град, а зад нея може да се наблюдава лъкатушещата между хълмовете река Осъм, както и останки от римския път, пресичащ Ловеч в далечното минало.

От края на 2005 г. крепостта, заедно с намиращия се до нея паметник на Васил Левски, е снабдена със специално нощно осветление по подобие на Великотърновската крепост „Царевец“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маринов Х., Ловеч, С., 1989, с.12 – 14
  2. Маринов Х., Ловеч, С., 1989, с.57 – 62
  3. Чангова Й., Ловеч. Цитаделата на Средновековния град XII – XIV в., С., 2006, с. 3 – 5