Хистон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Схематично представяне на съединяването на основните хистони в нуклеозомата.

Хистоните са обширен клас силно алкални протеини, намиращи се в ядрата на еукариотните клетки. Те подреждат ДНК в структурни единици, наричани нуклеозоми.[1][2] Те са главните протеинови съставки на хроматина, действащи като макари, около които се навива ДНК, и играещи роля в регулацията на генната експресия. Без наличието на хистони, развитата ДНК в хромозомите би била много дълга. Например, всяка човешка диплоидна клетка (съдържаща 23 двойки хромозоми) има общо 1,8 метра ДНК.

Хистоните са открити през 1884 г. от Албрехт Косел.[3] Съществуват пет типа хистони: H1/Н5, H2A, H2B, H3 и H4.[4] В хроматина, хистоните съставляват 25 – 40% от сухото тегло.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Youngson, Robert M.. Collins Dictionary of Human Biology. Glasgow, HarperCollins, 2006. ISBN 978-0-00-722134-9.
  2. Cox, Michael, Nelson, David R., Lehninger, Albert L. Lehninger Principles of Biochemistry. San Francisco, W.H. Freeman, 2005. ISBN 978-0-7167-4339-2.
  3. Luck, J. Murray. Histone Chemistry: the Pioneers. // The Nucleohistones. San Francisco, London, and Amsterdam, Holden-Day, Inc, 1965.
  4. Recognition and classification of histones using support vector machine. // Journal of Computational Biology 13 (1). 2006. DOI:10.1089/cmb.2006.13.102. с. 102 – 112.
  5. Биологический энциклопедический словарь. Москва, Сов. энциклопедия, 1986. с. 831.