Хитрино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хитрино
Общи данни
Население 1345 души[1] (15 юни 2020 г.)
1134 души/km²
Землище 1,186 km²
Надм. височина 273±1 m, 332 m
Пощ. код 9780
Тел. код 05341
МПС код Н
ЕКАТТЕ 14516
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   кмет
Хитрино
Нуридин Исмаил
(ДПС)

Хѝтрино е село в Североизточна България, административен център на община Хитрино, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гара на железопътната линия Русе-Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

През Османския период и след Освобождението до 1934 г. името на селишето е Шейтанджик. То се развива като гара на жп линиятя Русе-Варна. През 1909 г. при гара Шейтанджик са усатновени кариери за добив на шейтанджишки камък.[2]

В Хитрино е основана всестранна кооперация „Лудогорие“ през 1949. Машинно-тракторната станция в гара Хитрино е открита съгласно постановление на 23 януари 1955 г. В селото се създава общински пионерски дом „Живко Гергански“ при железопътната гара в селото, в който са включени 31 пионерски дружини. изградени следните кръжоци: етнография с ръководител Димитричка Антова, ракетомоделизъм с ръководител Ганчо Илиев, фотодело с ръководител Христо Видеилиев и художествено слово с ръководител Екатерина Георгиева.


До 1995 г. е гарово селище (Гара Хитрино).[3] Хитрино е населено почти изцяло с местно турско население, като голяма част от него се изселва в Турция по време на т. нар. Голяма екскурзия.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
1934331
1946550
19561028
19651192
19751426
19851354
1992828
2001862
2011720

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 720 100.00
Турци 405 56,25
Българи 270 37,50
Цигани
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 39 5.41

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващата част от жителите на селото са мюсюлмани.[8] В селото има изградена джамия.[9]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Основно училище „Д-р Петър Берон“[редактиране | редактиране на кода]

Първото основно народно училище е създадено на 01.09.1920 г.[10]

Читалище „Пробуда“[редактиране | редактиране на кода]

Народното читалище „Пробуда“ в Хитрино е основано през 1930 г., като управлението му е в състав: председател Панайот Денчев, секретар Кирил Кръстев и членове: Иван Божилов, Йордан Чалъков, Харалан Митев и Георги Арнаудов. Към читалището работят детски куклен театър „Хитрино“, народен хор, танцов състав, театрален колектив, фотокръжок и др. Читалище „Пробуда“ е организирало културните празници „Засмеяло се Хитрино“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Река Каменица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Известник вестник:седмичник с уредник и стопанин Ив. Пройков / бр. 19, 17 юли 1909 / стр.1
  3. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5
  4. Етнодемографски процеси в Североизточна България от Освобождението до началото на 21 век, Надежда Борисова Илиева, Национален институт по геофизика, геодезия и география – БАН, стр. 118.
  5. „Справка за населението на село Хитрино, община Хитрино, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016.
  6. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  8. Problemi na geografiata. Geografski institut, Izd-vo na Bŭlgarskata akademia na naukite, 1990, str. 6.
  9. Националнен публичен регистър на храмовете в Република България.
  10. guide-bulgaria.com
  11. Близкото и далечното, автор: Марта Пейчева, сп. За хората, юли 2012 г., Брой 14, Година VII Архив на оригинала от 2016-12-20 в Wayback Machine..
  12. Информационна агенция „Черно море“. Увеселителните влакове Русе – Варна. Непознатата история: По следите на една реклама, 16 февруари 2016 г.
  13. Поне 5-има загинали и 25 ранени в Хитрино, пометени са сгради
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България