Хитрино
| Хитрино | |
  Хитрино  Хитрино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 707 души[1] (31 декември 2024 г.) 596 души/km² |
| Землище | 1,186 km² |
| Надм. височина | 273 m |
| Пощ. код | 9780 |
| Тел. код | 05341 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 14516 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Хитрино Нуридин Исмаил (ДПС; 2003) |
Хѝтрино е село в Североизточна България, административен център на община Хитрино, област Шумен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Гара на железопътната линия Русе – Варна.
История
[редактиране | редактиране на кода]През Османския период и след Освобождението до 1934 г. името на селището е Шейтанджик. То се развива като гара на жп линията Русе – Варна. През 1909 г. при гара Шейтанджик са установени кариери за добив на шейтанджишки камък.[2]
В Хитрино е основана всестранна кооперация „Лудогорие“ през 1949. Машинно-тракторната станция в гара Хитрино е открита съгласно постановление на 23 януари 1955 г. В селото се създава общински пионерски дом „Живко Гергански“ при железопътната гара в селото, в който са включени 31 пионерски дружини. изградени следните кръжоци: етнография с ръководител Димитричка Антова, ракетомоделизъм с ръководител Ганчо Илиев, фотодело с ръководител Христо Видеилиев и художествено слово с ръководител Екатерина Георгиева.
До 1995 г. е гарово селище (Гара Хитрино).[3] Хитрино е населено почти изцяло с местно турско население, като голяма част от него се изселва в Турция по време на т. нар. Голяма екскурзия.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 720 | 100.00 |
| Турци | 405 | 56,25 |
| Българи | 270 | 37,50 |
| Цигани | – | – |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Неотговорили | 39 | 5.41 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Преобладаващата част от жителите на селото са мюсюлмани.[8] В селото има изградена джамия.[9]
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Основно училище „Д-р Петър Берон“
[редактиране | редактиране на кода]Първото основно народно училище е създадено на 01.09.1920 г.[10]
Читалище „Пробуда“
[редактиране | редактиране на кода]Народното читалище „Пробуда“ в Хитрино е основано през 1930 г., като управлението му е в състав: председател Панайот Денчев, секретар Кирил Кръстев и членове: Иван Божилов, Йордан Чалъков, Харалан Митев и Георги Арнаудов. Към читалището работят детски куклен театър „Хитрино“, народен хор, танцов състав, театрален колектив, фотокръжок и др. Читалище „Пробуда“ е организирало културните празници „Засмеяло се Хитрино“.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Река Каменица.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали
- Георги Донев (1884 – 1948), български драматичен артист и режисьор
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Първата железопътна катастрофа на територията днешна България се случва през май 1867 г. при гара Шейтанджик, днешно Хитрино, тогава в Османската империя.[11] От товарен влак се откачва последният вагон и се блъска в пътнически влак, който тъкмо е потеглил. За щастие няма пострадали хора, но са нанесени материални щети.[12]
- На 10 декември 2016 г., в 5:37 ч. на жп гара Хитрино дерайлира част от товарен влак на превозвача „Булмаркет“, 22 цистерни с пропилен и 4 цистерни с пропан-бутан. В последвалите експлозия и пожар загиват 7 души, ранени са 29, а над 20 къщи и постройки са разрушени.[13] 12 декември е обявен за ден на национален траур в България.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Известник вестник:седмичник с уредник и стопанин Ив. Пройков / бр. 19, 17 юли 1909 / стр.1
- ↑ „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5
- ↑ Етнодемографски процеси в Североизточна България от Освобождението до началото на 21 век, Надежда Борисова Илиева, Национален институт по геофизика, геодезия и география – БАН, стр. 118.
- ↑ „Справка за населението на село Хитрино, община Хитрино, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 17 юни 2022. Посетен на 14 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
- ↑ Problemi na geografiata. Geografski institut, Izd-vo na Bŭlgarskata akademia na naukite, 1990, str. 6.
- ↑ Национален публичен регистър на храмовете в Република България.
- ↑ guide-bulgaria.com
- ↑ Близкото и далечното, автор: Марта Пейчева, сп. За хората, юли 2012 г., Брой 14, Година VII Архив на оригинала от 2016-12-20 в Wayback Machine..
- ↑ Информационна агенция „Черно море“. Увеселителните влакове Русе – Варна. Непознатата история: По следите на една реклама, 16 февруари 2016 г.
- ↑ Поне 5-има загинали и 25 ранени в Хитрино, пометени са сгради
| |||||||
