Хладнокръвно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хладнокръвно
In cold blood
Автор Труман Капоти
Първо издание януари 1966 г.
САЩ
Оригинален език английски
Жанр документален роман

Издателство в БГ ИК „Колибри“

„Хладнокървно“ е документален роман на американския писател Труман Капоти, публикуван за първи път през 1966 година.[1] На български език книгата излиза само две години по-късно,[2] което е необичайно за тогавашната издателска практика.

История[редактиране | редактиране на кода]

В книгата се разказва за бруталното четворно убийство на семейство Клътър, което се случва през 1959 година в малкото, провинциално градче Холкъм, щат Канзас.

Случаят добива голяма популярност в САЩ, а извършителите още не са заловени, когато Капоти прочита статия във вестника и решава, че ще напише роман за престъплението. Той заминава за Канзас, придружаван от своята приятелка от детинство – писателката Харпър Ли. Двамата разговарят и интервюират всички местни жители, както и разследващите полицаи, като събират хиляди страници с бележки и показания.

Убийците Ричард „Дик“ Хикок и Пери Смит са заловени шест седмици след убийството и по-късно са осъдени на смърт и екзекутирани чрез обесване в щата Канзас. Преди това Труман Капоти успява да проведе множество разговори с тях. Работи по книгата си цели шест години, а американската публика очаква романа с нетърпение. Когато най-накрая е публикуван, той предизвиква фурор. Интересът към събитията и успехът на книгата довеждат до констатиране на дребни фактически несъответствия, които трайно остават като повод за критически забележки.[3]

Хладнокръвно е считан за образец в жанра „документален роман“ и е един от класическите примери за новата журналистика. Счита се и за основополагащ в нов жанр True crime ("истинско криминале"). Капоти изпъква със своя динамичен и красив стил, изпълнен с изключителни детайли, както и тройният наратив, който проследява живота на жертвите, убийците и общността на град Холкъм след трагедията. Писателят е обърнал специално внимание върху предисторията и психологията на Ричард Хикок и Пери Смит, както и комплексните и променящи се отношения, които двамата имат по време на престъплението и след него.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Хърбърт Клътър е бил богат и преуспяващ фермер в Холкъм, Канзас. Уважаван от своите съграждани, той е бил изтъкнат член на местната църква и районното сдружение на фермерите. Той е от скромен произход и е постигнал всичко сам, винаги щедър и благосклонен към хората, които работят за него. Но като заклет въздържател, единственото което заклеймява в останалите, е консумирането на алкохол. Хърбърт Клътър е имал четири деца. По-големите му дъщери Евиана и Бевърли са се омъжили и живеят в други градове. Във фермата Клътър са останали 15-годишният му син Кениън и 16-годишната му дъщеря Нанси.

Нанси е била най-голямата любимка на общността в Холкъм. Модел за подражание за всички млади момичета в града. Блестяща ученичка, активна участничка в различни дейности на училището и домакиня за пример. Самата ѝ преподавателка по домакинство е казала за нея: „Нанси Клътър винаги бърза, но винаги има време. И това е едно от определенията за истинска дама“[1].

Съпругата на Хърбърт-Бони Клътър, членка на местния клуб по градинарство, е била деликатна и скромна жена, която никой не е познавал напълно, защото след раждането на четирите си деца, тя изпада в клинична депресия и предпочита да бъде уединена в стаята си. Нейното здравословно състояние не е потвърдено категорично от останалите живи членове на семейството.

Клътърови нямат врагове. Радват се на добро име и одобрение, така че когато в нощта на 14 срещу 15 ноември 1959 година, четиримата са безмилостно избити с пушка в собствения им дом, чиито врати никога не са се заключвали, хората в Холкъм изпадат в шок и параноя, че щом това се е случило на толкова добро и миролюбиво семейство, никой не е застрахован от такава трагедия.

Идеята да се обере фермата Клътър, се заражда у Ричард Юджийн „Дик“ Хикок, който дели килия с Флойд Уелс, бивш работник във фермата, който има смътни спомени за голям сейф в кабинета на Хърбърт Клътър. След излизането си, Хикок решава да направи този удар и за помощ се свързва с друг свой бивш съкилийник – Пери Смит. Самият Капоти споделя, че Хикок е смятал планът си за сигурен, за „перфектният удар“. Информацията на Флойд Уелс обаче, се оказва грешна, тъй като Хърбърт Клътър никога не държи пари кеш в себе си и плаща само с чекове.

След като са пропътували с кола целия щат Канзас, Хикок и Смит стигат фермата в нощта на 14 номеври 1959 година. Те изчакват семейството да заспи, влизат и претърсват къщата, след което откриват, че там няма никакви пари. Въпреки този провал, те са решени да не оставят свидетели и след като спорят помежду си какво да правят, Смит взима нещата в свои ръце. Той прерязва гърлото на Хърбърт Клътър и след това го застрелва с един куршум в главата. Капоти е предал думите му така: „Не исках да наранявам този човек. Беше много приятен джентълмен, говореше тихо. Точно това си мислех до момента, в който му прерязах гърлото.[1] Кениън, Нанси и Бони Клътър също са убити с по един изстрел от пушка в главата. Хикок и Смит си тръгват от къщата с едно портативно радио, бинокъл и по-малко от петдесет долара.

Край на разкриващата сюжета част.

Арест и присъда[редактиране | редактиране на кода]

След шест седмично криене из САЩ и Мексико, Хикок и Смит са заловени от полицията в Лас Вегас на 30 декември 1959 година. В първоначалните си признания, Пери Смит твърди, че Хикок е застрелял Бони и Нанси Клътър, но след това не подписва официално тези показания и поема вината за всички четири убийства. Като мотивация за своето решение, той изтъква, че му е жал за майката на Ричард Хикок, която била добра жена. Ричард Хикок още от самото начало на признанията си, поддържа теорията, че единствено Смит е извършил убийствата.

Пери Смит има изключително тежко детство. Майка му е чистокръвна индианка от племето чероки, която след развода с бащата на Пери, който я малтретира, взима четирите си деца при себе си. Тя е алкохоличка, която умира, задавяйки се в собственото си повръщано. Докато са още в двайсетте си години братът и една от сестрите на Пери се самоубиват. Смит живее известно време с баща си. По-късно психопрофилът ще определи Пери Смит като страдащ от шизофрения и предразположен към агресия от ранна детска възраст.

Процесът срещу двамата се провежда в Гардън Сити, Канзас от 22 до 29 март 1960 година. Двамата пледират временна невменяемост, но след обстойни лекарски прегледи е доказано, че те са били напълно съзнателни в действията си. На съдебните заседатели са нужни само 45 минути, за да вземат решение и да ги осъдят на смърт.

След като 5 години чакат изпълнението на смъртната си присъда в затвора Лансинг, Канзас, на 14 април 1965 година, двамата са екзекутирани чрез обесване. Хикок е бил екзекутиран първи и след като е висял на въжето 20 минути е бил обявен за мъртъв в 12:41 след полунощ. Смъртта на Смит настъпва в 1:19 часа.

Хикок и Смит са заподозрени в масовото убийство на семейство Уокър, подозрение, което се споменава и в романа Хладнокръвно, но досега не е доказана пряка връзка между тях и престъплението.

Филмови адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Първата екранизация на романа „Хладнокръвно“ е от 1967 година [4]. Режисьор и сценарист е Ричард Брукс, с участието на Робърт Блейк, Скот Уилсън и Джон Форсайт. Интересното е, че в него вземат участие Сади Труит и Мъртъл Клер, реални жителки на Холкъм, Канзас, познавали семейство Клътър.

През 1996 година излиза мини-сериалът „Хладнокръвно“[5] с участието на Антъни Едуардс, Ерик Робъртс и Сам Нийл.

Факт, известен на обществеността, е че писателят Труман Капоти се сближава изключително много с Пери Смит. Това вдъхновява създаването на филма „Infamous“ (на български „Скандално“) от 2006 година[6], с участието на Тоби Джоунс, Даниел Крейг и Сандра Бълок.

В разговорите с Капоти, Смит постепенно става изключително откровен за себе си, членовете на своето семейство и трудностите, през които е преминал. Капоти е впечатлен, че този хладнокръвен убиец притежава разностранни таланти, нежна чувствителност, на моменти дори детска наивност. Враждебната среда и негативното отношение на другите са го превърнали в човек, който едновременно има изключително наранено его, но и много висока оценка за себе си, смятайки се за повече от останалите. Тази необикновена комбинация прави Пери Смит много интригуващ за Капоти, чието съчувствие и разбиране към затворника граничат с любовна привързаност, която притеснява близките на писателя.

Самият Труман Капоти никога не е признавал, че отношенията му с Пери са били нещо повече от платонично приятелство. В книгата няма дори и намек за такова нещо. Но режисьорът и сценарист на Infamous – Дъглас МакГрат е извел взаимоотношенията до ръба на публичните съмнения, а и отвъд тях.

В ролята на затворника Пери се превъплъщава Даниел Крейг, а Капоти е изигран от английския актьор Тоби Джоунс, който прави забележителна трансформация и променя гласа си до неузнаваемост. Във филма Капоти е представен като една светска, безгрижна, клюкарстваща персона, която решава да се възползва от статията за убийствата във вестника, за да напише история, за която хората да говорят. Суетата е и маска, и защитен механизъм за писателя, защото когато идва време да остави всички свои пози, за да спечели доверието на Пери Смит се разбира че Труман Капоти далеч не е безгрижен. Неговите лични сътресения на изоставено дете са го превърнали в остроумен и безпардонен. Това понякога му помага да се харесва на хората. Освен армията от нюйорски сноби, Труман успява да спечели благоразположението на различни семейства в Холкъм, Канзас. Писателят е чудесен слушател, увлекателен разказвач на истории, познава всички известни личности на онова време – от Хъмфри Богарт и Франк Синатра до Мерилин Монро. С пикантни истории от техния личен живот, той става желана компания навсякъде.

Уменията му едновременно да се отличава, но и да се вписва в тълпата като един изследовател на човешката природа, не му помагат при сблъсъка с Пери Смит, който всеки ден е в различни крайни състояние – нежност и откровеност или гняв и раздразнителност.

Въпреки това двамата успяват да достигнат един етап на комуникация, в който са напълно себе си, без преструвки.

Филмът показва високата цена, която Труман Капоти плаща за успеха на своя роман Хладнокръвно. Той трябва да чака 6 години, за да се изпълни смъртната присъда и да има достоверен край на книгата си. Но това чакане е мъчително, развива още по-голяма привързаност помежду им, а смъртта на Пери опостушава Капоти и той не написва нищо значително до края на живота си.

Тези противоречиви отношения са акцент и в последната екранизация по романа – Капоти [7] от 2005 година, която носи награда Оскар за главна мъжка роля на актьора Филип Сиймур Хофман. В тази филмова адаптация интензитетът между Капоти и Смит се загатва и предполага, но без да се стига до реална интимност. Показано е онова измерение на човешката близост, където просто намираш в един човек приятел, опора, надежда, изповедник, някой, който няма да избърза да те осъди. Дълбочината на емоциите може да се предположи единствено по реакциите на Капоти, как му се отразява и го променя цялата ситуация, писането на книгата и доколко му е възможно да бъде пълноценна част от предишния си бляскав живот.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „Хладнокръвно“ – Труман Капоти, ИК „Колибри“
  2. Къпоути Т., Хладнокръвно: Достоверен разказ за 4 убийства и последиците им. София: Народна младеж, 1968
  3. Helliker K., "Capote Classic 'In Cold Blood' Tainted by Long-Lost Files". The Wall Street Journal, February 8, 2013.
  4. ((en))  In Cold Blood (1967). // imdb.com. Посетен на 12 юни 2017.
  5. ((en))  In Cold Blood (TV Mini-series 1996-). // imdb.com. Посетен на 12 юни 2017.
  6. ((en))  Infamous (2006). // imdb.com. Посетен на 12 юни 2017.
  7. ((en))  Capote. // imdb.com. Посетен на 12 юни 2017.