Хлор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хлор
Хлор – светъл жълто-зелен газ
Светъл жълто-зелен газ
Спектрални линии на хлор
СяраХлорАргон
F

Cl

Br
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Хлор, Cl, 17
Група, период, блок 173p
Химическа серия халоген
Електронна конфигурация [Ne] 3s2 3p5
e- на енергийно ниво 2, 8, 7
CAS номер 7782-50-5
Свойства на атома
Атомна маса 35,45 u
Ковалентен радиус 102 pm
Радиус на ван дер Ваалс 175 pm
Степен на окисление 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1
Оксид Cl2O7, Cl2O5 (силно киселинни)
Cl2O3, Cl2O (слабо киселинни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
3,16
Йонизационна енергия I: 1251,2 kJ/mol
II: 2298 kJ/mol
III: 3822 kJ/mol
IV: 5158,6 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние газ
Кристална структура ромбична
Плътност 3,2 kg/m3
Температура на топене 171,6 K (-101,4 °C)
Температура на кипене 239,11 K (-33,89 °C)
Критична точка 416,9 K;
7,991×106 Pa
Специф. топлина на топене 6,406 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 20,41 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 128 139 153 170 197 239
Скорост на звука 206 m/s при 0 °C
Специф. ел. съпротивление >106 Ω.mm2/m
Топлопроводимост 8,9×10-3 W/(m·K)
Магнетизъм диамагнитен[1]
История
Наименован от гръцкото χλωρος – „зелен“
Откритие Карл Вилхелм Шееле (1774 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
35Cl 76 % стабилен
36Cl радио 3,01×105 г. β- 36Ar
ε 36S
37Cl 24 % стабилен

Хлорът (от гръцкото χλωρος„зелен“) е химичен елемент (неметал) от групата на халогените, който при нормални условия е под формата на газ със зеленикаво-жълт цвят и силно дразнеща миризма. Подобни на него елементи са F (флуор), I (йод), Br (бром) и At (астат). Поредният му номер е 17 и има атомна маса 35,453.

Хлорът се свързва директно с множество елементи, което е една от причините да не съществува в природата в чист вид. Някои от съединенията му (най-вече готварската сол) са изключително важни за живите същества. Хлорът и неговите съединения биват използвани при обеззаразяването на питейната вода. Хлорът е силно отровен – поразява дихателните пътища и предизвиква възпалението им, а при високи концентрации причинява и смърт.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хлорът е изолиран в чист вид и описан за пръв път през 1774 г. от Карл Вилхелм Шееле, който се счита за негов откривател. Името му е дадено през 1807 г. от Хъмфри Дейви, който го определил като отделен елемент. Той е и първият газ, който бива втечнен в лабораторни условия. Това прави Майкъл Фарадей.

На 22 април 1915 г. е използван за първи път като бойно отровно вещество, през Първата Световна война. Край белгийското градче Ипър немците отворили 6000 метални балона, пълни с хлор. За минути се образувал огромен жълто-зелен облак, тежащ 180 тона, който бавно се придвижвал към позициите на френските войници. Смъртоносният газ проникнал във всички укрития. Хлорът поразил 15 000 души, 5000 от които загинали на място. Това била и първата химическа атака, която показала ефикасността и ужасяващите резултати от бойните отровни вещества.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Цвят зеленикаво-жълт
Агрегатно състояние газ
Миризма силно дразнеща и задушлива
Температура на топене -102,4 °C
Температура на кипене -34 °C
Разтворимост във вода добра разтворимост, получава се хлорна вода
Плътност 3.2 g/L
Електроотрицателност 2,83
Кондензация лесно се втечнява при високо налягане (600 kPa)

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Хлорът е силно активен неметал. Той взаимодейства с множество вещества. Проявява променлива валентност – от първа до седма. От халогенните елементи хлорът е втори по активност след флуора. При обикновена температура не реагира само с азота, кислорода, флуора, въглерода и благородните газове. Всички реакции с останалите елементи протичат, но не така бурно, както при флуора.

Взаимодействие с прости вещества[редактиране | редактиране на кода]

Cl2 + H2 → 2HCl

При взаимодействието се образува хлороводород (водороден хлорид), който, разтворен във вода, представлява солна киселина.

  • Хлорът не взаимодейства пряко с кислород. Той образува оксиди, но по косвен път.
3Cl2 + 2Fe → 2FeCl3

При поръсването на загрени железни стърготини в цилиндър, пълен с хлор, се наблюдава бурна реакция, при която стърготините изгарят. Получава се жълто-кафяв дим от солта железен трихлорид (FeCl3). Поради зрелищността на тази реакция, тя е наречена „огнен дъжд“.

2Na + Cl2 → 2NaCl

При взаимодействието се получава натриев хлорид, който има йонно-кристален строеж.

Mg + Cl2 → MgCl2

При взаимодействието се получава магнезиев дихлорид.

3Cl2 + 2P → 2PCl3

Ако пуснем прах от сух червен фосфор в цилиндър, пълен с хлор, фосфорът се запалва. Цилиндърът се изпълва с бял дим от фосфорен трихлорид, който е силно отровен.

Взаимодействие с химични съединения[редактиране | редактиране на кода]

  • Взаимодействие с вода (H2O):
Cl2 + H2O → HCl + HClO

При взаимодействието се образува солна киселина и хипохлориста киселина. Под въздействието на слънчевата светлина хипохлористата киселина се разлага, като се получават солна киселина и атомен кислород – HClO → HCl + O. Атомният кислород е много активен. Той разрушава багрилата и убива микроорганизмите. Ето защо и хлорната вода действа избелващо и дезинфекционно.

  • Взаимодействие с основи:
Cl2 + 2NaOH → NaCl + NaClO + H2O

Получава се натриев хлорид, натриев хипохлорит и вода. Натриевият хипохлорит също се разлага под действието на слънчевата светлина, при което отново се получава силно активният атомен кислород. Натриевият хипохлорит представлява всекидневно използваната белина.

Cl2 + 2KOH → KCl + KClO + H2O

Опасният хлор[редактиране | редактиране на кода]

Хлорът е силно отровно вещество. Под формата на газ той може да бъде вдишан и да реагира с влагата от белите дробове и дори при малко количество той ги поразява, предизвиквайки редица неприятни ефекти като кашляне, кихане и давене. При подобен случай най-силно противодействащо вещество е сместа от спирт и амоняк, която трябва да се вдиша. Тя противодейства на хлора и успокоява пострадалия. Също важно е и да изведете пострадалия на чист въздух.

Препаратите за растителна защита и др., получавани от хлора, са много ефикасни. Те трябва да се използват разумно, за да не замърсят почвата, въздуха и водата.

Фреоните са частици, използвани в дезодоранти и парфюми. Някои от тях са хлорни съединения. Смята се, че молекулата на фреоните се разлага под действието на слънчевите лъчи и атомният хлор, който се отделя, взаимодейства с озона (O3) от озоновия слой като това е една от причините за разрушаването му.

Употреба, разпространение и получаване[редактиране | редактиране на кода]

Голямата химическа активност на хлора определя неговото голямо приложение. Чрез него се получава солна киселина, пластмаси, лекарства и препарати за растителна защита. Широко приложение намират и синтетичните хлорокаучуци. Хлорни органични съединения се добавят към боите, лаковете и смазките. В хладилната техника както и за пълнене на метални средства под налягане (дезодоранти, парфюми и др.) се използват вещества наречени фреони, част от които са също хлорни съединения.

Поради голямата си химическа активност хлорът не се среща в свободно състояние в природата. Най-разпространени съединения са натриевият хлорид (морска сол, която се намира в големи количества в Световния океан), магнезиев дихлорид и калиев хлорид. Съединения на хлора има в човешкия организъм – в кръвната плазма, в стомашния сок, в потта.

Широката употреба на хлора налага той да се произвежда в големи количества. В промишлеността хлорът се произвежда от стопилка или разтвор на натриев хлорид, през които се пропуска постоянен електричен ток. В лабораторни условия може да се получи при взаимодействие на манганов диоксид MnO2 и солна киселина HCl или KMnO4:

4HCl + MnO2 → MnCl2 + 2H2O + Cl2

16HCl + 2KMnO4 → 2MnCl2 + 2KCl + 8H2O + 5Cl2

Реакциите са силно екзотермични, затова опитът се провежда при внимателно капене на солната киселина върху окислителя.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5.
  • Химия за 7. клас, Просвета
  • Химия на елементите и техните съединения, Елена Киркова

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]