Хлороформ

Хлороформ (наричан още и трихлорметан или метилтрихлорид) е химическо съединение, което има химична формула CHCl₃. При нормални условия е безцветна летлива течност със сладък вкус. Практически е неразтворим във вода. Хлороформът е вреден за здравето. Ако се вдишва или поглъща дълго време, има опасност да се причинят сериозни здравословни проблеми. Вреден е за поглъщане.

Хлороформът е получен за първи път през 1831 г. в качеството му на разтворител на каучука независимо един от друг от Самуел Гутри (Samuel Guthry), след това от Либих (Justus von Liebig) и Суберейн (Eugene Soubeiran).

Формулата на хлороформа е установена от френския химик Дюма (Dumas). Той измислил през 1834 г. и названието хлороформ.

През 1847 г. акушерът Джеймс Симпсън за първи път използва хлороформа за обща упойка по време на раждане.

Вижте също

• Флуороформ
• Бромоформ
• Йодоформ

Хлороформ за съня

Имаше периоди в историята, когато хлороформа за сън и като упойка са били доста често срещани, но в наши дни това потенциално опасно вещество се използва за промишлени цели, вместо за употреба на лекарствени продукти. Много малко вероятно е да си го закупите по легален и законен начин. Хлороформа е известен от филмите, където злодеите упояват жертвите си с кърпа напоена с него. Това представяне на хлороформа е популярно в медиите, но в действителност това вещество е помагало на родилките и при други болезнени медицински процедури.

ХлороформЪТ действа като агент, който забавя централната нервна система. Това означава, че хората, изложени на правилните количества хлороформ са били в състояние да спят по време на медицински процедури, или поне да чувстват много по-малко болка. Подобно на всяко друго подобно вещество, обаче бързо стана ясно, че той има реален потенциал за злоупотреба. Ако това вещество не е взето в рамките на безопасните количества, човек може да опита дългосрочните негативни ефекти или даже да умре. ХлороформЪТ не се разглежда днес като безопасно или приемливо използване за сън.

Хлороформ със сигурност е ефективен като начин да се приспи, но той идва с потенциалните странични ефекти, дори когато се използва в разумни дози:

• Главоболие
• Гадене
• Виене на свят

Когато хлороформ се използва в дози, надвишаващи разумните количества, тогава потенциалните странични ефекти стават по-тежки. Бъбречни проблеми, проблеми с черния дроб и физически дефекти в поколението са само няколко от сериозни странични ефекти, тествани с животни в лабораторни експерименти. ХлороформЪТ също е доказано, че може да стане пристрастяване вещество. В миналото, когато употребата на хлороформ е преобладаваща, някои от пациентите са развили сериозни зависимост от това вещество.

Той не може да се закупи свободно от аптеките, защото е по надзора на правителствени регулации. Лице, което използва хлороформ за сън, вероятно го е придобило по незаконен начин. Единственият начин за получаване на хлороформ, е да го получите за академични причини - като научно изследване или за промишлена употреба с лиценз.

Хлороформът се абсорбира от белите дробове, стомашно-чревния тракт и кожата. Приблизително 60 - 80% от инхалирания хлороформ се абсорбира. След като се абсорбира, хлороформ се разпределя в целия организъм. Установени са високи концентрации на вдишан или погълнат хлороформ в мастната тъкан, мозъка, черния дроб, бъбреците, надбъбречните жлези и кръвта. Хлороформът се метаболизира по оксидативни или редукционни цитохром P450 зависими пътища. Предполага се, че метаболизмът на хлороформ се случва основно по окислителен път. В присъствието на кислород (окислителен път) хлороформът претърпява окислително дехлориниране, за да се образува трихлорметанол, от който след това се получава фосген. След хидролиза на фосгена се образува солна киселина и основният метаболит въглероден диоксид. Фосгенът също може да реагира с клетъчни макромолекули (например ензими, протеини или фосфолипиди), което води до образуването на ковалентни адукти. Те могат да попречат на молекулната функция, което може да доведе до загуба на клетъчната функция и клетъчна смърт. При липса на кислород (редукционен път) основният метаболит е дихлорметил - свободен радикал, който е изключително реактивен и образува ковалентни адукти с микрозомални ензими и фосфолипидите. Това може да доведе до загуба на дейността на микрозомалните ензими и до липидна пероксидация. Почти всички тъкани са в състояние да метаболизират хлороформ, като най-високите нива на метаболизъм са в черния дроб, бъбреците и носната лигавица. Хлороформът се отделя основно чрез белите дробове непроменен или под формата на метаболита въглероден диоксид. Хлороформът води до прогресивно увреждане на централната нервна система. Остра експозиция на хлороформ може да предизвика системни ефекти като възбуда, гадене, повръщане, последвано от замайване, атаксия и сънливост. Хлороформът може да причини хипотония. Излагане на високи концентрации може да причини гърчове, кома и смърт поради респираторна недостатъчност или сърдечна аритмия. Забавени последици от експозиция на хлороформ включват бъбречно и чернодробно увреждане (до 48 часа след експозиция). Симптомите включват отпадналост, гадене, повръщане, жълтеница, кома и в някои случаи до смърт. Некроза на черния дроб може да се появи в резултат на повишените концентрации на серумния билирубин и трансаминази. Бъбречна тубулна некроза и бъбречна дисфункция (анурия, протеинурия и уремия) са установени при индивиди, които са били изложени на инхалация на хлороформ. Както вдишването, така и поглъщането на хлороформ могат да доведат до тежка остра токсичност, чиито симптоми са описани по-горе. Други реакции, установени след инхалация на хлороформ, включват хипотермия, потискане на подвижността на стомашно-чревния тракт, дихателна ацидоза, хипергликемия, кетоацидоза и увеличаване на броя на левкоцитите. Локалните ефекти след вдишване на хлороформ включват задух и дразнене на носа и гърлото, а при поглъщане - усещане за парене на устата и гърлото. Установява се при поглъщане на хлороформ и гастроинтестинално дразнене с коремна болка, гадене, повръщане, диария. След остра дермална експозиция на хлороформ локалните ефекти могат да включват дразнене и зачервяване, особено чувствителни области са като клепачите и врата. Продължителен контакт с кожата може да доведе до системна токсичност, дерматит и изгаряния. Остра очна експозиция на парите на хлороформ може да предизвика усещане за парене, а излагането на хлороформна течност причинява пареща болка, сълзене, зачервяване и дразнене на конюнктивата. Обикновено възстановяването е бързо - в рамките на 1-3 дни. Основните ефекти на хронично излагане чрез вдишване или поглъщане на хлороформ са хепатотоксичност и токсичност за централната нервна система. Увреждането на черния дроб може да се характеризира с токсичен хепатит, хепатомегалия, жълтеница. Други токсични ефекти на хроничната експозиция са стомашно-чревен дистрес, гадене и повръщане без повишена температура, често уриниране. Последиците, засягащи нервната система, включват: депресия, липса на концентрация, раздразнителност; по-рядко - налудничави мисли, халюцинации, психотични епизоди и гърчове. Хлороформът е вероятен канцероген след продължително излагане. Хлороформът няма никакви значими мутагенни свойства. Няма налични данни за генотоксични ефекти и увреждане на репродуктивната способност в резултат на излагане на хлороформ.