Хлорпромазин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хлорпромазинът (Chlorpromazine) е антипсихотичен препарат, разпространяван и под търговските марки торазин, ларгактил и аминазин.

Хлорпромазинът е синтезиран от френският лекар Пол Шарпентие на 11 декември 1951 в лабораториите на френска фармацевтична компания. Потенциалът на медикамента в психиатрията за първи път е разпознат от френския хирург и физиолог от френската армия Хенри Лаборит през 1951 г., опитвайки се в своя медицински курс да открие превантивни начини за преодоляване на хирургическия шок. Поради свойството на медикамента да повишава телесната температура, той бива използван като „анестезиологичен коктейл“. Лаборит открива, че в интравенозни дози от 50 до 100 mg, хлоропромазинът води до дезинтерес и до тенденция към сънливост.[1]

Само няколко години след откриването му през 1950 година хлорпромазинът става широко използван при лечението на болни от шизофрения, които при приемането му в продължение на няколко седмици престават да чуват несъществуващи звуци и да се страхуват от несъществуващи неща.

След появата му на пазара през 1954 г. става известен като чудодейното хапче. Първоначално създаден и тестван като синтетична боя, а после и като противопаразитно средство за прасета, случайно се разбира че препаратът изключва двигателните функции. В една от първите статии на подкрепа за употребата му пише, че целта е да се предизвика двигателно закъснение, емоционално безразличие и сънливост. Според някои психиатри торазинът е вид химическа лоботомия, т.е вместо да се режат части от мозъка, каквато е практиката на лоботомията, това вече се прави с едно хапче.[източник? (Поискан преди 85 дни)]

В продължение на следващите 10 години е установено, че хлорпромазинът влияе върху дейността на невротрансмитерите, провеждащи сигнали между нервните клетки. Хлорпромазинът блокира рецепторите за невротрансмитера допамин. След доказване на положителното му действие върху мозъка, компаниите започват да произвеждат нови лекарства, които не притежават недостатъците на хлопромазина. Днес съществуват много такива медикаменти, като Risperdal, Zyprexa, Seroquel, Geodon и Abilify. Всички те блокират сигналите от рецепторите към мозъка. Хлорпромазинът се използва като седатив и успокоително, а също и при вземане на ЛСД или друг халюциноген като „контра“ на „бед трип“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fifty years chlorpromazine: a historical perspective. // ncbi.nlm.nih.gov. Посетен на 22 април 2019. (на английски)